Решение № 214 от 10.05.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Велико Търново, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Явор Данаилов

Илина Гачева при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело № 20224100500567 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Против Решение № 29/23.05.2022г. по гр.д. № 258/2021г. по описа на РСЕлена, с което първоинстанционният съд на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, е осъдил Община Е., с БУЛСТАТ ***, представлявана от кмета - Д. С. М., да заплати в полза на К. Х. Й. с ЕГН ********** и на М. А. Й. с ЕГН **********, последните двама в качеството си на законни представители на малолетния И. К. Й. с ЕГН **********, сумата от 6000 лв. /шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от малолетното дете неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, настъпили в резултат на инцидент /ухапване/ с бездомно куче от ***г., в с.

М., общ. Е., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковата претенция до пълния предявен размер от 10 000 лв. /десет хиляди лева/.

С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба от К. Х.

Й. с ЕГН ********** и от М. А. Й. с ЕГН **********, последните двама в качеството си на законни представители на малолетния И. К. Й. с ЕГН **********, чрез адв. В. Д. при ВТАК, се отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, поради неправилност. Във въззивната жалба са изложени съображения относно уважения от първоинстанционния съд, размер на претенцията за обезщетяване на претърпените, вследствие на инцидента с бездомното куче, неимуществени вреди, с твърдения, че същият се явява несправедлив по см. на чл.52 ЗЗД. С въззивната жалба се отправя искане така постановеното първоинстанционно решение да бъде отменено, като настоящата съдебна 1 инстанция постанови ново решение по същество на правния спор, уважавайки така предявеният иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, до пълния предявен размер от 10 000 лв. /десет хиляди лева/. Отправя искане за присъждане на сторените пред настоящата съдебна инстанция, разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, както и насрещна въззивна жалба от Община Е., чрез надлежно упълномощения процесуален представител адв. Г. Н. - ВТАК. Със същата се отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение изцяло поради недоказаност на предявената искова претенция, а при условията на евентуалност - в осъдителната му част. Изложени са подробни съображения относно наличието на всички елементи от фактическия състав на обективната отговорност по чл.49 ЗЗД, като се поддържа, че в настоящата хипотеза не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл.49 ЗЗД, тъй като неправилно първоинстанционният съд е приел, че животното, ухапало малолетното дете, в резултат на което ухапване били причинени болки и страдания на детето, е безстопанствено по см. на Закона за защита на животните, респ. Общината не е била задължена да провежда предвидените за такъв тип животни, дейности, като с оглед на това обстоятелство ирелевантно за спора е дали Общината е възлагала на трети лица осъществяване на конкретни дейности във връзка с ограничаване популацията и грижа за бездомните животни на общинската територия. При условията на евентуалност се излагат съображения относно уважения от първоинстанционния съд, размер на претенцията за обезщетяване на претърпените, вследствие на инцидента - неимуществени вреди, с твърдения, че същият се явява несправедлив по см. на чл.52 ЗЗД и като такъв следва да бъде намален от настоящата съдебна инстанция. Претендира се и заплащане на сторените по делото разноски.

В рамките на проведеното открито съдебно заседание, въззивните жалбоподатели не се явяват лично, като се представляват от надлежно упълномощените си процесуални представители. Последните от името и за сметка на доверителите си заявяват, че изцяло поддържат съображенията си изложени в подадените въззивна жалба, респ. отговор на същата, както и в насрещната въззивна жалба. Процесуалните представители на всяка от страните отправят искане за присъждане на разноски, като представят списък по чл. 80 ГПК.

По така наведените от страните с въззивната жалба и насрещната въззивна жалба, съображения, настоящата съдебна инстанция намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е валиден, тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на съдебното решение по см. на чл.236 ГПК, постановен е от законен съдебен състав и е подписан. Първоинстанционното решение се явява и допустимо, тъй като е постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и относителни, както и при наличието на всички положителни предпоставки за съществуването и упражняването на процесуалното право на иск.

2

По отношение на така установената от първоинстанционния съд, фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция приема същата за правилна, обективна и изчерпателна, поради което, изцяло препраща в към мотивите на първоинстанционния съдебен акт в тази негова част.

По отношение на възраженията, наведени в подадената насрещна въззивна жалба и свързани конкретно с оспорване на основанието за възникване на обективната отговорност по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, настоящата съдебна инстанция намира същите за изцяло неоснователни.

На първо място, безспорно установен се явява фактът, че кучето нападнало и нахапало пострадалия малолетен И. Й. е “безстопанствено” по см. ЗЗЖ /в сила от 2008г./ В тази насока правилно първостепенният съд е съобразил в тази тяхна част свидетелските показания на св. И. С. /баба на пострадалото дете/ и св. Ю. Х. относно обстоятелството, че и преди настъпване на инцидента са виждали същото куче да се разхожда свободно по улиците и дворовете на други жители на селото, в т.ч. на лицата А. и С. Ю., също жители на населеното място /с.М., общ. Е./, за които насрещния въззивен жалбоподател твърди, че отглеждали и били стопани на кучето. Показанията на тези свидетели са обективни и кореспондиращи помежду си и с останалите писмени доказателства по делото, като макар и по отношение на св. И. С. да съществуват съмнения относно заинтересоваността й от изхода на настоящото производство, в тази конкретна тяхна част , свидетелските й показания са последователни и безпротиворечиви, като се има предвид и че същата е постоянен жител на населеното място и притежава преки наблюдения по отношение на конкретния релевантен факт.

