Решение № 5622 от 24.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5622 гр. С, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. Х.ВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Х.ВА Гражданско дело № 20251110146773 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Х. М. А., ЕГН **********, срещу „ФЕСТО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва:

- иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца извършено със Заповед № ***/21.07.2025 г, на основание чл.328, ал. 1, т.6 КТ;

- иск с правна основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност;

- иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225 КТ за заплащане на парично обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 21.07.2025г. до 21.01.2026г. в размер на 29 400 лева.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът бил назначен на длъжност „Мениджър проекти“, НКПД ******* в отдел „Инженеринг“, звено „Заводски проекти“ при ответника с трудов договор *****/03.08.2023г. Със заповед №***/21.07.2025 г. трудовият договор е прекратен на основание чл.328, ал. 1, т.6 КТ. Излага подробни съображения, че заповедта е незаконосъобразна, неоснователна и неправилна. На първа място, оспорва да са налице предпоставките на чл. 328, ал.1, т. 6 КТ, тъй като ищецът притежава висше техническо образование, каквото изискване е въведено за неговата длъжност. В условията на евентуалност сочи, че е било налице друго основание за прекратяване на трудовия договор. Твърди още, че ответникът е злоупотребил с право, упражнявайки работодателската си власт недобросъвестно, като се посочва, че месец Октомври 2024г. ищецът е бил в 1 открит конфликт с неговия пряк ръководител П.Д.. Твърди, че поради този конфликт е канен многократно да си намери друга работа, съответно да подаде предизвестие за прекратяване на трудовия договор. В допълнение посочва, че на 14.07.2025г. са изискани от ищеца обяснения по реда на чл. 193 ГПК във връзка с нарушения на трудовата дисциплина, но не са предприети никакви последващи действия от страна на работодателя, тъй като не е намерен законен начин да прекрати трудовото правоотношение. Твърди, че изменението на изискванията за заеманата от него длъжност е тенденциозно с цел формално създаване на основание за уволнение на ищеца. Оспорва уволнението като незаконно, тъй като е извършено при проява на дискриминация по отношение на ищеца спрямо другите служители, заемаща същата длъжност и имащи същото образование и професионална квалификация, чиито трудови договори не са прекратени. Твърди, че от датата на прекратяване на трудовия договор е безработен. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че за заеманата от ищеца длъжност, считано от 01.07.2025г. е налице нова длъжностна характеристика, като промяната е единствено в раздела „образование и допълнителна квалификация“, но посочва, че не е достатъчно да е завършено обучение на някое от алтернативно изброените видове висше образование, но и да е придобита професионална квалификация по една от изброените специалности.

Сочи, че липсва задължение на работодателя да връчи на работника новата длъжностна характеристика, въпреки това същата е възпроизведена в уволнителната заповед. Оспорва твърденията в исковата молба за злоупотреба с право от страна на работодателя, като излага подробни съображения.

Оспорва и твърдението за наличие на дискриминация по отношение на ищеца, като твърди, че служителя Л.Ч. е със специалност „компютърно проектиране и технологии в машиностроенето, а не както посочва ищеца машинно инженерство. По отношение на служителя Л.П. твърди, че е на друга длъжност „Мениджър, проекти“ със съществуващ щат от 3 бройки, а третият служител – П.Д. е на длъжност „Ръководител на звено „Заводски проекти“.

Оспорва и акцесорния иск за обезщетение за оставане без работа.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 126 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2, т.3 от КТ вр. с чл. 225, ал.1 от КТ.

По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ съдът намира следното:

В тежест на ответника е да докаже, че за заеманата от ищеца длъжност работодателят е въвел променени изисквания за образование, които изисквания имат отношение към ефективното изпълнение на работата, 2 промяната е извършена по съответния ред и е налице към момента на уволнението – извършена след възникване на трудовото правоотношение и преди или едновременно с уволнението, както и с оглед въведеното оплакване за злоупотреба с права, да докаже наличието на обективна необходимост от изменение на изискванията за квалификация за конкретната длъжност.

В тежест на ищеца е да установи, че уволнението му е поради злоупотреба с право от страна на работодателя.

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че страните са били обвързани от трудово провоотношение въз основа на трудов договор № 57/03.08.2023г., като ищецът е заемал длъжността „мениджър проекти“ с НКПД № ******* в отдел „Инженеринг“, звено „Заводски проекти“.

Със Заповед № ***/21.07.2025г. трудовият договор е прекратен на основание чл. 328, ал.1, т. 6 КТ. Не е спорно между страните, че последното брутно трудово възнаграждение на ищеца преди прекратяване на трудовото правоотношение е в размер на 4900 лева, съответно 29 400 лева за период от 6 месеца.

