Решение № 210 от 15.03.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Б., 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20232120200483 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод на подадена жалба от Г. К. А., ЕГН **********, от **************************** чрез адв.М.К. от БАК срещу Наказателно постановление № 21-0769-005669/20.01.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Б., в сектор Пътна полиция Б., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В жалбата са формулирани тезисно поднесени съображения и защитни доводи относно липсата на съзнателна представа у нарушителя за служебно прекратената регистрация на управлявания от него автомобил поради настъпването ex lege на основание чл.143, ал.15 ЗДвП на прекратяването й. В алтернативност се отстоява защитна теза за осъществяване на предпоставките на чл.28 ЗАНН, което обуславя целената от жалбоподателя отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Жалбоподателят редовно призован, се явява лично, представлява се от адв. М.К. от БАК, която поддържа подадената жалба. Излага пространни доводи и съждения в аспекта на неправилно приложение на материалния закон на чл.140, ал.1 ЗДвП с оглед претенцията за субективна несъставомерност на нарушението.В алтернативност се отстоява защитна позиция, свързана с немотивирания отказ на АНО да приложи чл. 28 от ЗАНН при наличие на материалноправните условия за това, относими към липсата на „сериозни нарушения на ЗДвП през последните 5 години“, липсата на нередовност в регистрационните табели на автомобила, отсъствието на данни за придобиване на автомобила по неправомерен начин и преди всичко предвид трудовата ангажираност на жалбоподателя като „шофьор“, чието изпълнение е несъвместимо с характера на наложеното с НП административно наказание.

Привежда съдебна практика в услуга на изложената аргументация.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрк. Р.

Ж., която оспорва жалбата по съображения подробно развити в писменото становище.Отстоява тезата за безспорна доказаност на визираното в НП административно 1 нарушение и изрично заявява,че не желае присъждане на разноски.

Жалбоподателят настоява за отмяна на атакуваното НП, тъй като наложеното с него наказание би обусловило преустановяване на трудовата му дейност. Твърди и ,че не е осъзнавал,че върши нарушение.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

След индивидуална и комплексна оценка на събраните по делото доказателства и след преценка на изложените в жалбата и в съдебно заседание становища съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК извърши цялостна проверка на правилността на атакуваното наказателно постановление, при която констатира, че не са налице основания за неговата отмяна при следните съображения: Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 29.11.2021 г., около 06: 13 часа, при извършена проверка от служители на сектор ПП ОДМВР-Б. било установено, че в гр. Б., на бул. „Т.“, до магазин „Т.“, в посока В., жалбоподателят Г. А. управлява собствения си л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег.

№************който не е регистриран по надлежния ред. След справка с ОДЧ се установило, че МПС било със служебно прекратена регистрация от 17.11.2021 г. по чл.143, ал.15 ЗДвП.

За установеното нарушение, квалифицирано в АУАН по чл.140, ал.1 ЗДвП свидетелят Д. А., мл.автоконтрольор в с-р „Пътна полиция“ ОДМВР-Б. съставил срещу жалбоподателя АУАН. Преписката била изпратена в РП - Б., като с постановление от 13.01.2022 г. прокурор при БРП постановил отказ да се образува досъдебно производство, след което материалите били върнати отново в сектор "Пътна полиция".

В изпълнение на правомощията си, възложени му със т.3.11 от Заповед №8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, Началник Група към ОДМВР –Б., Сектор "Пътна Полиция" на 20.01.2022 г. издал атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят Г. А. е санкциониран за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП му е наложена "глоба" в размер на 200 (двеста) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца. Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на жалбоподателя А. на 20.01.2023 г., който в законоустановения срок на 25.01.2023 г. депозирала жалба срещу същото, обусловила проверката по реда на чл.84 ЗАНН вр.чл.314 НПК в настоящото производство.

По делото не е спорно,че именно жалбоподателят Г. А. е собственик на управлявания от него на процесната дата 29.11.2021 г. автомобил, както и че регистрацията му е прекратена служебно на 17.11.2021 г. с отбелязване в автоматизираната информационна система на прекратяването на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственика, който в двумесечен срок от придобиването не е изпълнил задължението си да регистрира превозното средство. Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка черпи своята несъмнена установеност и безспорна доказаност от събраните по делото доказателства.

