Решение № 621 от 31.10.2023, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 621 гр. Пещера, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20235240100402 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.

Постъпила е искова молба от А. Б. Д. с ЕГН-********** от гр.Пещера, чрез процесуалния си представител адв. М. М., срещу ответника „СТИК-КРЕДИТ“АД със седалище и адрес на управление: гр.Шумен,пл.“Оборище“ № 13Б ,представлявано от С. Т. ,в която твърди,че страните по делото са и страни по Договор за кредит № 910876 от 06.12.2022 година.Съгласно клаузите на договора кредитодателят се задължавал да предостави в заем сумата от 950 лева ,а кредитополучателят е следвало да върне сума от 1488.79 лева .Сочи се още ,че предвидения в договора ГПР е 42.58%,а ГЛП е в размер на 36 % като срокът за издължаване на заетата сума е 24 вноски. В чл.27 от договора е разписано ,че ако кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден,през който не е предоставено договореното обезпечение.Същата се заплащала периодично, заедно с всяка погасителна вноска .В тази връзка на ищеца в качеството на заемател е била начислена 1 неустойка в общ размер на 2693,97 лева ,разпределена на 24 вноски ,всяка от които добавена към дължимата главница и лихва,при което общата сума нараснала на 4182.76 лева.Счита ,че търсената неустойка по чл.27 от договора в размер на 2693.97 лева е нищожна на основание чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.19,ал.4 от ЗПК както и по чл.143,ал.1 от ЗЗП тъй като е нарушен принципът на „добрите нрави“.Налице е значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение до злепоставяне на интересите на ищеца, с цел извличане на особена изгода за кредитора. Сумата ,която се претендира по договора за неустойка е в размер на 2693.97 лева и е почти 200% от сумата на отпуснатия кредит.Размерът на неустойката ,което е следвало да се заплати по договора кредитополучателят е следвало да се отрази в определения ГПР и след като не е включено се заобикаля разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК.Моли съдът да постанови решение, с което да се прогласи за нищожна клаузата на чл.27 от договор за кредит № 910876 от 06.12.2022 година ,сключен между страните по делото ,тъй като същата противоречала на чл.26,ал.1,пр.3от ЗЗД във вр. чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.

Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства.

В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор,в който оспорва предявеният иск със становището ,че действително между страните по делото е имало сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние от 06.12.2022 година,сключен във формата на електронен документ и е съобразен изцяло със ЗЕДЕУУ,ЗПФУР,ЗПК и с всички други приложими нормативни документи.Сочат още ,че не са начислявали и събирали такава неустойка ,но считат ,че договорената клауза е валидна и отговаря на всички изисквания на действащото законодателство.Същата по смисъла на чл.8,ал.1 от ЗЗД представлявала самостоятелен договор между страните и се материализирала като клауза в договор,т.е неустойката представлявала самостоятелно съглашение,което в случая е обективирано в един и същи документ с договор за потребителски кредит и за него се прилагали общите условия на ЗЗД.Моли да се отхвърли иска. Сочат доказателства

При условията на чл.211 от ГПК е предявен насрещен иск от ответника ,като с определение № 480 от 29.09.2023 година съдът е приел за съвместно 2 разглеждане наред с първоначалния иск предмет на гр.дело № 402/2023 година по описа на ПщРС предявеният насрещен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК.

В исковата молба по насрещния иск ищецът „Стик-Кредит“ АД гр.Шумен,чрез пълномощника адв.Николов против ответника А. Б. Д. от гр.Пещера ,представляван от адв.М. твърди,че между страните в настоящото производство е сключен договор за потребителски кредит под № 910876 година ,по силата на който дружество в качеството му на кредитодател е следвало да предостави на Д. в заем сумата от 950лева.В изпълнение на поетото от дружеството задължение на 06.12.2022 година последното е предоставило на А. Д. сумата по договора в брой на каса в „Изи Пей“.По договора страните се уговорили кредитополучателят да заплати възнаградителна лихва в размер на 36%, при уговорен ГПР от 42,58%.Страните били договорили още ,че просрочените плащания се олихвявали в лихвен процент от 10%.В изпълнение на договорните си задължения кредитополучателят е направил вноски за погасяване на задължението си по договора ,а именно на 12.01.2023 година в размер на 180 лева.Съгласно постигнатите договорки, при неизпълнение на поетите задължения от страна на кредитополучателя в период повече от два месеца кредиторът счита,че са настъпили предпоставките на предсрочната изискуемост на цялото задължение,считано от 07.04.2023 година като дължимите към момента суми по договора от страна на кредитополучателя са както следва: остатък от непогасена главница в размер на 946.72 лева и начислена договорна (възнаградителна лихва) в размер на 510.38 лева.Моли да се постанови решение ,с което да бъде осъден ответникът по насрещния иск да заплати на дружеството ищец сумата от 946.72 лева ,остатък от главница по договор кредит № 910876 от 06.12.2022 година ,ведно със законната лихва върху нея ,считано от депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане и сумата от 510.83 лева- начислена договорна (възнаградителна лихва) върху главницата съгласно договор № 910876 от 06.12.2022 година.Претендират се направените по делото разноски като са ангажирани са доказателства.

