Решение № 107 от 13.06.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Ловеч, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20234300500136 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, съобрази:

ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Постановено е решение № 246/ 16.12.2023 година по гр.д. № 154/ 2022 година по описа на РС – Троян, с което е осъдено на основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:

***, представлявана от Д.Б.Ш. - изпълнителен директор и М.В. - прокурист, да заплати на М. С. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, сумата 2 371.87 ( две хиляди триста седемдесет и едно евро и 87 евроцента) евро, представляваща разлика между заплатената главница по договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1769/R/2007г., сключен на 18.05.2007г., и действително дължимата остатъчна главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като иска до пълния претендиран размер от 2 459.56 евро, като неоснователен и недоказан е отхвърлен. С решението банката е осъдена да заплати по сметка на Троянски районен съд сумата 185.56 ( сто осемдесет и пет лв. и 56 ст.) лева, представляваща дължимата държавна такса за предявения иск, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на М. С. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, сумата 578.60 (петстотин седемдесет и осем лв. и 60 ст.) лева, представляващи разноски в настоящето производство, съразмерно с уважената част от иска.

1

Постъпила е въззивна жалба вх. № 302/19.01.2023 година (клеймо 17.01.2023 година) от „Юробанк българия“ АД, ЕИК *********, чрез пълномощника А. Б. Ч., на длъжност юрисконсулт на „Юробанк българия“ АД, против решение от 16.12.2022 год, постановено от РС-Троян по гр.д. .№ 154/2022 година по описа на съда в осъдителната част. Въззивникът посочва, че първоинстанционният съд не е вникнал във възраженията на ответника по иска, а изводът на съда относно събраните суми за погасяване на главницата по процесния договор за кредит не кореспондира с доказателствата по делото. Твърди, че банката няма как да събере по-голяма главница от сумата, която е отпуснала, независимо какъв погасителен план прилага.

Аргументира, че извършеното от М. Б. плащане в размер на 6,612.03 евро представлява връщане на усвоена главница, което е при всички случаи дължимо и не лишено от основание. Счита, че РС-Троян не е обсъдил развитите в отговора на исковата молба аргументи относно обективните предели на СПН на влязлото в сила решение по осъдителен иск, воден в предходно дело. Моли атакуваното решение да бъде отменено в осъдителната част, като в случай, че съдът приема главния иск основателен, то да компенсира вземането срещу вземането на банката по вноски за главница, падежирали в периода 29.01.2008 г. – 29.07.2018 г. В случай, че се приеме тлавния иск за неоснователен и бъде отменено обжалваното решение в тази част, но евентуалният иск бъде приет за основателен, въпреки възражението за изтекла погасителна давност, моли съда да компенсира насрещните вземания на страните.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор вх. № 1320/21.03.2023 година (20.03.2023 година по е-поща) на въззивната жалба о т М. С. Б., ЕГН **********, чрез адвокат Р. И., с който оспорва подадената от ответника въззивна жалба в производството, като моли да бъде оставена без уважение и да потвърдено изцяло първоинстанционното решение, като му бъдат присъдени разноски. Оспорва твърдението че банката няма как да събере по-голяма главница от отпуснатата по договора за кредит. Сочи, че сума от 3,676.47 евро е получена от банката без основание и към момента на отговора се намира в нейно държане. Определя като неверни твърденията на банката, че по време на действие на процесния договор за кредит се е натрупала непадежирала главница в размер на 2,383.46 евро, която не е погасена.

Мотивира, че вземането му не е погасено по давност, в която насока посочва практика на СЕС. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание страните не се представляват, представят писмени становища, в които поддържат съответно въззивната жалба и отговора.

От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 154/ 2022 година по описа на Троянския районен съд, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за 2 установено следното:

Между „Банка Пиреос България” АД, като кредитор, и М. С. Б., С.П.П.-Б.а, като кредитополучатели, и М.М.Ч., като солидарен длъжник, е сключен Договор за кредит № 1769/R/18.05.2007 година, обезпечен с ипотека, съгласно който банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 43 460 евро. Съгласно чл. 24 ал. 1 погасяването на кредита ще се извършва на месечни погасителни вноски, включващи част от главницата и лихва, съгласно погасителен план, представляващ приложение № 1 към настоящия договор, освен случаите когато Банката определя кредита като предсрочно изискуем. Уговорен е крайният срок на договора - 369 месеца от датата на първо поред усвояване.

Между страните е уговорена лихва (възнаградителна) в размер на ГЛП 6.3%, формирана от базовия лихвен процент за този вид кредит, определен от тримесечния ЮРИБОР плюс надбавка от 3.8 %, като за изчисление на лихвата по този договор за тримесечния ЮРИБОР е приета стойност от 2.5%. Постигнато е съгласие за първите шест месеца от усвояването на кредита кредитополучателят да не дължи лихва.

Предвидена е възможност банката едностранно да промени размера на приложимата лихва в случай, че стойността на тримесечния ЮРИБОР се увеличи с повече от 0.25 пункта от посочените в договора в рамките на един месец.

