Решение № 23 от 27.02.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Велико Търново, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20224001000247 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260012/18.05.2022 г. по т. д. № 208/2020 г. Окръжен съд Русе е отхвърлил предявения от „Корпоративна Търговска Банка“ АД – в несъстоятелност иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ против Ц. Д. Б. и „Русенска корабостроителница Запад“ АД – в несъстоятелност да бъде признато за установено, че вземането на Ц. Д. Б. от длъжника „Русенска корабостроителница Запад“ АД – в несъстоятелност в размер на 310571,78 лв., произтичащо от договор за цесия от 04.11.2014 г., включено в списъка на приетите вземания на „Русенска корабостроителница Запад“ АД – в несъстоятелност, одобрен от съда с Определение № 183/21.05.2020 г. по т.д.

№ 182/2016 г. на Окръжен съд Русе, не съществува. Присъдени са разноски.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Корпоративна Търговска Банка“ АД – в несъстоятелност, с която са направени оплаквания за неговата неправилност, поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и 1 необоснованост.

Жалбоподателят изразява несъгласие с изводите на съда за неотносимост към правния спор на въведеното от него твърдение за това, че допълнително споразумение № 2/26.11.2015 г. е съставено с оглед на производството по т.д. № 182/2016 г. на РОС, няма достоверна дата и не е съществувало до образуването на посоченото съдебно производство.

Не се споделя и извода на първоинстанционния съд, че са останали недоказани твърденията на ищеца, че процесният договор за цесия, сключен между ответниците, страда от пороци, водещи до неговата нищожност, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Сочи се процесуално нарушение с кредитирането на съдебно счетоводна експертиза, приета като доказателство в друго производство. Изводите на съда не кореспондират с установените по делото факти и със събраните доказателства. Първоинстанционният съд не е изследвал в решението си фактическата обстановка, касаеща правното положение на „КТБ“ АД – в несъстоятелност, и свързаните с производството й по несъстоятелност обстоятелства, които са в пряка връзка с действията на цедент и цесионер, доколкото договорът за цесия не би бил сключен, ако банката не беше поставена под специален надзор. Чрез поредицата ползвани правни способи като краен резултат се цели – от една страна, погасяване на банковия кредит на длъжника „Русенска корабостроителница Запад“ АД, без ефективно парично плащане, а от друга – получаване на сума от вложителя, представляваща цена по цесията, надхвърляща по размер сумата, която би била получена като гарантирана по смисъла на Закона за гарантиране на влоговете в банки. Решаващият състав е игнорирал обстоятелството, че процесният договор за цесия и допълнителното споразумение към него са сключени непосредствено след оповестяване на изготвения от името на УС на БНБ доклад, приложен към публикуваното на електронната страница на БНБ прессъобщение от 27.10.2014 г., в което ясно и недвусмислено е заето становището, че се очаква да бъде отчетен отрицателен собствен капитал на банката, съответно да бъде отнет лиценза й и бъде подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност. С искова молба от 07.08.2015 г., депозирана пред СГС, от страна на синдика на „КТБ“ АД – в несъстоятелност са оспорени извършени от „Русенска корабостроителница Запад“ АД прихващания, т.е. преди подписването на допълнително споразумение № 2/26.11.2015 г. /в случай, че се установи достоверността на 2 датата на съставянето му/ на длъжника „Русенска корабостроителница Запад“ АД е било известно обстоятелството, че от страна на назначените синдици са предприети действия по отмяна на извършените извънсъдебни прихващания.

Договорената цена е платима в срок от три години от откриване на производството по несъстоятелност на 12 равни месечни вноски, като срокът започва да тече след изтичане на 25 месеца от откриване на производството по несъстоятелност, при условие, че в посочения 25 месечен период не бъде предявен иск по чл. 59, ал. 3/ал. 5 ЗБН. В настоящият случай, преди изтичане на този срок е предявена искова молба с вх. № 54164/24.04.2017 г. по описа на СГС за оспорване на извършените прихващания, въз основа на което е образувано т.д. № 1594/2017 г. на СГС.

Преди подписване на допълнително споразумение № 2/26.11.2015 г. е настъпило и прекратителното условие по смисъла на пар. 2, ал. 1 от допълнително споразумение № 1/04.11.2014 г., тъй като ефектът на прихващането не е признат от синдика на банката.

Сключването на второто допълнително споразумение и неговите уговорки, съставляват заобикаляне на закона, а именно специалните правила на ЗБН за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на банка. В случая производството по т.д. № 1594/2017 г. на СГС е приключило с влязло в сила съдебно решение, по силата на което на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД – в несъстоятелност прихващането, извършено с уведомление вх. № 11141/05.11.2014 г., отправено от „Русенска корабостроителница Запад“ АД до банката с вземания в общ размер на 414095,71 лв., придобити от длъжника чрез цесия от Ц. Д. Б.. Следователно договорът за цесия и действието му е прекратено с обратна сила и съобразно второ прекратително условие от допълнително споразумение № 1/04.11.2014 г. Тази теза се поддържа с оглед възражението за липса на достоверна дата на допълнително споразумение № 2/26.11.2015 г., съставено за нуждите на производството по несъстоятелност на „Русенска корабостроителница Запад“ АД. При съобразяване, че към момента на датата, посочена в документа, спрямо банката вече е открито производство по несъстоятелност, то клаузата на чл. 3 от допълнително споразумение № 2/26.11.2015 г., се явява нищожна, поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

3

Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъде уважен предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалба Ц. Д. Б. заема становище за нейната неоснователност, като развива подробни доводи.

