Определение № 1803 от 23.06.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1803 гр. Бургас, 23.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20262100501006 по описа за 2026 година Производството по делото е по реда на чл.248 ал.3 ГПК и е образувано пред БОС по повод частни жалби,подадени от „Кредисимо“ ЕАД чрез пълномощника му юрисконсулт Тончева и от „Ай Тръст“ЕООД чрез пълномощника му юрисконсулт Сталева срещу Определение №1533 от 23.03.2026г.,постановено по гр.д. № 6816/2025г.по описа на БРС,с което съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателите за изменение на Решение №417 от 19.02.2026г., постановено по гр.д. № 6816/2025г. по описа на БРС в частта за разноските.

Преписи от частните жалби са връчени на ищцата и в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от пълномощника и адв.Десислав Михайлов от АК-Пловдив,с изразено становище за неоснователността им.

Частните жалби е допустими,подадени са в законоустановения срок от лица,разполагащи с правен интерес от оспорване на съдебния акт на БРС постановен по реда на чл.248 ГПК.

От фактическата и правна страна на спора БОС установи следното:

С Решение №417 от 19.02.2026г., постановено по гр.д. № 6816/2025г. по описа на БРС съдът е уважил предявените от ищцата срещу ответните дружества искове,както следва:

Осъдил е „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437 да заплати на З. Ж. С. с ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер от 255.65 евро (с левова равностойност от 500 лева), представляваща недължимо платена от ищеца сума за договорна лихва по Договор за потребителски кредит № 2588677/15.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на исковата молба – 24.10.2025 год., до окончателното й изплащане на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, както и да заплати на адвокат Десислав 1

Михайлов от АК Пловдив, сумата от 245,42 евро с ДДС, дължима на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Осъдил е „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК 20350889 , да заплати на З. Ж. С. с ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер от 639.11 евро (с левова равностойност от 1250 лева), представляваща недължимо платена от ищеца сума по Договор за поръчителство от 15.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на исковата молба – 24.10.2025 год., до окончателното й изплащане на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД,както и да заплати на адвокат Десислав 10 Михайлов от АК Пловдив, сумата от 265,87 евро с ДДС, дължима на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

В мотивите на решението съдът е разгледал възраженията на ответниците за прекомерност на адвокатското възнаграждение и ги е намерил за неоснователни.

В законоустановения срок по чл.248 ГПК и двете ответни дружества са подали молби за изменение на решението в частта за разноските,като са поискали намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

Преписи от молбите са били връчени на ищцата,която е подала писмен отговор в срок,с изразено становище за неоснователност на искането.

С обжалваното определение БРС е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските ,като е посочил,че не намира основание за изменение на възприетото в мотивите на решението си разрешение,а нови обстоятелства не са били изложени в исканията.

В частните жалби са изложени доводи,че делото не представлява фактическа и правна сложност,тъй като по делото са били налице безспорни факти от съществено значение за решаване на делото-сключване на договор за потребителски кредит и неговото съдържание.Заявява се,че при определяне размера на разноските за адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от З Адв., съдът не е обвързан от минималните размери,посочени в Наредба №1/2004г.,а следва да определи размера изхождайки от критерии за разумност и пропорционалност ,като намира баланс,за да не се превръщат разноските за адвокатско възнаграждение в източник за неоснователно обогатяване.Отправеното до БОС искане е за уважаване на жалбите и намаляване на размера на присъденото по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в справедлив размер,съответстващ на действително положения от адвоката труд,включително и под минимума по Наредба №1/2004г.

В писмения отговор адв.Михайлов е оспорил частните жалби като неоснователни.Намира за необосновани твърденията на жалбоподателите,че делото не се отличава с фактическа и правна сложност,тъй като воденето на такова дело изисква предварителна подготовка,включваща запознаване с актуалната практика както на ВКС,така и на СЕС,която е обилна сама по себе си,а материята,разглеждана в съдебните решения-сложна,защото изисква познаване както на националното,така и на европейското законодателство.

Счита,че при определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът е съобразил фактическата и правна сложност,броя и вида на предявените 2 искове,ангажираните доказателства, проявената процесуална активност на процесуалния представител на ищеца.Позовава се на съдебна практика на ВКС,с която вече е даден отговор на въпросите относно размера на адвокатското възнаграждение при направено възражение за прекомерност и от какво зависи той и намира,че БРС се е ръководил от даденото разрешение,като правилно е приел,че следва да се определи адвокатско възнаграждение на адв.Михайлов в рамките на минимума по НРАВ.

БОС намери частните жалби за неоснователни,а обжалваното определение за правилно и законосъобразно по следните съображения:

В утвърдената съдебна практика на ВКС – Определение № 1432 от 26.05.2026г.по ч.т.д.№181/2025г.на ВКС,второ т.о.,която се споделя от настоящия съдебен състав е възприето становище,че отговорността за разноски е съобразно изхода на спора и размера на предявените искове. Както в това определение,така и в множество други съдебни актове на ВКС/вж.Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д.№991/2024г.на ВКС,четвърто г.о.по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК,Определение № 1456 от 27.05.2026г.по ч.т.д.№837/2026г.,второ т.о.на ВКС и др./, постановени след Решението на СЕС от 25.01.2024г.по дело С-438-22 е утвърдено становището,че посочените в Наредба №1/2004г.минимални размери на адвокатски възнаграждения могат да служат единствено като ориентир на съда при определяне на разноските за адвокатски възнаграждения,а не са задължителни. При определяне размера на разноските за адвокатско възнаграждение при направено възражение за прекомерност,съдът следва да съобрази както материалния интерес,така и вида на спора,обемът на свършената работа,фактическата и правна сложност на делото.

Минималният размер на адвокатското възнаграждение при материален интерес от 255.65 евро (с левова равностойност от 500 лева) лв.,определен според чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г. възлиза на 400 лв.,а при материален интерес на иска от 639.11 евро (с левова равностойност от 1250 лева),определен според чл.7 ал.2 т.2 от същата Наредба възлиза на 425 лв.Такива са сумите,посочени от адв.Михайлов в списъка на разноските по чл.80 ГПК,с начислен ДДС – 480 лв.с ДДС по първия иск и 520 лв.с ДДС по втория иск.

Въззивният съд намери,че в случая,тъй като не са предявени искове за установяване недействителността на договорите за потребителски кредит и поръчителство,фактическата и правна сложност на исковете с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД е завишена,тъй като твърденията за недействителност на договорите са въведени с възражения,което е довело до увеличен обем на работата на адвоката по подготовката на исковата молба и организацията на правната защита на ищеца по исковете по чл.55 ал.1 ЗЗД.Отделно,материалният интерес по двата иска надхвърля минималния размер на адвокатското възнаграждение.Липсват основания,които да обуславят извод,че определеното по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв.адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на ищцата по настоящото дело от адв.Михайлов следва да бъде намалено в размер,под минимума посочен в чл.7 ал.2 т.1 и т.2 от Наредба №1/2004г.

3

По гореизложените съображения,обжалваното определение на БРС следва да бъде потвърдено,а частните жалби-оставени без уважение.

Водим от горните мотиви и на основание чл.248 ал.3 ГПК Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1533 от 23.03.2026г.,постановено по гр.д. № 6816/2025г.по описа на БРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4