Решение № 183 от 15.11.2024, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Нова Загора, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело № 20242220100306 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул.“България“ № 81В, представлявано от управителите Х.М. и П.В., чрез Е.Л. юрисконсулт срещу М. Р. П. ЕГН ********** с адрес ****** с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415 от ГПК. Цената на иска е 1489.22 лева, от които 697,37 лв. главница; 138.53 лв. договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 14.03.2018г. до 20.01.2019г.; 389.69 лв. законна лихва за забава върху главницата за период от 14.03.2018г. до 28.09.2023г.; 263,63 лв санционна лихва за периода от 14.03.2018г. до 28.09.2023г., ведно с лихва за забава върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.

В нея ищецът твърди, че между страните „Кредисимо“ ЕАД, в качеството му на кредитодател и М. Р. П., в качеството й на кредитополучател, бил сключен договор за потребителски кредит № 1043414 на 14.03.2018г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен при спазването на изискванията на ЗПК, ЗЕДЕУУ, ЗПФУР и приложимото законодателство и бил действителен като сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК.

Длъжницата бил кандидатствала онлайн за отпускане на потребителски кредит „Кредисимо“ като попълнила заявление за отпускане на кредит от разстояние. Пълната преддоговорна информация й била предоставена чрез хиперлинкове и й била изпратена на имейл за запознаване. Тя отправила към кредитора обвързващо електронно волеизявление 1 по чл.2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез натискане на бутон „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения имейл, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора“. С извършването на това действие се приемало, че заявлението е подадено, приети са ОУ и договорът и подписани от кандидатстващия. След електронното изявление договорът, Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на имейла на длъжницата, заедно с електронното изявление на кредитора за сключване на договора за кредит и приложенията към него. При кандидатстването за кредит ответницата сама избрала да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на Ай Тръст, като договорът за поръчителство не би задължителен и бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления.

По силата на сключения договор М. Р. П. получила сумата от 697,37 лева, която трябвало да върне на 10 броя вноски по 83,59 лв. в срок до 20.01.2019г., когато се падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24%, както и годишен лихвен процент на разходите в размер на 50%.

На същата дата тя сключила договор за предоставяне на поръчителство с дружеството Ай Тръст, което от своя страна се задължило да сключи договор с трето за процеса лице – Кредисимо и да отговаря пред него солидарно за всички задължения на ответника по договора за кредит с Кредисимо. На 14.03.2018г. Ай Тръст и Кредисимо сключили договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се задължавало да изпълни всички задължения на М. П. към Кредисимо по договора.

Ответникът не изпълнил задълженията в срок по договора за кредит и поръчителят Ай Тръст бил поканен да плати всички негови изискуеми задължения на 18.02.2021г. В изпълнение на уговореното в чл.3, ал.2 от Договора за предоставяне на поръчителство Ай Тръст изпратило уведомление до длъжника на 18.02.2021г., в което посочило всички дължими суми и предстоящото плащане. На 23.02.2021г. Ай Тръст погасило дължимите от него суми на Кредисимо, както следва: 697.37 лв главница по договор за кредит, 138.53 лв. договорна лихва за период 14.03.2018 до 20.01.2019г. и 389.69 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава. С извършването на посоченото плащане поръчителят на осн. чл.143, ал.1 от ЗЗД се суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. На 23.02.2021г.

Ай Тръст уведомил на електронната поща на длъжника за извършеното плащане по договора за поръчителство, за встъпването в правата на кредитора Кредисимо и за задължението му да заплати възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 0 лева, ведно със сумата от 0 лв., представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение.

Ищецът твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021г. „Ай Тръст“ ЕООД като цедент му прехвърлил своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит. Той от своя страна уведомил длъжника на посочената в договора електронна поща с имейл. В резултат от сключения договор за цесия цедентът прехвърлил своите ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити с физически лица, които не изпълнявали 2 задълженията си по тях и били индивидуализирани в Приложение № 1 на договора за цесия.

Ищецът моли съда да приеме извършеното уведомяване на длъжника за цесията на имейл адреса за надлежно, но ако не го приеме за такова, да приеме надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Към датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителния лист по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1799/ 2023г. на НЗРС, ответницата дължала сума в общ размер от 1489.22 лева, от които 697,37 лв. главница; 138.53 лв. договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 14.03.2018г. до 20.01.2019г.; 389.69 лв. законна лихва за забава върху главницата за период от 14.03.2018г. до 28.09.2023г.; 263,63 лв санционна лихва за периода от 14.03.2018г. до 28.09.2023г., ведно с лихва за забава върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът моли съда след като се запознае с всички доказателства, да постанови съдебен акт, с който да признае за установено, че М. Р. П. ЕГН ********** дължи на „АПС Бета България“ ЕООД ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул.“България“ № 81В, представлявано от управителите Х.М. и П.В., гореописаната сума в общ размер от 1489.22 лева.