Ответникът по жалба „Русенска корабостроителница Запад“ АД – в несъстоятелност не заема становище по жалбата.

Синдикът на „Русенска корабостроителница Запад“ АД – в несъстоятелност – М. Н. също не заема становище по жалбата.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Окръжен съд Русе е сезиран с искова молба от „Корпоративна Търговска Банка“ АД – в несъстоятелност против Ц. Д. Б. и „Русенска корабостроителница Запад“ АД – в несъстоятелност за приемане за установено, че вземането на Ц. Д. Б. в размер на 310571,78 лв., произтичащо от договор за цесия от 04.11.2014 г., включено в списъка на приетите вземания на „Русенска корабостроителница Запад“ АД – в несъстоятелност, одобрен от съда с Определение № 183/21.05.2020 г. по т.д. № 182/2016 г. на РОС, е несъществуващо.

Изложени са обстоятелства, че на 20.06.2014 г. е прието Решение № 73 на УС на БНБ, с което „КТБ“ АД е поставена под специален надзор, спряно е изпълнението на всички задължения на банката, дейността й е 4 ограничена, като е забранено извършването на всички дейности съгласно банковия лиценз. На 16.09.2014 г. е прието Решение № 114 на УС на БНБ, с което срокът, за който „КТБ“ АД е поставена под специален надзор, е удължен до 20.11.2014 г.

На 06.11.2014 г. е прието Решение № 138 на УС на БНБ, с което на „КТБ“ АД е отнет лиценза за извършване на банкова дейност, поради отрицателен собствен капитал на банката и е взето решение да бъде подадено искане до съда за откриване на производство по несъстоятелност.

С Решение № 664/22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. на СГС е открито производство по несъстоятелност, като банката е обявена в несъстоятелност и е постановено осребряване на имуществото. Определена е началната дата на неплатежоспособност 06.11.2014 г.

С Решение № 1443/03.07.2015 г. на САС по т.д. № 2216/2015 г. е отменено първоинстанционното решение в частта относно определената начална дата на неплатежоспособност и е определена начална дата на неплатежоспособност 20.06.2014 г.

С Решение № 41/14.03.2019 г., постановено по т.д. № 182/2016 г. на Окръжен съд Русе е открито производство по несъстоятелност по отношение на

„Русенска корабостроителница

Запад“

АД, обявена е неплатежоспособността на дружеството с начална дата 31.01.2015 г.

С молба изх. № 313/18.04.2019 г. по описа на „КТБ“ АД – в несъстоятелност банката е предявила в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вземанията си по договор за банков кредит от 24.03.2014 г. и по договор за банков кредит от 29.04.2014 г., в общ размер на 58508066,45 лв., с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Ответницата Ц. Д. Б. фигурира като кредитор под № 8 в списъка на неприети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, с вземане в размер на 414293,50 лв., произтичащо от договор за цесия от 04.11.2014 г.

От страна на Ц. Б. е подадено възражение по чл. 690 ТЗ, като с Определение № 183/21.05.2020 г. по т.д. № 182/2016 г. на Окръжен съд Русе съдът е определил одобряване на списъка на приетите вземания на кредиторите на „Русенска корабостроителница Запад“ АД, като съгласно т. 7 от определението е изменил и включил вземане с вх. № 4417/16.04.2019 г. на 5 кредитора Ц. Д. Б. в размер на 310571,78 лв., произтичащо от договор за цесия от 04.11.2014 г.

Ищецът „КТБ“ АД – в несъстоятелност счита, че вземането на Ц. Д. Б. в размер на 310571,78 лв., произтичащо от договор за цесия от 04.11.20174 г. не съществува по следните съображения: Договорът за цесия и допълнителните споразумения към него са съставени и подписани с цел да бъдат заобиколени специалните правила за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД. Това следва от съдържанието на договора и допълнителните споразумения, според което интересът от придобиване на вземанията, посочени в договора, е поради това, че същите могат да бъдат предмет на прихващане срещу вземанията на банката, произтичащи от договор за банков кредит от 24.03.2014 г. По този начин се постига преферентен ефект чрез манипулиране на компенсационна ситуация от кредитор и длъжник, при който получилия удовлетворение кредитор е в поблагоприятно положение в сравнение с това, което той би получил, ако съответното преферентно действие не беше извършено. В резултат на прихващането стойността на масата се намалява и останалите кредитори ще получат по-малко удовлетворение, отколкото биха получили, ако прихващането не беше извършено. С допълнителната искова молба се конкретизира, че нищожността, поради заобикаляне на закона, се извлича от това, че от една страна се погасява банковия кредит на длъжника „Русенска корабостроителница Запад“ АД без ефективно парично плащане, а от друга страна – вложителят получава сума, представляваща цена по цесията, надхвърляща по размер сумата, която би била получена като гарантирана по смисъла на Закона за гарантиране на влоговете в банките. От съдържанието на допълнително споразумение № 1/04.11.2014 г. се установява, че страните са поставили действието на договора под прекратителни условия. В случая ищецът счита, че е настъпило прекратителното условие по смисъла на пар. 2, ал. 1 от допълнително споразумение № 1/04.11.2014 г., като обстоятелството, че ефектът на прихващането не е признат от банката се установява от депозираната искова молба с правно основание чл. 59 ЗБН за обявяване недействителността на извършените прихващания, за което е образувано т.д.