Решение № 24 от 14.01.2025, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Сандански, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Й. Филчев при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно наказателно дело № 20241250200276 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба от Община Сандански, с адрес – град Сандански, ул. „Свобода“№14, ЕИК000024955, представлявано от кмета на общината Ат. Ст. срещу Наказателно постановление /НП/№ *** от ***г., издадено от Директора на Басейнова Дирекция „Западнобеломорски район“ /БДЗБР/, с което на юридическото лице за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на НП, като постановено в нарушение на правилата на административно наказателното производство. Твърди се липса на ясно, конкретно и разбираемо описание на извършеното нарушение – съответно - , приложимите към това нарушение правни норми, поради което и представителя на жалбоподателя е в невъзможност да разбере за какво нарушение е санкционирано юридическото лице.

Претендира се заплащане на сторените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява законен представител, не се явява процесуален представител.

Въззиваемата страна – Директор на БД“ ЗБР“ – редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен представител – юрисконсулт. Същия оспорва жалбата като неоснователна и иска потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от легитимирано и заинтересовано лице – законния представител на санкционираното 1 юридическо лице. Съдържа изискуемите от закона реквизити и е подадена пред материално и териториално компетентен съд, поради което делото е редовно образувано.

Жалбоподателят Община Сандански е титуляр на Разрешително за водовземане от минерална вода № ***/***г. Съгласно съдържанието на раздел „Параметри на разрешеното водовземане“, б.“в“ – „Разрешен годишен воден обем“ и Раздел II от Приложение към посоченото разрешително, „Условия за контрол“, т.11, 1,2 „Разрешен воден обем“ титулярът на разрешителното – жалбоподателя Община Сандански - е имала правото да водовзема 44150.00 куб.м. годишно. По повод спазването на условията в издаденото разрешително била извършена проверка в деловодната система на БДЗБР, като служителите на дирекцията установили превишаване на установените в издаденото разрешително параметри за водовземане на минерална вода. Освен от отчетените съгласно деловодната система количества вода, изводът за превишаване се потвърждавал и от подадената от кмета на община Сандански Декларация. Предвид установеното при проверката по документи на ***г. е извършена проверка на място от служители на БДЗБР – свидетелите К. и М. - по изпълнение на издаденото на Община Сандански разрешително за водовземане на минерална вода № 41610025/15.08.2016г. от Сондаж №1хг за водоснабдяване на училищна сграда с голям и малък плувен басейн и балнеолечебница „Мирото“ . Констатирано е, че се извършва водовземане от Сондаж №1хг за водоснабдяване на Училищна сграда с голям и малък басейн па плувен интернат. Проверени са показанията на водомерно устройство монтираното в помпена станция на подземно помещение в хотел „Интерхотел Сандански“, гр. Сандански. Установено е, че същото работи и отчита преминаващите през него водни обеми минерална вода. Чрез ВУ се отчитат ползваните водни количества по цели описани в издаденото разрешително, а именно: за други - спорт и отдих за водоснабдяването на „Училищна сграда с голям и малък басейн на плувен интернат“ и други - отдих - за водоснабдяване на „Балнеолечебница „Мирото“. Установено е, че към момента на проверката „Балнеолечебница „Мирото“ не работи, като същата не е работила и през 2022г. видно от представен в БДЗБР Дневник с ежемесечен отчет на измервателно устройство, отчитащо ползваните водни обеми минерална вода с КД-03-519( I )/30.01.2023 г. При съпоставка на събраните в хода на проверката данни относно водовземането съгласно издадено разрешително е установено, че за период от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. са ползвани 49 856 куб.м/год., което означава превишаване на разрешения годишен воден обем с 5 706 куб.м/год. Посоченото превишения на извършеното водовземане са потвърждава и от декларация от кмета на Община Сандански.

За извършената проверка е съставен Констативен протокол № ***/*** г. в присъствието на представител на община Сандански. По-късно е изпратена покана до кмета на община Сандански за съставяне на АУАН. На посочената в поканата дата – ***г.в офиса на БДЗБР не се явил кмета на община Сандански или упълномощено от него лице, поради което и АУАН бил съставен в негово отсъствие от свидетелката К.. В АУАН била описана извършената проверка и направените констатации. Актосъставителя приел, че с оглед установеното превишаване на обема на ведовземане на минерална вода от страна на титуляра на издаденото разрешително – община Сандански – е налице неизпълнение на Раздел „Параметри на разрешеното водовземане", буква ,,в“ – „Разрешен годишен воден обем" и Раздел 11 от Приложение към описаното разрешително „Условия за контрол", т. 11.1.2 „Разрешен воден обем“ от условия, при които е разрешено водовземането. Така установеното неизпълнение било квалифицирано като нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите. Било посочена дори и приложимата санкционна норма – тази на чл.200, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за водите.

