Определение № 2515 от 10.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2515 гр. София, 10.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет П.а

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20231000502687 по описа за 2023 година

Производство е по реда на чл. 122 ГПК.

Образувано е, след като с определение № 757 от 03.10.2023 г. по гр. дело № 1092/2023 г., Pайонен cъд – Сандански е прекратил производството по делото пред себе си и е повдигнал пред Апелативен съд – София спор за подсъдност със Софийски градски съд за определяне на компетентния съд, който следва да разгледа спора.

Като взе предвид материалите по делото, Апелативен съд – София установи следното:

Пред Софийски градски съд е образувано гр. дело № 1308/2023 г. по искове от В. П. С. срещу наследниците на съпругата Н. Т. С. за установяване, че е изключителен собственик на три недвижими имоти, а именно апартамент в гр. София, дворно място в гр. Калофер и УПИ в с. Джигурово, чрез пълна трансформация на лични средства, с правно основание чл. 23 СК, а при условията на евентуалност - за липса на принос на съпругата с правно основание чл. 21, ал. 4 СК.

С определение №10464 от 05.09.2023 г., производството по делото е частично прекратено пред Софийски градски съд, тъй като този съд е приел, че не е местно компетентен да се произнесе по предявените искове за имотите в гр. Калофер и с. Джигурово. Процесните искове са за установяване на право на собственост върху недвижими имоти и се предявяват по мястото, където се намира имота съгласно чл. 109 ГПК. Софийски градски съд е приел, че не намира приложение нормата на чл. 116 ГПК, доколкото тази разпоредба касае имот, който се намира в различни съдебни райони, а не обективно съединяване на искове за различни недвижими имоти, както е в случая.

В разглеждания случай става въпрос за спор относно правото на собственост върху три недвижими имоти, намиращи се в различни съдебни райони, които са били придобити по време на брака на ищеца и за които той твърди, че е неприложима презумпцията за съвместен принос поради пълна 1 трансформация на лични средства - чл. 23 СК, евентуално поради пълна липса на принос от страна на съпругата - чл. 21, ал. 4 СК. Целесъобразно е тези три обективно съединени иска, евентуално съединени с още три такива, да бъдат разгледани в рамките на едно съдебно производство от един съд, тъй като страните са еднакви и исковите претенции се основават на твърдения са еднакви факти, които касаят и трите недвижими имоти.

Действително, съгласно разпоредбата на чл. 109 ГПК, исковете за вещни права върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът, а съгласно разпоредбата на чл. 116 ГПК, иск за имот, който се намира в различни съдебни райони, се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони. Апелативният съд също не споделя становището на СГС, че разпоредбата на чл. 116 ГПК се отнася само за случаите, когато самият имот се намира в различни съдебни райони, но не и в случаите на обективно съединяване на искове за различни недвижими имоти, какъвто е настоящият случай (предявени са три обективно съединени иска за собственост върху имоти, намиращи се в три различни съдебни райони). Съгласно определение № 19 от 14.01.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6198/2015 г., IV г. о., определение № 410 от 20.07.2012г. на ВКС по ч.гр.д.№ 369/2012г. на I г.о. и други, при обективно съединени искови претенции, с предмет недвижими имоти, намиращи се в различни съдебни райони, местната подсъдност се определя съгласно разпоредбата на чл. 116,ал. 1, предл. 2 ГПК. Ищецът е този, комуто законодателят е предоставил възможност да избере пред кой местно компетентен съд по една от исковите претенции да предяви обективно съединените искови претенции. В настоящия случай ищецът е избрал софийския съдебен район, в който се намира един от недвижимите имоти.

Избраната от ищеца местна подсъдност, отговаряща на определената от закона местна подсъдност на един от обективно съединените искове, обвързва сезирания съд и той не следва да препраща част от предмета на делото на друг местно компетентен съд по някой от обективно съединените искове, дори при направено възражение за неподсъдност по чл. 119, ал. 2 ГПК.

С оглед гореизложеното, по повдигнатия с определение № 757 от 03.10.2023 г. по гр. дело № 1092/2023 г. спор за подсъдност между Районен съд – Сандански и Софийски градски съд, настоящата инстанция определя последния за компетентен да разгледа и исковете с правно основание чл. 23 СК, а при условията на евентуалност с правно основание чл. 21, ал. 4 СК за недвижимия имот, находящ се в с. Джигурово

Предвид изложените съображения и на основание чл. 122 ГПК, състав на Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ Софийски градски съд за компетентен да разгледа и исковите претенции с правно основание чл. 23 СК, а при условията на евентуалност с правно основание чл. 21, ал. 4 СК, за недвижимия имот, находящ се в с. Джигурово, в производството по гр. дело № 1308/2023 г.

ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на Софийски градски съд по компетентност за продължаване на производството.

2

Определението не подлежи на обжалване съгласно т. 9, б "в" на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Препис от настоящото определение да се изпрати на Районен съд – Сандански за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3