Решение № 922 от 04.08.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 922 гр. Бургас, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20232100501074 по описа за 2023 година

Производството по делото е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на М. Д. У. ЕГН ********** от гр.Б****,чрез адв. Ж.Б.АК-Бургас, с адрес на кантората: гр.Б****, подадена против Решение №610/20.03.23г., постановено по гр.д.№4804/22г. по описа на Районен съд-Бургас , с което предявените от горното лице против ответника искове са отхвърлени като неоснователни.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на съдебното решение, т.к е немотивирано и постановено при неправилно приложение на закона. Моли се за неговата отмяна и за произнасяне от въззивния съд по същество, при уважаване на заявените претенции. Дирят се и разноски за производството.

Конкретно се заявява, че решението на първата инстанция е немотивирано.

Съдът не бил взел предвид въведените твърдения, че вреди се търпят от зловредните за У. внушения за участие в престъпни схеми, направени в статията на ответника и в нейното заглавие, а и защото е бил фотографиран без негово знание и съгласие, при това в нарушение на чл.32 от Конституцията на Р България.

Поддържа, че свободата на словото и изразяването не е безгранична, а следва да се простира до пределите, накърняващи чужда правна сфера.Позовава се на цитирана в жалбата съдебна практика и на общностното право на ЕС.

Намира също, че преди да разгласи факти, които опозоряват или са просто неблагоприятни за някого, журналистът дължи тяхната предварителна проверка, което тук не е сторено.Това се установявало според страната от анализа на събраните в първата инстанция доказателства.

1

Съдът бил отказал да събере доказателства, опровергаващи като неверни изложените от А.К. и целящи очернянето на ищеца твърдения. Направил е доказателствени искания за служебни справка в Икономическа полиция БРП, БОП, КПКОНПИ и КАТ относно А.К. които въззивният съд е отклонил, като неотносими към спора.

Неправилни според страната са и изводите на съда относно отговорността за коментарите под статията, с оглед приетото от ЕСПЧ, че европейските информационни сайтове не носят отговорност за обидни, но законни мнения на техните читатели, ако имат ефективна система за модериране на коментарите и премахване на обидното съдържание при поискване от съда. В случая обаче издателството не е премахнало своевременно обидните коментари. В тази връзка се цитира практика на ЕСПЧ.

В отговора на въззивната жалба , подаден от въззиваем ответник „Медиатор 2015“ ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Б****, представлявано от управител В.Й.В. чрез адв. П.Ч. и адв.Ст.Д. от БАК, жалбата се сочи за неоснователна.

Оспорват се всички въведени в горната оплаквания, като се правят подробни възражения.Възразява се и срещу събирането на поисканите доказателства, сочени за неотносими към предмета на спора.

Оспорва се твърдението, че решението е неправилно, т.к. съдът бил приел, че ответникът не носи отговорност за коментарите под статията. Сочи се, че нямало отправено искане до медията за премахването на коментари, нито съдът я е задължил за това. Коментарите се приемат като обективиращи правото на свободно изразяване на трети лица, чието мнение е недопустимо да бъде цензурирано от медията; тя не носела отговорност за горните. Освен това те вече били премахнати, което е посочено в отговора на исковата молба и било видно от приложената към писмения отговор разпечатка на коментарите под статията. Прилага се за сведение решение по гр.д.№4778/22г. по описа на БРС, постановено на 06.04.23г., против което е подадена въззивна жалба на М.У..

В обобщение се моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение, като правилно.

Дирят се направените във въззивното производство разноски.

Проверката на въззивния съд по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за допустима, а тази по чл.269 от ГПК сочи за валидно и допустимо обжалваното съдебно решение на първата инстанция.

По съществото на спора, с оглед въведените от въззивника възражения, при съвкупна преценка на събраните в производството доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по искова молба(допълнително уточнена) на М. Д.

У. против „МЕДИАТОР 2015“ ООД, , за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв.(частичен иск от общо 20 000 лв.), която се сочи за обезщетяваща причинените му неимуществени вреди – болки, страдания, засягане на личното му и професионално реноме, настъпили в резултат на неверни, позорящи и клеветнически твърдения за ищеца, съдържащи се в статията „До МВР и прокуратурата: Действащ служител на ****-Бургас основен играч в схемите на д-р Д.М.“, публикувана на **** г. в поддържаното от ответника електронно издание „*****“, ведно със снимка на ищеца, направена без негово съгласие(с текст от медията,поясняваща значението й), както и в резултат на негативните коментари във форума под статията, като се претендира и законната лихва върху главницата, считано от датата на публикацията – **** г., до 2 окончателното й изплащане, ведно с направените съдебно-деловодни разноски.

В обстоятелствената част на исковата молба, горепосочената статия, публикувана в електронното издание „*****“, чийто издател е ответното дружество, се сочи за съдържаща неверни, позорящи, клеветнически твърдения за ищеца – както в самото заглавие, така и в цялост.