В указания от съда срок ответникът по насрещната искова молба не оспорва ,че е налице сключен договор за кредит имащ белезите на 3 потребителски кредит по смисъла на чл.9,ал.1 от ЗПК, към който е приложима общата императивна закрила срещу неравноправни клаузи по чл.146,ал.1 от ЗЗП.Сочи се още ,че процесният договор е недействителен тъй като в него е посочен ГПР от 42,58% като липсвало каквото й да е уточнение ,какви точно разходи се включвали в посочения процент.В договора се сочил годишен лихвен процент от 36%,но не ставало ясно как се изчислява по отношение на ГПР.По този начин длъжникът е бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него продукт.Сочи още ,че за да бъде спазена разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК в договора е следвало да се посочи не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски кредит представлявал ГПР,но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.Считат ,че поставянето на кредитополучателя в положение,за да разбере действителния размер на ГПР да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителни такси по потребителския договор,невключени в

ГПР,противоречи на изискването за яснота,въведено в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.Твърди ,че в процесния договор била уговорена и неустойка за неизпълнение на задължение,която в случая не се претендира от ищеца,поради явната й нищожност,но фактически се е дължала от длъжника не неустойка ,а договорена лихва представляваща допълнителна печалба за кредитора.Твърдят още ,че в договора е трябвало да се посочи лихвен процент ,в който да се включи и неустойката ,с която реално е била осигурна печалба за кредитора.В процесния случая годишният лихвен процент нямало да е 36% както е записано ,а много по-голямо число,като в случая е нарушен чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК.Доколкото лихвата е част от ГПР,то сумата за неустойка изразена в процент е следвало да участва в размера на ГПР.След като това не било сторено е налице нарушение на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.В случай,че съдът обяви договорът за кредит за действителен прави възражение за прихващане.Моли да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.Претендира разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът 4 приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства: договор за потребителски кредит № 910876 от 06.12.2022 година,ведно с погасителен план;стандартен европейски формуляр;Общи условия;разписки за извършено плащане се установява ,че на дата 06.12.2022година между „СТИККРЕДИТ“ АД гр.Шумен,в качеството му на кредитор и А. Б. Д. от гр.Пещера, в качеството му на кредитополучател е сключен писмен договор за потребителски кредит от разстояние ,по силата на който кредиторът се задължава да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 950 лева –главница ,като условията за усвояване на кредита са :подаване на заявление за кредит,одобряване от кредитора и сключване на договора за кредит.Посочен е още годишен процент на разходите от 42,58 % и годишен лихвен процент от 36 % като обща сума дължима от потребителя към момента на сключване на договора е 1488.79лева и договорен срок на погасяване от 24 месеца.Неразделна част от договора е погасителен план,в който са посочени броя на вноските ,размера и падежа на всяка една.Съгласно клаузите на договора потребителят е следва в срок до 3 дни от сключване на договора да обезпечи същия с поръчител или банкова гаранция.Съгласно чл.27 от договора в случай,че потребителят не изпълни задължението си да предостави обезпечение дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден ,през който не е предоставено договорено обезпечение. Видно от погасителния план към договора за кредит № 910876 от 06.12.2022 година кредитополучателят е следвало да издължи заетата сума за срок от 24 месеца ,чрез месечна погасителна вноска фиксирана от 174.28 лева и включваща: вноска по главница, лихва и неустойка.Предвидена е обща сума по кредита(главница + лихва) в размер на 1488.79 лева и общо дължима сума по кредита(главница + лихва + неустойка) в размер на 4182.76 лева.В общите условия на договора е подробно указано начина на начисляване на неустойка ,а имено ако потребителят не предостави едно от договорените обезпечения като същият заплаща неустойката периодично и тя се начислява заедно с всяка погасителна вноска. Установява се още ,че на 06.12.2022година чрез системата EasyPay ищецът е усвоил сумата от 950 лева- паричен превод по договор за кредит

№ 910876 както и плащане от страна на кредитополучателя на 12.01.2023 година в размер на 180 лева.

5

За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза изготвена от вещото лице Л.Ц. ,което в заключението си сочи ,че с оглед на представените по делото доказателства ,както и представените му от ответника е установил,че съгласно договор за кредит № 910876 от 06.12.2022 година,сключен между „Стик- Кредит“ АД и А. Д. кредитополучателят е получил в заем сумата от 950 лева като кредитът е отпуснат при ГЛП от 36% и ГПР от 42,58 % или общата дължима сума е в размер на 1488.79 лева.Съгласно клаузите на договора,в случай ,че кредитополучателят не предостави обезпечение-поръчител или банкова гаранция дължи и неустойка в размер на 2693,97 лева. Вещото лице е установило още ,че по партидата на А. Д. са добавени и следните задължения: сумата от 2.50 уведомление СМС за изискуемост на задълженията;0.48 лева –наказателна лихва; сумата от 145.24 лева – неустойка.Вещото лице е установило,че кредитополучателят е заплатил сумата от 180 лева ,с която се погасявали :неустойка от 145,24 лева;разходи за СМС от 2,50 лева;0.48 лева-начислена наказателна лихва;3,28 левапогасена главница и 28,50 лева-погасена договорна лихва.След приспадане са останали неиздължени:главница в размер на 946.72 лева и договорена лихва в размер на 510.38лева.