Решение № 5488 от 28.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5488 гр. София, 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Д. при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Десислава Янева-Д. Гражданско дело № 20221100101359 по описа за 2022 година

Предявeни са от П. А. Р. против "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Ищецъ т твърди, че на 14.09.2021 г. настъпило пътно-транспортно произшествие в гр. София по вина на водача на л.а "Пежо 307“ с рег. № ******** – Т. Н. С., чиято отговорност била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” от ответното дружество. Вследствие на пътно-транспортното произшествие на Р. била причинена телесна повреди: открито счупване на горния край на тибията /голям пищял/, от която претърпял неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, както и имуществени вреди, изразили се в разноски за лечение, направени през периода 15.09.2021 г. – 28.09.2021 г. по фактура № 114/28.09.2021 г., издадена от „Медик Амбулансе 01" ЕООД, фактура № 0300671767/19.09.2021 г., издадена от УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов“ ЕАД, фактура № 70040435/15.09.2021 г., издадена от УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов“ ЕАД, ведно с касови бонове към тях, както и по касов бон № 122709/19.09.2021 г., издаден от „Теафарм“ООД. Ищецът твърди, че справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 40 000 лв./допуснато изменение на иска в съдебно заседание от 10.09.2024 г./, а размерът на обезщетението за имуществени вреди възлиза на 2 502,70 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в посочените размери, ведно със законната лихва, считано от 10.02.2022 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва предявените искове, като поддържа следните възражения:

1 оспорва механизма на настъпване на ПТП; оспорва твърденията, че поведението на сочения от ищеца деликвент е било виновно и противоправно; оспорва описаните в исковата молба вреди; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и посочените от ищеца вреди; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца, който се движел с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, навлязъл в кръстовището внезапно от редицата спрели автомобили, изчакващи преминаващите през пешеходната пътека пешеходци, без да се убеди, че няма други преминаващи автомобили, както и допринесъл за вредите, тъй като не носел предпазно облекло – протектори, кори, панталони и не провел предписаното му лечение, рехабилитация и физиотерапия, с което допринесъл за продължителния оздравителен и възстановителен период; оспорва размера на претендираните обезщетения. Моли съда да отхвърли исковете.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:

За да бъдат уважени исковете ищецът трябва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/ за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и причинноследствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимите обезщетения.

Страните не спорят, че към датата на настъпване на произшествието отговорността на водача на л.а "Пежо 307“ с рег. № ******** е била застрахована от ответното дружество по договор за застраховка ”Гражданска отговорност”.

От заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема като компетентно и обективно дадено, както и от писмените доказателства по делото, се установява следният механизъм на настъпване на катастрофата: на 14.09.2021 г., около 17:45 ч., в гр. София мотоциклет „Ямаха“ с peг. № ******** се е движел по ул. „Габрово“ в посока от бул. „Сливница“ към ул. „Йосиф Щросмайер“ в лявата лента със скорост от 34 км/ч. В същото време лек автомобил „Пежо“ с peг. № ******** се е движел със скорост от около 22 км/ч отляво надясно спрямо посоката на движение на мотоциклета, пресичайки ул.

„Габрово“, за да навлезе по ул. „Пловдив“, в посока към ул. „Зайчар“. Първоначално лекият автомобил е преминал през двете ленти, предназначени за движение на превозни средства, в посока към бул.„Сливница“. При навлизането на автомобила върху трамвайното трасе, водачът му не е възприел своевременно движещият се в посока ул. „Щросмайер“ мотоциклет. Възприел е опасността със закъснение от 0,38 секунди, след което е предприел спиране. Настъпил е удар между предната лява част на автомобила, в областта на предната броня, и в областта на предната лява гума на мотоциклета. След удара мотоциклетът се е завъртял по посока на часовниковата стрелка и едновременно с това се е наклонил наляво, след което е паднал на пътната настилка. Тялото на пострадалия е било отхвърлено напред 2 върху капака на автомобила, след което, при спиране на моторното превозно средство, е паднало на пътната настилка. Автомобилът е преустановил движението си на мястото, описано в протокола за оглед. Според вещото лице, причина за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на лекия автомобил, който пресичайки платното за движение на ул. „Габрово“, е навлязъл в лентата за движение на мотоциклета, без да се съобрази с местоположението и скоростта му. Мотоциклетът „Ямаха“ е бил с предимство пред лекия автомобил „Пежо“. Водачът на лекия автомобил, намирайки се на 11 метра до мястото на удара и навлизайки в трамвайното трасе на ул. „Габрово“, е имал възможност своевременно да възприеме мотоциклета и да предотврати произшествието, чрез спиране, докато пострадалият не е имал възможност да спре и да предотврати катастрофата.

Събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите А. и Т. – потвърждават заключението на автотехническата експертиза относно механизма на настъпване на катастрофата. Св. А. заявява, че се е намирал в магазин до мястото на произшествието. Чул спирачки, видял кола, врязана в скутер, и веднага се притичал на помощ. Заедно с него изтичали още няколко човека. Кракът на моториста кървял и се виждала костта му. Вдигнали мотоциклета от крака му. Свидетелят се обадил на тел. 112 да повика линейка. Жената от автомобила била в страшна паника. Мотористът бил с каска, но свидетелят не помни дали същият имал предпазни средства/брони/ по себе си. Св.Т. е очевидец на катастрофата. В деня на инцидента се прибирал от „Сливница“, завил по улица „Габрово“, нагоре към магазин „Кауфланд“ и затвора. Преди пешеходната пътека намалил.