Изложеното в нея очерняло и клеветяло ищеца. По отношение на него се правели зловредни внушения, че не изпълнява точно и съответно на изискванията служебните си задължения като служител на ****, а е част от незаконни „схеми“ заедно с трето лице с медицинско образование (др М.), чиято дейност като собственик на частен х* била обществено обсъждана в много негативен смисъл. Според ищеца статията внушавала, че е организирал по поръчка на това трето лице „вендета“ на негов бивш служител, че му е „дясна ръка, администратор, счетоводител, ****“, т.е. работи и извън системата на МВР, което се подсилвало и от приложената снимка, направена без знанието и съгласието на У., извън работно време, на която е заедно с доктора и други лица, и под която има допълнително пояснение за тяхната близост в контекста на участие в незаконни „схеми“.

Горните факти били станали достояние на огромен кръг читатели в цялата страна и дали повод за непрекъснати отрицателни коментари по адрес на ищеца. Те създали професионални проблеми на У., срещу когото било образувано дисциплинарно производство и бил заплашен с уволнение, притеснили цялото му семейство- жена и деца, което рефлектирало отрицателно и върху личния му живот, злепоставило го пред колегите му, дало повод за множество негативни коментари с клеветническо, унизително и дори заплашително към ищеца съдържание, които умишлено не били премахнати и не били редактирани от ответника и от които ищецът продължавал да търпи сериозни неимуществени вреди, изразяващи се в публично засягане и обругаване на личното му достойнство, както и на професионалната му репутация.

Заради широко разгласените със статията на ответника зловредни и неверни твърдения, дискредитиращи моралния и професионален облик на ищеца, заради негативния отзвук от нея и образуваното по повод същата статия дисциплинарно производство против ищеца, му били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения и здравословни проблеми.

Той не можел да спи, станал затворен и потиснат, социално изолиран, не бил пълноценен в работата си, отнели му временно служебното оръжие, бил крайно унизен пред колегите и приятелите си, притеснявал се, че ако бъде уволнен, семейството му ще изпадне в сериозно материално затруднение. Тези негативни усещания били със значителен интензитет, тъй като ищецът преди това никога не е бил наказван; те повлияли отрицателно на здравословното му състояние и личностната му самооценка.

Така очертан, предявеният иск е с правно основание чл. 49, вр. чл.45 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди, нанесени на пострадалото лице- ищец по делото, ведно с компенсаторна лихва върху главницата на основание чл.84,ал.3 от ЗЗД- считано от датата на деликта, до изплащането й.

В отговора на ответника, искът е оспорен както по основание, така и по размер.

Отречени са твърдените от ищеца предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество по чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД.

Страната счита, че ищецът не е претърпял твърдените неимуществени вреди, както и тяхното естество, а също че няма причинно-следствена връзка между публикуването на процесната статия и описаните от ищеца вредоносни последици. Заявено е, че думата „вендета“ е 3 употребена от автора на статията като цитат на изявление на лицето А.К., с оглед на което не следва да се ангажира отговорността на медията за изявления на това трето лице, т.к. липсва осъществено от нейни служители деликтно поведение, още повече, че получената информация е коректно медийно изнесена. Заявено е също, че в процесната статия е публикувана част от информация, събрана пред журналисти на медията от различни източници по повод оплаквания на близки на пациенти в х*а в гр. Ч., както и на база сигнали и жалби до прокуратура, РЗИ, КЗП, ОДМВР и др. Твърди се, че А.К., чиито изявления са отразени, е работил в „х* М.“ като **** и сам е потърсил медията, за да разкаже изнесената в статията информация. Според ответника, при обективен прочит на статията не се налага извод за тенденциозно приписване на неправомерни прояви,вярно е предадена информацията, съобщена на медията от различни източници, чието разпространение е в обществен интерес. Поддържа, че в практиката си ЕСПЧ приема за ползваща се с най-високата възможна степен на закрила свободата на пресата и журналистите, които имат право да определят изразните си средства и не могат да бъдат ревизирани от националните съдилища в този смисъл, нито да им бъдат налагани други виждания за използваните техники на писане. Приемала се за допустима известна степен на преувеличение и дори провокативност на заглавията и на изрази в текстовете на статиите с оглед ангажирането на обществения интерес към злободневни теми, поради естеството на работата и жизнено важната функция на журналистиката като „обществен страж“. Цитира се съдебна практика на СЕС и ВКС.

Също така се твърди, че позволяването на потребители да публикуват коментари под статията не представлява неправомерно действие на ответника; че тези коментари не са довели до сочените от ищеца негативни последици; че издателят на електронното издание не носи отговорност за коментарите на трети лица. Освен това ищецът не бил поискал от медията изтриване на коментари под статията, каквото право има, поради което неоснователно твърди наличие на целенасочен отказ за редактиране и премахване на негативни коментари. Заявено е още, че след получаване на исковата молба, ответното дружество е изтрило посочените от ищеца коментари към статията.

По отношение дисциплинарното производство срещу ищеца се твърди, че то е било инициирано от административния му ръководител, а не от медията и е по повод конкретни прояви от 05.03.2019 г. и 26.06.2019 г., провокирали проверка дали е действал при превишаване с власт и използвал ли е служебното си положение за облага на трети лица.

По повод снимката е посочено, че тя е направена на обществено място, видно от самата нея(паркинга на ****), че публикуването й също няма вредоносни за ищеца последици.

Поради липсата на вменяваното му от ищеца противоправно поведение, без доказана причинно-следствена връзка между публикуването на статията и твърдените от ищеца вреди и при липса изобщо на причинени такива, страната е молила за отхвърлянето на иска.

При условие на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.