Решение № 821 от 21.10.2022, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 821 гр. Сливен, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Пенка М. Стоянова като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20222230100526 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, срещу която в срок е подадено възражение от длъжник. Предявените искове са с правно основание: чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК.

В искова молба, подадена от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, понастоящем „Кей Би Си Банк България“ ЕАД против М. С. Г., В. М. Г. и С.

М. Г. се твърди, че от ищцовото дружество е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 5726/2018 година по описа на Районен Съд - гр. Сливен и е издадена Заповед № 3257 от 29.10.2018 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 29.10.2018 година по горепосоченото дело, съгласно които М. С. Г., В. М.

Г., С. М. Г. следва да заплатят на „Райфайзенбанк /България/" ЕАД следните суми:

6 395.31 лева (шест хиляди триста деветдесет и пет лева и тридесет и една стотинки), представляваща главница по Договор за банков кредит 1

№ 1510191049347200 от 28.10.2015 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.10.2018 година до окончателно изплащане на задължението;

1 198.32 лева (хиляда сто деветдесет и осем лева и тридесет и две стотинки), представляваща изискуема редовна лихва за периода от 15.11.2015 година до 05.08.2018 година;

726.68 лева (седемстотин двадесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща изискуема наказателна лихва за периода от 15.12.2015 година до 24.10.2018 година;

35.00 лева (тридесет и пет лева), представляващи разноски за уведомяване;

267.11 лева (двеста шестдесет и седем лева и единадесет стотинки), представляващи разноски в заповедното производство.

Със съобщение по ч. гр. дело № 5726/2018 година, получено на 17.01.2022 година от

„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е връчено

Определение № 260004 от 05.01.2022 година, съгласно което на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е указано на основание чл. 415 ГПК, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, че може да предяви иск относно вземането си,предмет на заявлението, доколкото длъжниците са депозирали възражения срещу заповедта за изпълнение в срок.

На 28.10.2015 година е сключен Договор за потребителски кредит № 1510191049347200 между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, в качеството му на Кредитор и К. Г. Г.а, („Кредитополучател“) и М. С. Г., („Съдлъжник“), съгласно който договор Кредиторът отпуска кредит в размер на 6 395.30 лева (шест хиляди триста деветдесет и пет лева и тридесет стотинки), който да бъде използван за рефинансиране на кредит и потребителски нужди, като определеният между страните краен срок за погасяване на кредита е 15.11.2022 година В подкрепа на изложеното до тук прилагам към настоящата искова молба копие от договора за кредит.

На 29.11.2015 година К. Г. Г.а („Кредитополучател“) е починала, като нейни наследници по закон съгласно удостоверение за наследници с изх. № 9400-25357 от 07.12.2015 година са М. С. Г. (съдлъжник по договора за кредит и съпруг на починалото лице), В. М. Г. и С. М. Г. - синове на К. Г. Г.а.

На 05.12.2015 година е постъпило последното плащане по процесния 2 кредит, след което погасяването на задължението произтичащо от описания по-горе договор за кредит към „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е преустановено, поради което и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е обявило кредита за предсрочно изискуем, като кредитът официално е заведен като такъв в системата на банката на 06.08.2018 година съгласно чл. 11.1 от договора за кредит. Неизпълнението от страна на длъжниците е видно от извлечението от счетоводните книги на банката, въз основа на което е инициирано заповедното производство.

От страна на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа на което е Районен съд - гр. Сливен е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист.

С Конкретен договор за цесия (прехвърляне на вземания) от 07.08.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 10.11.2016 година, сключен между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, в качеството на продавач и „Макроадванс“ АД, в качеството на купувач, всички вземания на банката по процесния Договор за кредит са прехвърлени на „Макроадванс“ АД и последното е новият кредитор по вземанията на банката по отношение на М. С. Г., В. М. Г. и С. М. Г., произтичащи от Договора за кредит от 28.10.2015 година /дължимите суми, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и др. принадлежности/. Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД предвижда задължение за цедента да уведоми длъжниците за сключения договор за цесия, поради което и „Макроадванс“ АД е упълномощено от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, да уведоми длъжниците за извършената цесия. С оглед на това до М. С. Г., В. М. Г. и С. М. Г. са изпратени уведомителни за осъществената цесия с обратните разписки, доказващи връчването на същите.

От съда се иска да постанови решение, с което да се приеме за установено, че М. С. Г., В. М. Г., С. М. Г. дължат на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, както следва:

А. М. С. Г., в качеството му на съдлъжник по договора за кредит дължи:

6 395.31 лева (шест хиляди триста деветдесет и пет лева и тридесет и една стотинки), представляваща главница по Договор за банков кредит № 1510191049347200 от 28.10.2015 година, ведно със законната лихва 3 върху нея, считано от 25.10.2018 г, до окончателно изплащане на задължението;

1 198.32 лева (хиляда сто деветдесет и осем лева и тридесет и две стотинки), представляваща изискуема редовна лихва за периода от 15.11.2015 година до 05.08.2018 година;

726.68 лева (седемстотин двадесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща изискуема наказателна лихва за периода от 15.12.2015 година до 24.10.23018 година;

35.00 лева (тридесет и пет лева), представляващи разноски за уведомяване;

- 267.11 лева (двеста шестдесет и седем лева и единадесет стотинки), представляващи разноски в заповедното производство.

