Решение № 430 от 26.06.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева при участието на секретаря Кристина Орл. Цветкова като разгледа докладваното от Веска Райчева Касационно гражданско дело № 20268002100140 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 400/14.04.2025 г. по в.гр. д. № 2325/2025 г. на ОС – Варна, в частта му с която е отхвърлен иск с правно основание чл.

244 ЗЗД.

Жалбоподателят- М. К. - С., чрез процесуалния си представител, излага съображения неправилност постановеното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон и в противоречие с практиката на върховните съдилища. Твърди се, че решението е постановено без да бъдат преценени всички събрани в хода на делото доказателства, а така също и поради предубеденост на съдебния състав.

Ответникът -А. С. М., чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса : следва ли при спор, произтичащ от заем за послужване по чл. 243 – 244 ЗЗД, когато вредите са в резултат на продължило неизпълнение(невръщане на вещта, трайно лишаване от владение и настъпили впоследствие разходи), началният момент на погасителната давност по чл. 110 – 114 ЗЗД да се определя от първоначалното събитие.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., , приема за установено следното:

Въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение , е отхвърлил предявените от М. К. К. – С. искове против А. С. М. сумата 3636,06лева, в резултат на настъпило 1 увреждане от страна на А. М., изразяващо се в нарушение на Закона за движение по пътищата на 14.08.2017г., управлявайки предоставения му от М. К.-С. лек автомобил „Ситроен Ксара“, с рег. номер В., и продължилото след 14.08.2017г. бездействие, изразяващо се в липса на съдействие за връщане на лек автомобил „Ситроен Ксара“, с рег. номер В., сумата 2000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане и сумата 1 107,97 лева лихви за забава.

Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта му, която предявения иск е отхвърлен за разликата до пълния му размер от 5 500лева като необжалвано.

На основание чл.280, ал.3,т.1 жалбата следва да се остави без разглеждане в частта и относно отхвърления иск за сумата 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищцата претендира имуществени вреди по повод настъпил инцидент от 14.08.2017 година, при които в резултат запалване на двигателя л.а. „Ситроен“ с ДК [рег.номер на МПС] е претърпял вреди.

Прието е, че на 14.08.2017г. е осъществено нарушение, а именно шофиране с превишена скорост в [населено място], с предоставения на ответника лек автомобил и към този момент владението на лекия автомобил е било предоставено на А. М. и доколкото последният не ангажира годни доказателства, които да установят противното, съдът е счел, че същия е водачът, извършил нарушението на закона. Установено е, че в тази връзка е била наложена санкция на собственичката на автомобила в размер на 400,00 лв., която по – късно била отменена от Районен съд – Велико Търново с влязло в законна сила решение, предвид което сумата не е била действително заплатена от ищцата.

В протокол за оглед от 30.08.2018г. на местопроизшествие на л. 326 от делото е посочено, че е извършен оглед на л.а. „Ситроен Ксара“, с ДК [рег.номер на МПС] . Същият бил паркиран на паркинг, находящ се западно от сградата на ж.п. фара в [населено място]. Имал счупен заден ляв стоп в долния десен ъгъл. Бронята в предната част на автомобила била с отвор във формата на ромб, който се намирал под предния ляв фар. През отвора на долната част на бронята било вързано въже. Липсвал предпазен капак на предния десен мигач на калника.

Автомобилът бил заключен, а през прозореца на предна лява врата се виждал върху предна дясна седалка парче картон, върху което било изписано – тел.[№]. След огледа автомобилът бил иззет от органите на МВР. От приложена справка на А1 се установява, че този номер е с титуляр С. Е. С.. С протокол от 30.08.2018г. автомобила е предаден на А. С. М..

От приложената преписка от ДП с номер 406/ 2018г. се установява, че на 04.09.2018г. е било образувано досъдебно производство за това, че през месец август 2017г. в [населено място] противозаконно е била присвоена чужда движима вещ– л.а. „Ситроен Ксара“, с рег. номер В., собственост на М. К.. Установява се от докладна записка, приложена на л. 251 от делото, че към 23.08.2018г. автомобилът на ищцата е бил обявен за ОДИ,тъй като не е бил открит в сервизи в района на Велико Търново. В докладна записка на л. 256 от делото е посочено, че след преслушан запис се установява лице от женски пол, представящо се за К. М., която е подала сигнал до 112 за това, че автомобилът, в който е пътувала се е запалил след [населено място]. В края на разговора лице от мъжки пол, което не се представило, заявило, че са 2 успели да загасят автомобила и не желаят местопроизшествието да бъде посетено от екип на пожарната. Към 30.08.2018г. процесният автомобил все още не е бил открит, предвид постановление за възлагане на действия по разследване и по делегация. Самият А. М. е бил обявен за издирване на 16.08.2018г. и е получил призовка лично да се яви в следствието на 28.08.2018г., но се е явил и е разпитан на 30.08.2018г. Наказателното производство е прекратено на 03.01.2019г.

Автомобила е върнат на М. К. с постановление от 13.11.2018г. на 04.01.2019г.