От дясната му страна имало моторист, който също намалил. Отляво през цялата улица пресичала кола, управлявана от жена, която ударила странично скутера. Свидетелят спрял на аварийни светлини и веднага звъннал на тел. 112. Казали му, че ще изпратят „Полиция“ и „Бърза помощ“, изчакал още 2-3 минути и се тръгнал, тъй като бързал да прибере детето си от детска градина.

От заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Т. Д. – С. – ортопед-травматолог, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадена, се установява, че П. Р. е получил вследствие на процесното ПТП открито счупване на тялото на двете кости на лявата подбедрица, което му е причинило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за около 5-6 месеца. Пострадалият е провел болнично лечение от 14.09.2021 г. до 20.09.2021 г. за 6 дни и от 21.08.2023 г. до 24.08.2023 г. за 3 дни или общо 9 дни; домашно - амбулаторно лечение - от 20.09.2021 г. за около 5-6 месеца и от 24.08.2023 г. за около 2 месеца. По време на болничното лечение пострадалият е бил опериран два пъти: на 15.09.2021 г. е било извършено открито наместване и фиксация на лявата голямопищялна кост с метален пирон и винтове; на 21.08.2023 г. е било извършено изваждане на металните импланти. По време на домашно амбулаторното лечение ищецът е ходил на прегледи, превръзки и е провеждал раздвижване на крака. Пострадалият е претърпял болки с голям интензитет непосредствено след счупването за 14 -15 дни, болки с умерен интензитет за около 3-4 месеца, след което 3 интензитетът на болките е намалявал постепенно. След втората операция ищецът е претърпял болки с умерен интензитет за около 1-2 месеца. Вещото лице заявява, че Р. би могъл да изпитва болки и понастоящем при влажно и студено време, при по-голямо и попродължително ходене и стоене прав, за около 2-3 години след датата на ПТП. Счупването на двете кости на лявата подбедрица е зараснало напълно, но са налице белези от рани и операции на лявата подбедрица: рана в средната 1/3 с кафеникаво оцветяване и около нея има промяна в пигмента на кожата; рана в горната 1/3 с голяма пигментация. Тези промени на кожата са дълготрайни. Наред с това движенията на лявата колянна става са с намален обем от 10 % и на лявата глезенна става с 15 %. При ищеца се наблюдава и зона с намалена сетивност по предно - външната повърхност на лявата подбедрица. Пострадалият е направил следните разходи за лечение: по фактура от 28.09.2021 г. за медицински транспорт - 240 лв.; по фискален бон от 19.09.2021 г. за подлога, фраксипарин и ципробай - 107.70 лв.; по фактура от 19.09.2021 г. за самостоятелна стая - 500 лв.; по фактура от 15.09.2021 г. за метален пирон и винтове – 1 655 лв. Вещото лице е посочило, че разходите са направени за лечение на получените травматични увреди при процесното ПТП, но разходът за самостоятелна стая е по желание на ищеца. Според вещото лице пострадалият по време на катастрофата е бил с предпазна каска и защитно облекло, но няма категорични данни за използване на предпазни средства за долните крайници. Този извод експертът е направил въз основа на характера, вида и местоположението на травматичната увреда на ищеца и механизма на процесното ПТП. Същевременно в заключенито е посочено, че дори ищецът да бе ползвал предпазни средства за долните крайници, отново би могъл да получи същите увреди. Лечението на пострадалия е било навременно и адекватно, съгласно Правилата за добра медицинска практика и Закона за здравето в Република България. Провеждането на рехабилитация е било наложително за възстановяване на травмите от катастрофата, но по делото не е приложена медицинска документация за провеждане на рехабилитация.

При така събраните доказателства, съдът приема за установени по делото всички факти от състава на чл.432, ал.1 от КЗ. Страните не спорят относно наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ за застрахования водач на лек автомобил Пежо 307“ с рег.№ ********. От автотехническата експертиза и показанията на св.Т. и А. се установи конкретният механизъм на настъпване накатастрофата и противоправното и виновно поведение на водача на автомобила, а от медицинската експертиза се установяват претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди и наличието на причинноследствена връзка с катастрофата.

Относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди:

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ се определя от съда по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. В Раздел ІІ на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, което е задължително за съдилищата, както и в множество съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, е указано, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат 4 предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Така например, в решение № 27 от 15.04.2015 г., постановено по т.д. № 457/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., както и в други решения на касационния съд, е прието, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят редица обстоятелства, като характерът и тежестта на увреждането, степента и интензитетът на болките и страданията, икономическата конюнктура на страната и др. Доколкото неимуществените вреди се отнасят до емоционалния живот на пострадалия, причиняват физически и морални страдания, накърняват душевното спокойствие и равновесие на пострадалия, преживяването им за всеки е индивидуално.