Решение № 1109 от 26.07.2023, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1109

Варна, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна - VII тричленен състав, в съдебно заседание на шести юли две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

Членове:

РАЛИЦА АНДОНОВА

ВАСИЛ

ПЕЛОВСКИ

При секретар КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА кнахд № 20237050701193 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от „Т. “ ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от Е.Т.Б., подадена чрез адв. В.Д., срещу Решение № 454 от 22.03.2022 г., постановено по АНД № 879/2023 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 03-014281 от 08.09.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна.

С жалбата се настоява, че решението на ВРС е неправилно като постановено в нарушение на процесуалните правила и поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че районният съд не е изложил реални мотиви относно оплакванията във въззивната жалба за несъставомерност и допуснати нарушения на процесуалните правила. Поддържа се, че съдът не е съобразил липсата на точно описание на нарушението и обстоятелствата при извършването му, неизвършване на разследване на спорните обстоятелства, неправилното определяне на датата на нарушението. Излагат се доводи за неправилно и необосновано определяне и на размера на имуществената санкция, над минималния такъв. Твърди се и че са представени преки доказателства, че на дата 01.08.2021 г. Г.П.не е била на работа, респ. не е налице допуснато нарушение на Кодекса на труда (КТ). Искането е да се отмени обжалваното решение и да се отмени НП, а в условията на евентуалност – да се отмени решението на съда и да се върне делото за ново разглеждане или да се измени решението на съда и да се измени НП, като се определи имуществена санкция в минимален размер. Касаторът претендира присъждане на разноски. В хода на делото, с писмена молба се поддържат доводите и исканията, обективирани в жалбата.

Ответникът в касационното производство - Дирекция „Инспекция по труда” – Варна (ДИТ), не ангажира писмен отговор по жалбата. В съдебно заседание ответникът, представляван от ст. юрисконсулт Б. Н. поддържа становище за правилност на обжалваното решение и отправя искане за оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави искане да се намали адвокатски хонорар, поискан от касатора, в минимума, определен в наредбата.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на решението на въззивния съд като постановено при спазване на процесуалните правила и закона.

Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал.

1 от АПК.

С оспореното пред ВРС наказателно постановление, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ, на „Т.

“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 900 лв. за извършено нарушение на чл. 153, ал. 2 КТ, изразяващо се в това, че дружеството в качеството на работодател, не е осигурил непрекъсната междуседмична почивка не по-малко от 36 часа, при установено сумирано изчисляване на работното време, съгласно представеното при проверката допълнение към Правилник за вътрешния трудов ред и Заповед № 20/01.06.2021 г., на лицето Г.П.П.на длъжност „готвач“, полагала труд в периода от 26.07.2021 г. до 03.08.2021 г., вкл., т.е. 9 последователни дни, видно от представената документация в ДИТ – Варна, в т.ч. графици за работа за месеци юли и август 2021 г. и присъствени форми за месеци юли и август 2021 г. на работещите в хотел „Калиакра“, в гр. Варна, кк „Златни пясъци“, стопанисван от дружеството. В НП е посочено, че нарушението е извършено на 01.08.2021 г. във въпросния хотел „Калиакра“, в който ден на лицето е следвало да се осигури седмична почивка, като доказателства са посочени графици за работа за месеци юли и август 2021 г. и присъствени форми за месеци юли и август 2021 г.

За да потвърди обжалваното НП, ВРС приема, че административнонаказателното производство по установяване на нарушението е съобразено с изискванията на процесуалния закон - при съставяне на АУАН и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване, съобразени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Направен е извод, че проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства – собствените си възприятия и писмените доказателства, установяващи наличието на трудово правоотношение, полагане на труд на смени в рамките на седемдневен период, без при това на работника да е осигурена минимална непрекъсната седмична почивка. ВРС приема, че в АУАН е била посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение, а административнонаказващият орган е направил единствения възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на нарушенията по чл. 153, ал. 2 КТ.

Въззивният съд намира, че правилно е определен размерът на имуществената санкция, като при определянето му наказващият орган е съобразил периода на нарушението и обстоятелството, че е полаган труд в период от 9 последователни дни, поради което санкция, малко над минималния размер би способствала за постигане на правомерно поведение в бъдеще.

За неоснователно е прието възражението на въззивника, че не е извършено нарушение по чл. 153, ал. 2 КТ.