Твърденията, изложени в исковата молба за незаконност на уволнението, в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с това, че ищецът отговарял на въведеното с новите длъжностни характеристики изискване с допълнителна квалификация, че е налице злоупотреба с право и дискриминация по отношение на ищеца, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ.

Видно от представената по делото заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, правното основание, на което е било прекратено, е чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, съгласно която норма работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Съгласно съдебната практика, основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е липса на необходимо образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Новите изисквания за образование и професионална квалификация трябва да са въведени с нормативни актове, длъжностна характеристика или щатно разписание.

Работодателят има възможност с длъжностните характеристики или щатното разписание да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт.

Преценката в този случай какви изисквания да въведе за длъжностите, заемани от работниците и служителите е негова и не подлежи на съдебен контрол. Няма законова пречка работодателят да предвиди по-високи по степен образование и квалификация от предвидените в законите и другите нормативни актове, предвид нуждите на предприятието, ако това не 3 представлява злоупотреба с право.

При сравнение между длъжностната характеристика на заеманата от ищеца длъжност „Мениджър проекти“, изготвена от Б.Б. и одобрена от К.Д. и Д.Б., валидна от 01.07.2023г.(връчена на ищеца на 03.08.2023г.) и новата длъжностна характеристика, утвърдена на 24.06.2025г. от К.Д. и Т.М., валидна от 01.07.2025г., се установява, че докато трудовото правоотношение между страните е съществувало, работодателят е въвел промяна в образователните изисквания за заемане на процесната длъжност в раздела „Образование и допълнителна квалификация“ , а именно образование: Висше техническо, икономическо или свързано с природните/естествените науки; ОКС „бакалавър“ или „магистър“; професионална квалификация по специалности, свързани с: физика и химия, екология и опазване на околната среда, електроника и/или автоматика, архитектура и/или строителство, компютърно проектиране или публична администрация

Съгласно чл. 2 от Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование, професионалната квалификация е съвкупност от знания и умения. Съгласно съдебната практика под "професионална квалификация" следва да се разбира нормативно призната в резултат на обучение степен на квалификация в определена област на знанието.

Понятието следва да се отграничи от придобитите умения, навици, сръчности, делови и професионални качества, които правят един работник или служител "по-високо квалифициран". / Решение № 561 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д.

№ 1962/2009 г., III г. о., ГК/. На следващо място, съдебната практика приема, че професията представлява широка сфера на приложение на труда, а специалността – по-тясно обособена област в рамките на същата.

Професионалната квалификация е характеристика на сложността на трудовата дейност, изразява равнището и мярката за степента на владеене на знанията и уменията на конкретно физическо лице в рамките дадена професия или специалност. Тя се дефинира като степен на знания и умения по дадена професия или специалност. Професионалната квалификация е правно регламентирана характеристика на работника или служителя. За да може да осъществява трудовата си функция, той трябва да е достигнал определена в нормативен акт или във вътрешен акт на работодателя степен на знания и умения и това да е удостоверено със съответен документ – диплома, сертификат и др. / Решение № 223 от 16.04.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 2796/2024 г./.

Не се спори между страните, че работодателят е въвел изискване за притежаване на професионална квалификация по специалности, свързани с физика и химия, екология, електроника/автоматика, архитектура/строителство, компютърно проектиране или публична администрация. От представената по делото диплома за висше образование се установява, че работникът Х. А. притежава образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Машинно инженерство“. Следователно неговата официално придобита професионална квалификация е тази на 4 машинен инженер. В случая съдът намира, че въведените от работодателя изисквания са насочени към конкретни области на знание, които представляват самостоятелни специалности или ясно обособени професионални направления. Това изискване не може да се тълкува разширително до степен да обхване всяка инженерна специалност, без оглед на нейното конкретно съдържание и насоченост.

Действително, от представената академична справка се установява, че в рамките на обучението си работникът е изучавал отделни дисциплини, имащи отношение към електрониката, автоматиката и моделирането. Това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да обоснове извод за придобита професионална квалификация в съответните области. Изучаването на отделни учебни предмети, включени като част от учебния план на различна специалност, не е равнозначно на завършване на самостоятелна специалност или придобиване на професионална квалификация в съответното направление. Професионалната квалификация следва да бъде резултат от цялостно и систематично обучение, насочено към конкретна област, и да бъде удостоверена с надлежен документ. В този смисъл съдът приема, че работникът не притежава квалификация по нито една от изрично посочените от работодателя специалности, а именно – електроника/автоматика, екология, архитектура/строителство, компютърно проектиране или публична администрация.

Съдът намира за основателно възражението на работодателя, че притежаването на обща инженерна подготовка не замества изискването за специфична професионална квалификация в конкретно определените области.