Съдът е констатирал, че пред районния съд е била допусната и изслушана експертиза, като от заключението на вещото лице А. В. се установява, че уврежданията, установени от представител на сервиз „Автомотор Варна“ АД към 08.08.2019г. и сервиз ЕТ „Б. Б.“ от 16.01.2019г., а именно: блок на двигателя, корпус на скоростна кутия, колянов вал, биели – 4 броя, бутала + сегменти и цилиндрови втулки – 4 броя,комплект сегменти – 4 комплекта, комплект основни лагери, комплект биелни лагери, комплект на всички гарнитури на двигателя – гарнитур акартер, гарнитура глава, гарнитура всмукателен колектор, гарнитура изпускателен колектор, водна помпа, агренажен ремък + ролки; ролки за ангренажен ремък, стартер, масло 4 л., антифриз 6 л., маслен филтър, въздушен филтър, горивен филтър, шлайф глава, проверка на глава. Посочено е, че общата стойност за извършване на ремонт и вложени части на л.а.Ситроен Ксара е в размер на 8519,95 лева, а пазарната стойност на автомобила е в размер на 2500 лева. Съдът е приел, че описаните щети в заключението на вещото лице не могат да бъдат изцяло приети като резултат от някакво противоправно поведение на ответника и е посочил, че такива са маслен, горивен и въздушен филтър, смяна на масло, антифриз, стартер, водна помпа, лагери и ремък, доколкото такъв тип вреди са в резултат на използването на автомобил за един много дълъг период и не могат да се появят за употреба от 14 дни. Въззивният състав е счел, че размерът на вредите е сумата от общо 3636,06 лв, но искът е неоснователен, тъй като вземането е погасено по давност.

От една страна съдът е изложил съображения за това ,че имуществените вреди, които се очертават в исковата молба, са първоначални, т. е. свързани със състоянието на пострадалия л.а. и това на ищцата, каквото е било то към момента на ПТП, поради което и обезщетението за тях става изискуемо от момента на деликта, а не от момента на извършване на имуществения разход.

От друга страна е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 243 ЗЗД с договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я върне. Изложил е съображения за това, че договорът за заем за послужване е неформален, като съгласно разпоредбата на чл. 244, ал. 1 ЗЗД, заемателят е длъжен да се грижи за вещта като добър стопанин, като предпочита нейното запазване пред запазването на своите вещи, но в случая не е налице противорправно поведение у ответника, което да налага санкционирането му. Приел е, че се касае се до вземане, което е предвидимо като размер към 14.08.2017 година . Посочил е, че горното обосновава цялостен извод за погасяване по давност на претенцията на осн. чл. 114, ал.1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

Изложил е и съображения, за това че следва да се приложат общите правила на ЗЗД относно 3 срока за погасяване на обезщетението за забава - в случая разпоредбата на чл. 111, б. "в", предл. второ ЗЗД и е изложил съображения, относими към константната практика на ВКС , че вземането за лихви при упражнено право на трети лица срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се погасява с кратката тригодишна давност по чл.

111, б. "в" ЗЗД , считано от деня на настъпилото увреждане, от когато е изискуемо вземането за обезщетение от непозволено увреждане. Прието е, че от данните по делото става ясно, че се претендират имуществени вреди по повод настъпил инцидент от 14.08.2017 година, поради което е погасено по давност и вземането за забава.

По тези съображения въззивният съд е приел, че предявените искове по чл. 244 , ал.3 ЗЗД ипо чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърлят.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса: следва ли при спор, произтичащ от заем за послужване по чл. 243 – 244 ЗЗД, когато вредите са в резултат на продължило неизпълнение(невръщане на вещта, трайно лишаване от владение и настъпили впоследствие разходи), началният момент на погасителната давност по чл. 110 – 114 ЗЗД да се определя от първоначалното събитие.

Настоящият състав намира, че отговорът на поставения за разглеждане въпрос е:

По силата на договора за заем за послужване на заемателя се предоставя за временно ползване една чужда вещ, с която той следва да си служи съобразно нейното предназначение и договорът се счита сключен с предаването на веща. Заемателят трябва да полага грижата на добрия стопанин и да предпочете запазването на заетата вещ пред запазването на собствените си вещи - чл.244 ЗЗД, като вещта следва да се върне при изтичане на уговорения срок или уговорено ползване в добро състояние. Заемодателят може винаги да иска веща си обратно, ако не е уговорен срок за ползването й или не е определена целта на ползването чл.249, ал.2 ЗЗД.

С оглед характеристиката на договора за заем за ползване давността за вземането за обезщетение за вреди от неизпълнението му по принцип започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, т.е. от момента, в който заемодателят е поискал връщане на вещта, или е изтекъл уговореният срок за ползване.

С оглед на така дадения отговор на поставения за разглеждане въпрос настоящият състав намира, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно и следва да бъде отменено, тъй като съдът неправилно е приел, че вземането е погасено по давност. Тъй като не се налага извършването на нови процесуални действия настоящата инстанция следва да реши спора по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 243 от ЗЗД с договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я върне. Договорът за заем за послужване е неформален.

Сключването му не е подчинено на изискване за форма за действителност и може да бъде осъществено и в устна форма. За да е налице валидно сключен договор за заем за послужване, е необходимо страните по него да постигнат съгласие относно съществените му условия, а именно заемодателят да се съгласи да предостави безвъзмездно определена вещ за временно ползване от заемателя, а заемателят да се задължи да я върне, след изтичане на 4 уговорения срок или след уговореното ползване. С оглед реалният характер на договора за заем за послужване, е необходимо и въз основа на постигнатото съгласие заетата вещ да бъде предадена.

Поради безвъзмездния му характер, заемодателят всякога може с едностранно изявление да развали договора, като поиска връщане на вещта, освен ако не е изрично уговорено нещо друго, с оглед времето или целта на ползването на заеманата вещ /чл. 249, ал. 2 ЗЗД/.