Позовавайки се на графиците за явяване на работа и отчетните форми, районният съд приема, че категорично се установява периодът на полагане на труд от лицето. Предвид липсата на дата на представената заповед, съдът посочва, че не може да се обоснове извод за допусната техническа грешка, а и са налице два отделни документа – график за работа (подписан от лицето, положило труд в периода) и отчетна форма, удостоверяваща периода на полагане на труд. ВРС приема, че в АУАН и в НП се съдържа описание на фактология, от която са изводими всички признаци на състава на нарушението, като е посочен периодът на полагане на труд от лицето. Доколкото нарушението се установява въз основа на писмени доказателства, въззивният съд намира за неоснователно възражението във връзка с непровеждане разследване посредством разпит на лицето, положило труд в обекта в посочения период.

Настоящият състав на съда намира решението на ВРС за правилно.

Изводите на районния съд се основават на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. ВРС правилно е установил фактите и правилно ги е отнесъл към правото, респ. правилно е приложен материалният закон.

Касационната инстанция споделя извода на районния съд, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отмяната на НП, както и извода за съставомерност на процесното неизпълнение на административно задължение по приложения административнонаказателен състав и за законосъобразност на определената имуществена санкция като вид и размер. На основание чл. 221, ал. 2 АПК, административният съд препраща към мотивите на районния съд.

Изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение са идентични с визираните във въззивната жалба пороци на НП, като ВРС е изложил мотиви защо не приема за основателни възраженията на наказаното лице, които мотиви напълно се възприемат от касационната инстанция.

Районният съд е обсъдил доводите на наказаното лице, изложени в жалбата, като в обжалваното решение са обективирани обосновани изводи.

Правилно

ВРС приема, че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила по отношение описанието на нарушението. От описаните в НП факти, става ясно защо именно на 01.08.2021 г. наказващият орган приема, че е извършено нарушението – посочен е периодът, в който лицето е работило, който период е повече от седмичния. И графиците за работа, и присъствените форми са съставени и представени от наказаното дружество на контролните органи, поради което следва да се приеме, че удостоверяват реалното полагане на труд от Г.П. на посочените в тези писмени доказателства дни.

Правилно е оценена от ВРС и доказателствената стойност на представената от наказаното дружество заповед на управителя на наказаното дружество, с която „поради техническа грешка 01.05.2021 г. следва да се счита за неработен ден за лицето Г.П.П.“.

Процесната заповед не е обвързана с утвърдения от управителя на дружеството график, а и като частен документ достоверността на датата на издаването й следва да се приеме, че е към момента на представянето на контролните органи, както и че за същата е правилна оценката й от районния съд за доказателствената й стойност, преценена в съвкупност с фактите, изведени от останалите доказателства по делото.

Не са били налице спорни обстоятелства по фактите, които да са налагали провеждане на допълнително разследване, тъй като доказателства относно обстоятелството кога и как е ползвана междуседмичната почивка от работника през сочения в НП период са се съдържали в представените пред наказващият орган писмени доказателства – работни графици, присъствени форми.

Въпросът, който се поставя пред настоящия състав, а и пред ВРС, не е спор по фактите, а по правото, който правилно наказващият орган е квалифицирал като нарушение на чл. 153, ал. 2 КТ. Приложените графици за работа и присъствени форми за месеци юли и август 2021 г., на които се позова наказващият орган, представляват частни писмени документи, съставени и утвърдени от управителя, представени са от него на проверяващите служители на ДИТ и удостоверяват факти относно действително отработеното от работника време през периода месец юли – август 2021 г. и неосигуряването на седмична почивка от не по-малко от 36 часа на Г.П.П., която е работила в периода 26.07.2021 г. до 03.08.2021 г. Тъй като отчетните форми удостоверяват неизгодни факти за страната, която ги е съставила и представила по време на извършване на проверката, то същите се ползват с материална доказателствена сила в административнонаказателното производство.

При сумирано изчисляване на работното време работната седмица не е идентична с календарната. При сумирано изчисляване на работното време с нормата на чл. 153, ал. 2 от КТ е предвидено непрекъснатата седмична почивка да е не по-малко от 36 часа. В случаите, когато непрекъснатата седмична почивка се пада между две различни смени на работника, при сумирано изчисляване на работното време тя може да бъде по-малка от 36 часа, но най-малко 24 часа, когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това. Тази регламентация на седмичната почивка е свързана с предвидената в чл. 142, ал. 4 от КТ възможност максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време да бъде до 12 часа, но с ограничението, че продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа.

В случая от графиците за работа и от присъствените форми за месеците юли и август 2021 г. безспорно се установява, че Г.П. е работила в период от последователни 9 дни (от 26.07.2021 г. до 03.08.2021 г., вкл.), само първа смяна (от 06:30 ч. до 14:30 ч.) За седмичния период, започващ от 26.07.2021 г. и приключващ на 01.08.2021 г., включително, не е осигурена изискуемата междуседмична почивка, като именно на 01.08.2021 г., както приемат и контролните органи, е извършено вмененото нарушение.