Б. В. М. Г. и С. М. Г., в качеството им на наследници на кредитополучателя по договора за кредит, съгласно чл. 60, ал. 1 от Закон за наследството, дължат по:

- 2 131.77 лева (две хиляди сто тридесет и един лева и седемдесет и седем стотинки), представляващи част от главница по Договор за банков кредит № 1510191049347200 от 28.10.2015 година, ведно със законната лихва върху нея. считано от 25.10.2018 година до окончателно изплащане на задължението;

- 399.44 лева (триста деветдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки), представляващи част от изискуема редовна лихва за периода от 15.11.2015 година до 05.08.2018 година;

- 242.23 лева (двеста четиридесет и два лева и двадесет и три стотинки), представляващи част от изискуема наказателна лихва за периода от 15.12.2015 година до 24.10.2018 година вкл.;

- 35.00 лева (тридесет и пет лева), представляващи разноски за уведомяване;

- 267.11 лева (двеста шестдесет и седем лева и единадесет стотинки), представляващи разноски в заповедното производство.

Претендират се разноски.

В законоустановеният едномесечния срок за представяне на писмен отговор на исковата молба, такъв никой от ответниците не е подал.

4

В съдебно заседание редовно призованото ищцово дружество не се представлява. Изразило е писмено становище, съгласно което молбата се подържа и се иска уважаването й.

Редовно призованият ответник М. С. Г. не се явява в съдебно заседание и от негова страна няма изразено становище.

Редовно призованият ответник В. М. Г. не се явява в съдебно заседание, но се представлява от пълномощник, който оспорва основателността на исковите претенции и моли за отхвърлянето им. Алтернативно в случай, че бъде установена основателността на исковите претенции се иска уважаване при условията на разделност между ответниците. Претендира за присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 28.10.2015 година е сключен Договор за потребителски кредит № 1510191049347200 между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, в качеството му на Кредитор и К. Г. Г.а, („Кредитополучател“) и М. С. Г., („Съдлъжник“), съгласно който договор Кредиторът отпуска кредит в размер на 6 395.30 лева (шест хиляди триста деветдесет и пет лева и тридесет стотинки), който да бъде използван за рефинансиране на кредит и потребителски нужди, като определеният между страните краен срок за погасяване на кредита е 15.11.2022 година. В подкрепа на изложеното до тук прилагам към настоящата искова молба копие от договора за кредит.

На 29.11.2015 година К. Г. Г.а („Кредитополучател“) е починала, като нейни наследници по закон съгласно удостоверение за наследници с изх. № 9400-25357 от 07.12.2015 година са М. С. Г. (съдлъжник по договора за кредит и съпруг на починалото лице), В. М. Г. и С. М. Г. - синове на К. Г. Г.а.

На 05.12.2015 година е постъпило последното плащане по процесния кредит, след което погасяването на задължението произтичащо от описания по-горе договор за кредит към „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е преустановено, поради което и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е обявило кредита за предсрочно изискуем, като кредитът официално е заведен като такъв в системата на банката на 06.08.2018 година съгласно чл. 11.1 от договора за кредит. Неизпълнението от страна на длъжниците е видно от 5 извлечението от счетоводните книги на банката, въз основа на което е инициирано заповедното производство

На 25.10.2018 година от ищцовото дружество не подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 5726 по описа на Районен Съд - гр. Сливен за 2018 година и е издадена Заповед № 3257 от 29.10.2018 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 29.10.2018 година, съгласно които М. С. Г., В. М. Г., С.

М. Г. следва да заплатят на „Райфайзенбанк /България/" ЕАД посочените в коментираните актове суми.

В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение ответник е подал възражение за недължимост на сумите по нея.

В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни искове.

С Договор за цесия от 07.08.2020 година към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 10.11.2016 година, сключен между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, в качеството на продавач и „Макроадванс“ АД, в качеството на купувач, всички вземания на банката по процесния Договор за кредит са прехвърлени на „Макроадванс“ АД, явяващо се като новият кредитор по вземанията на банката по отношение на М. С. Г., В. М. Г. и С. М. Г., произтичащи от Договора за кредит от 28.10.2015 година.

„Макроадванс“ АД е упълномощено от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, да уведоми длъжниците за извършената цесия. С оглед на това до М. С. Г., В. М.

Г. и С. М. Г. са изпратени уведомителни писма за осъществената цесия с обратните разписки, доказващи връчването на същите.

Извършеният от В. М. Г. отказ от наследството на К. Г. Г.а е вписан във водената при СлРС особена книга под № 210, въз основа на съдебно определение № 1291 от 08.09.2021 година, постановено по ЧГД № 4077 по описа на СлРС за 2021 година. След смъртта на К. Г. Г.а („Кредитополучател“), станало на 29.11.2015 година, но преди вписването на този отказ В. М. Г. в качеството си на наследник е извършил разпореждане с наследственото имущество на К. Г. Г.а, тъй като на 21.02.2008 година в Служба по вписванията - Сливен е вписано прехвърляне на недвижим имот чрез покупко - продажба, по която К. Г. Г.а (кредитополучател по процесния 6 договор за кредит) и М. С. Г. (солидарен длъжник по процесния договор за кредит) като купувачи са собственици на „Поземлен имот, жил. сграда с идентификатор № *** със застроена площ 80 кв.м. и сграда с идентификатор № *** със застроена площ 47 кв.м., находящи се в ПИ с идентификатор № ***, целия с площ от 470 кв.м. в гр. Сливен, ***“.

Разпечатката съдържа 54 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fb86a653-5cb6-4106-83eb-0556d7ab5568