Съставения АУАН с №*** бил изпратен и връчен на кмета на община Снаднаски, като в самия АУАН било записано, че ще бъдат подадени възражения в срок. Такива действително били депозирани. В тях подателят е анализирал направените в АУАН правни квалификации, като е направил разграничение между водовземане и водоползване, приемайки, че в случая са касае за водоползване, а не за водовземане и са неприложими както изискванията на закона относно водовземане съгласно издадено разрешително, така и санкционните норми за 2 такова нарушение. С възражението се иска и отмяна на наложената глоба….

Въз основа на събраните писмени доказателства – издадено разрешително за водовземане, декларация от представителя на титуляра на издаденото разрешително за извършено водовземане за календарната 2022г., справка от деловодната система на БДЗБР, Констативен протокол №***, съставения АУАН №*** и подаденото от община Сандански възражение – АНО – Директор на Басейнова дирекция „Западно беломорски район“ издал обжалваното НП №П***/***г. В него АНО е приел за безспорно установено извършване на нарушение от страна на Община Сандански, приел дадените в АУАН квалификации относно извършеното нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, във вр. с &133, ал.9, т.2, б.“а“ от ПЗР на ЗИД на Закона за водите и на основание чл.200, ал.1, т.2/предложение 2/ от същия закон е наложил административно наказание “Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя, свидетелите на извършената проверка, свидетелите по съставяне на АУАН, както и от приложените писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

При образуването и провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на крайния акт и до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. АУАН е съставен от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, като са спазени всички реквизити, посочени в разпоредбата начл. 42, ал. 1 от ЗАНН. В съставения АУАН подробно е посочено в какво се изразява нарушението, кога е открито и кой законов текст е нарушен и следователно нарушителят още от самото начало е бил запознат с нарушението и с правната квалификация на извършеното. Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление също не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да се явяват основание за неговата отмяна. Настоящият състав счита, че са спазени всички императивните изисквания на нормата на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Нарушението е описано подробно, както и обстоятелствата, при които е извършено, посочени са датата и мястото на установяването му. Проверката е била извършена и констативния протокол е приложен по делото. По никакъв начин в случая не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. НП е издаден въз основа на съставения преди това АУАН и нарушителят е бил запознат с неговото съдържание. В издаденото НП е посочена нарушената законова разпоредба, както и основанието, на което се налага санкцията на жалбоподателя. В заключение съдът не откри съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на обжалваното НП и АУАН, които евентуално биха довели до незаконосъобразност.

Разпоредбата на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, посочена като нарушена, вменява в задължение на водоползвателите, титуляри на разрешителни да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на ЗВ или комплексните разрешителни издадени по реда на ЗООС. В настоящия казус е налично неизпълнение на едно от условията на разрешителното. Съгласно чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, наказват се с имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лева ЮЛ, които ползват водни обекти, в отклонение на предвидените в разрешителното им. При така установените факти по делото, административно наказващият орган правилно е оценил значимите за определяне размера на санкцията обстоятелства и е наложил санкция в размер на минимума, предвиден в закона, като размерът на наложеното наказание е съобразен с тежестта на нарушението, средствата, с които разполага жалбоподателя за да изпълнява условията на даденото разрешително.

Съдът счита, че определянето на наказанието в минималния размер е съобразен с обществената опасност надеянието и счита, че е справедливо. Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че случаят не може да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28, б. а" от ЗАНН. В тази норма е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 3

12.12.2007 г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН не са налице и наказващият орган не ги е приложил, той следва да потвърди наказателното постановление поради издаването му в съответствие със закона. В случая, по делото не са ангажирани доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, поради което правилно административно наказващия орган не е приложил тази разпоредба. Освен това жалбоподателят не може да се позове на форсмажорни обстоятелства, тъй като те се вземат предвид при всички случаи, в които се изключва вина. Тъй като жалбоподателят е ЮЛ въпросът за вината е решен в закона, а тя е обективна безвиновна отговорност и не може да намерят приложение обстоятелствата, които я изключват по смисъла на НК.

Съгласно чл.63д от ЗАНН – в редакция към момента на постановяване на решението – в производството пред районния и административния съд страните имат право на присъждане на разноски съгласно АПК. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на административно наказващия орган, като съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждение за юрисконсулт е в размера на 150 лева, което жалбоподателят следва да заплати на БДЗБР.