Моли да им бъдат присъдени сторените и предявени разноски по ч.гр.д.№ 1799/ 2023г. по описа на НЗРС – държавна такса от 40,23 лв. и юрисконсулстко възнаграждение 50 лв., както и направените в настоящото производство, заедно с юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00лв. на осн.чл.78, ал.8 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК назначения на ответницата особен представител адв.Е. М.

– АК Сливен представя писмен отговор по предявения иск, който счита за допустим на предявеното основание, но за неоснователен. Оспорва твърдението на ищеца, че ответницата му дължи посочената сума и излага своите възражения срещу иска и обстоятелствата, на които се основава.

Счита, че ищецът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключването на договора съгл.чл.18, ал.1, т.3 и ал.3 от ЗПФУР. Доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 на чл.5 от ЗПК. Подаването на електронна заявка за отпускане на кредит, представлява електронно заявление, записано на предвиден в чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ носител с възможност да бъде възпроизведено и същевременно електронен документ. Видно от представените доказателства не било представено от ищеца заявлението в електронна форма на хартиен носител, както и другите извлечение от електронни документи във връзка с коресподенцията между страните. Това от своя страна водело до извода, че представените писмени доказателства – стандартния европейски формуляр, договор и общи условия, имали характера на частни неподписани документи, които изхождали от ищеца и не били фактически предоставени на ответницата да се запознае с тях. Получаването на сумата от нея не било достатъчно, за да възникне между страните договор за потребителски кредит.

3

Договорът за цесия бил сключен с „Кредисимо“ /цедент 1/ и „Ай Тръст“ ЕООД /цедент 2/, като първото дружество прехвърляло възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица индивидуализирани в Приложение № 1 на договора, а втория цедент прехвърлил възмездно свои парични вземания, произтичащи от встъпване на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД в правата на първоначалния кредитор по просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, индивидуализирани отново в Приложение № 1 от него. В предмета на договора за цесия било посочено, че Кредисимо продава на цесионера 594 вземания, произтичащи от договори за кредити, а Ай Тръст – 4111 вземания, произтичащи от встъпването му като поръчител. Вземанията били индивидуализирани в Приложение № 1 от договора, което било изготвено на хартиен носител и съдържало поотделно посочване на вземанията на двамата цеденти. Но към представени доказателства по исковата молба Приложение № 1 не можело да бъде намерено и не ставало ясно какви вземания са прехвърлени от двамата цеденти.

Особеният представител твърди, че не са представeни доказателства за изплащането на задълженията от страна на поръчителя на кредитора, включително и техния размер – платежни или счетоводни документи. Разпоредбата на чл.143 от ЗЗД предвижда възможност поръчителят да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като е уведомил за предявения срещу него иск. В случаят не можело да се установи дали поръчителят действително е изпълнил задълженията на кредитора, което от своя страна има значение за встъпването в правата му и прехвърлянето на процесното вземане върху цесионера.

Сключеният договор трябвало да отговаря предвидените в ЗПК изисквания и когато не били спазени те, разпоредбата на чл.22 от ЗПК го прогласявала за недействителен. Твърди се, че кредитополучателят имал право да посочи в заявлението, че ще предостави обезпечение, но тълкувайки клаузата във връзка с чл.4, ал.2 от договора, която предвиждала, че ако кредитополучателят не предостави предвиденото обезпечение, договорът не поражда действие, то предоставянето на обезпечение било условие за сключване на договор за кредит. В Приложение № 1 към договора за поръчителство било предвидено възнаграждение в размер на 52,22 лева за всеки месец за периода на действието на договора за кредит, което с оглед погасителния период от договора за кредит възнаграждението на поръчителя излизало общо на стойност 522,20 лева. Особеният представител счита, че двата договора следва да се разглеждат като едно цяло, защото на практика сключването на договора за поръчителство се явява част от сключването на договора за кредит. Същота така било ограничено и правото на избор на кредитополучателя по отношение на поръчителя по кредита сам да го избере и бил отчетен единствено интереса на кредитора.

В договорът за кредит бил посочен ГПР в размер на 50%, но той не отразявал действителния процент, защото не включвал разходите по кредита за възнаграждение по договора за поръчителство, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1 т.1 от ДР на ЗПК. Нямало представено доказателство плащането на възнаграждението за 4 поръчителство да било отразено като разход при формирането на оповестения ГПР.

Твърди се, че със сключването на отделен договор за поръчителство се цели получаването на едно допълнително възнаграждение за кредитодателя, което оскъпява договора за кредит и заобикаля ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК. Независим, че предвидения в договора ГПР бил в съответствие с максимално законоустановения процент, не били спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Неоповестяването на действителния ГПР в договора за кредит представлявало нарушение на изискванията на закона, които водели до неговата недействителност на основание чл.22 от ЗПК, което от своя страна означавало, че потребителят дължал връщане само на чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и други разходи – чл.23 от ЗПК.