Правилно според настоящата съдебна инстанция, първостепенният съд не е дал вяра на показанията св. А. Й. - служител на Общината и св. З. А., както и констатациите, обективирани в част от писмените доказателства /Протокол за извършена проверка от 07.09.2021г./, тъй като същите в частта си относно изясняване на обстоятелството дали кучето нападнало и нахапало пострадалия И. Й. е било безстопанствено, противоречат на останалите писмени и гласни доказателства и на следващо място изхождат от лица, намиращи се в служебна зависимост от насрещния въззивен жалбоподател, поради което не следва да бъдат кредитирани в тази своя част.

Първостепенният съд правилно е анализирал представените писмени доказателства, като е приел, че действително Община Е. не е изпълнила правомощията, възложени й по силата на ЗЗЖ и подзаконовите актове по неговото приложение, като от представения като писмено доказателство договор за възлагане на конкретни дейности, насочени към популацията на безстопанствените животни на територията й, е бил сключен едва след настъпването на процесния инцидент. Твърденията на св. З. А., че през един относително продължителен времеви период не са постъвали сигнали за нападения от безстопанствени животни на територията на Общината, не изключват по никакъв начин отговорността, която последната притежава и необходимостта от предприемане на всички дължими по силата на приложимите нормативни актове, действия.

3

От събраните в хода на първоинстанционното производство писмени, гласни доказателства и от заключенията на назначената и приобщена съдебно -психологическа експертиза, не се доказват по безспорен начин твърденията на Община Е., че същата е изпълнила вменените й по силата на нормативен акт - ЗЗЖ и подзаконовата нормативна уредба към същия, задължения за ограничаване популацията на безстопанствени животни и полагане на необходимите грижи за същите с цел осъществяване на превенция от настъпването на инциденти като процесния. Именно в резултат на осъщественото противоправно поведение от страна на Община Е., изразяващо се в бездействие, при наличието на пряка причинно-следствена връзка, са настъпилите телесни увреждания, причинени на пострадалия И. Й., получени при ухапването от безстопанственото животно.

Не на последно място, от представеното съдебно - медицинско удостоверение и приложената медицинска документация, в т.ч. и от гласните доказателства, по достатъчно ясен и безспорен начин е установен и механизмът и естеството на получените телесни увреждания на пострадалия, като в тази връзка подробните възражения изложени в отговора на въззивната жалба и в насрещната такава, не се споделят от настоящата съдебна инстанция.

С оглед на гореизложеното, за настоящата съдебна инстанция се формира единствено възможния и обоснован правен извод за наличието на всички елементи от фактическия състав, обуславящ възникването на отговорността по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД. Следва да се има предвид правната същност на този вид отговорност, а именно, че за възникването на същата не е необходимо наличието на виновно поведение у конкретно лице/ца. Противоправността в настоящата хипотеза, както вече беше посочено по-горе, се изразява в бездействието от страна на Община Е. и в неизпълнението на конкретни правно-регламентирани задължения, в резултат на които е настъпил процесния инцидент и са причинени телесните увреждания на пострадалия.

По отношение на размера на така присъденото обезщетение, настоящият съдебен състав намира, че същото се явява несправедливо по см. на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, с оглед претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания по време на възстановителния процес, както и наличието на негативни психо-емоционални преживявания от страна на пострадалия малолетен И. Й..

Следва в настоящата хипотеза да бъдат отчетени множество други фактори, които преценени поотделно и в съвкупност, формират преценката на съда относно дължимия размер на обезщетението. От представените писмени доказателства - няколко броя амбулаторни листи от извършвани последователни контролни прегледи, в т.ч. представената медицинска документация, отразяваща обективното физическо състояние на пострадалия при приемането му и извършената оперативна интервенция, от представеното съдебно-медицинско удостоверение, става ясно, че в резултат на претърпяната от пострадалия малолетен са настъпили неблагоприятни изменения в телесната му цялост, като в резултат на нападението и ухапването на същия е причинена открита разкъсно - контузна рана на дясна 4 подбедрица. От приложените като писмено доказателство Епикриза по ИЗ № ***/2021г., при Второ хирургично отделение на МОБАЛ “Ст. Черкезов” гр.

Велико Търново и съдебно-медицинско удостоверение от 21.07.2021г., е отразено, че получената разкъсно-контузна рана е била първоначално инфектирана и с относително голяма площ /около 10-12 см./, което е наложило предприемането на спешно хирургично лечение. След провеждането на същото, макар и пострадалият да е бил изписан от лечебното заведение, без настъпването на усложнения, от извършеното му освидетелстване, обективирано в цитираното по-горе съдебно-медицинско удостоверение е видно, че след хирургичното лечение получената разкъсно контузна рана е била придружена от наличието на болезнен отток и изтичането на гноен секрет. Получените телесни увреждания от пострадалия са били съпроводени от наличието на интензивни болки и страдания, като в хода на възстановителния процес е приложено и специфично медикаментозно лечение с приложение на медикамента “Верораб”.