Съдът кредитира изложеното в показанията на свидетеля Д. А., доколкото качествена тяхна характеристика е формирането на възприятия във вр. с рутинно изпълнение на служебните задължения, респ. същите предоставят рационална, достоверна и правдоподобна информация, която би могла да послужи за надеждна основа на изводи относно правнозначимите обстоятелства по делото. В случая преценявайки техния смислов и информационен капацитет, съдът намира, че същите предпоставят качествена доказателствена опора на изследваните фактически елементи съотносими със съставомерността на нарушението. Тези гласни доказателствени източници, бележат директна логическа взаимовръзка и формират единна и непрекъсваема доказателствена верига в своя съдържателно-инфомационен капацитет с приложените писмени доказателства, в т.ч. депозираните на 30.11.2021 г. писмени сведения от жалбоподателя, а също и с твърденията в жалбата, в които липсва противопоставяне, отнасящо се до възприетите в АУАН и НП фактически параметри относими към критериите, обуславящи 2 обективната съставомерност нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП. По отношение на заявения с известна резервираност относно точността на спомена детайл,че управлявания от жалбоподателя автомобил, е служебен, който не съответства на обективната реалност, съдът намира,че неточния и непълен спомен следва да се оценява преди всичко с оглед характера на обстоятелствата, до които тази неточност се отнася, а именно като детайл с несъществено както от фактическа, така и от юридическа страна значение. Възприемането на факти, тяхното запаметяване и последващото им възпроизвеждане зависят от редица фактори, като характера на събитията, в случая се касае за типично и свързано с тривиалната ежедневна служебна дейност на свидетеля събитие, което не предполага интензивност на въздействието, и мобилизация на нагласите на паметта, както в момента на запаметяването, така и в момента на възпроизвеждането.Още повече,че изминалият времеви интервал от момента на възприемането до момента на възпроизвеждането обуславя като естествена реакция на паметта пропускането и забравянето на определени фактически детайли.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: Наказателно постановление № 21-0769-005669/20.01.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Б., в сектор Пътна полиция Б.; АУАН бл.№196458/29.11.2021 г., справка от АИС-КАТ по отношение на собствеността на процесния автомобил, видимо от която същият е собственост на Г. А., ведно с извлечение от информационния масив на КАТ, в което е отбелязано, че на 15.09.2021 г. е настъпила служебна промяна на регистрацията на МПС „Фолксваген пасат“ рег.№************във вр.с регистриране на договор за продажбаправодаване, док. №7880/15.09.2021 г., а на 17.11.2021 г. е настъпило прекратяване на регистрацията на по чл.143, ал.15 ЗДвП с основание- непререгистрирано ПС; заверено копие от постановление за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 448/2022 г. по описа на БРП, писмени сведения на Г. А. от 30.11.2021 г., справка за нарушител-водач на Г. К. А., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, представените от жалбоподателя копие на Трудов договор №21/30.11.2021 г. между Г. К. А. като служител и работодателя „Ф.“ ЕООД за заемане на длъжност „****“, копие на от регистрационен талон на лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег. № *** както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител Д. А., които доказателствени източници по своята вътрешнологическа характеристика са хармониращи и взаимодопълващи се.

В случая следва да се отбележи, че фактическата обстановка не се оспорва от жалбоподателя, налице е спор по приложимото материално право в сферата на декларираното несъгласие със субективната съставомерност на нарушението, мотивирано с възражения, че жалбоподателят не е била наясно с това, че регистрацията на управляваното от него МПС е била служебно прекратена.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно постановление, както и в аспекта на справедливостта на наложеното административно наказание в пределите на възприетите от него фактически положения, направи следните правни изводи:

Преди да пристъпи към проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП, настоящият състав дължи отговор на базисния въпрос,дали наказателното постановление отговаря на процесуалните изисквания на закона. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник на група към сектор Пътна полиция, към ОДМВР - Б., а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице - младши автоконтрольор към сектор Пътна полиция ОДМВР-Б..

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН.

Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което същото е съобразено с изискванията на процесуалния закон, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Признаците от състава на предявеното с административно-наказателното обвинение нарушение са индивидуализирани в степен, позволяваща на нарушителя да разбере, в какво е обвинен с оглед съотношението на цифров и словесен идентитет във фактическите параметри и правна квалификация на нарушението, което обуславя спазване на гаранциите за 3 организиране правото му на защита. Пълното, изчерпателно фактологическо описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, чрез конкретизиране на дата и място на извършването му и индивидуализираната нарушена законова разпоредба в АУАН са възпроизведени в НП, т.е. налице единство и тъждественост, в контекста на които правилно е приложена в НП и кореспондиращата на нарушението санкционна норма. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А. не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи процесуалната законосъобразност на административнонаказателното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Легална дефиниция за регистрация се съдържа в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно този текст "регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.