В чл. 25 е предвидено, че при погасяване на вземанията на банката във валута, различна от тази, посочени в настоящия договор, което предполага арбитражни операции, евентуалните курсови разлика са за сметка на кредитополучателя.

На 12.11.2019 година е вписано преобразуване на“Банка Пиреос България“ АД, чрез вливане в „Юробанк Бъргария“ АД.

С решение от 27.07.2018 г., постановено по гр. д. № 21149/2017 г. по описа на СРС, изменено с решение № 263281/ 21.05.2021г. постановено по въззивно гр. д. № 6275/2020 г. по описа на СГС, клаузата в която е уговорен променливия лихвен процент по кредите е приета за неравноправна и на основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, банката е осъден да заплати на кредитополучателя сумата от 5 155.18 евро, платени от него без основание възнаградителни лихви за периода от 28.03.2012 г. до 28.03.2017 г.

На 07.12.2021 година между „Юробанк Бъргария“ АД и М. С. Б. е сключена спогодба към договор за кредит 1769/R/2007, съгласно която страните са приели да установено за безспорно, че е сключен договор за кредит на стойност 43 460 евро, във връзка с който е образувано гр. д. № 21149/2017 г. по описа на СРС (въззивно гр. д. № 6275/2020 г. по описа на СГС), приключило с влязло в сила решение. Прието е още, че на 23.08.2019 година кредит 1769/R/ 2007 е изцяло погасен.

При съобразяване изхода от гражданското дело страните се споразумели сумата, представляваща разлика в размера на частта от вноските за възнаградителна лихва 3 между дължимата сума на лихвата, изчислена като сбор от тримесечния ЮРИБОР плюс надбавка от 3.8 % и реално заплатената такава за периода от 29.04.2017 година до датата на цялостното предсрочно погасяване на кредита в банковата счетоводна система, ще бъде преведена по сметката на кредитополучателя М. Б. в банката в срок от 5 дни от подписването на споразумението. Към 23.08.2019 година тази сума възлиза на 2 114.82 лева, равностойността на 1081.29 евро. Приложено е преводно нареждане за тази сума от 08.12.2021 година по сметката на М. С. Б..

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза от заключението на която се установява, че длъжникът е заплатил по договора общо 74 416.42 евро, като след възстановяване от страна на банката на сумата от 7 055.81 евро, сумата е в размер на 67 360.61 евро. Към датата на предсрочното погасяване – 23.08.2019 година, размерът на остатъчната главница при ГЛП, изчислен по формулата –стойност на тримесечния ЮРИБОР плюс надбавка от 3.8 %, за периода 18.05.2007 г. до погасяването – 23.08.2019 г., е 4 240.16 евро, а реално платената главница от Б. е 6 612.03 евро, разлика 2 371.87 евро.

Размерът на възнаградителната лихва за периода 29.12.2007 г. до 27.03.2012 година при ГЛП, изчислен по формулата –стойност на тримесечния ЮРИБОР плюс надбавка от 3.8 %, е 10 660.16 евро, а реално платената от Б. е 13 490.47 евро, разлика 2 830.31 евро.

При реално прилагания от банката погасителен план вноските са 12 245.35 евро главница, към 23.08.2019 г. очаквания остатък от главницата е 6 612.03 евро, лихва 28 749.06 евро. Общ размер на вноските – 40 994.41 евро. При прилагане на ГЛП, изчислен по формулата –стойност на тримесечния ЮРИБОР плюс надбавка от 3.8 %, главницата е 12 245.35 евро, към 23.08.2019г., очаквания остатък 4 240.16 евро, лихва 18 836.55 евро. Общ размер на вноските 31 081.90 евро.

Към датата на пълното предсрочно погасяване размерът на падежиралите вноски по прилагания погасителен план от банката е 5 633.32 евро, а по погасителния план с ГЛП тримесечния ЮРИБОР плюс надбавка от 3.8 %, е 8 005.19 евро. Разликата е 2 371.87 евро се явява падежирала главница, която е следвало да бъде погасена, ако е действал погасителния план с ГЛП тримесечния ЮРИБОР плюс надбавка от 3.8 %.

Съгласно допълнителното заключение общата върната сума от банката на длъжника е 6 236.47 евро, от които 819.34 евро надплатена сума за периода от 29.05.2012 година до 29.04.2017 година; в изпълнение на съдебното решение 4 335.84 евро и съгласно споразумение от 07.12.2021 година 1 081.29 евро.

При прилагане на с ГЛП тримесечния ЮРИБОР плюс надбавка от 3.8 %, за предсрочното погасяване на кредита е била необходима сумата от 62296.55 евро, а Б. е внесъл 72 209.40 евро. След възстановяване на сумата от 6 236.47 евро на разположение на банката е останала 65 972.93 евро. Разликата между необходимата 4 сума и внесена е 3 676.38 евро.

Съдът е сезиран с два обективно съединени иска при условията на евентуалност, иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2 459.56 евро, като платена без основание, представляваща разликата между платената от М. Б. главница пред август 2019 година и действително дължимата остатъчна главница по Договор за кредит № 1769/R/18.05.2007 година. Предявен е и евентуален иск, в случай, че бъде отхвърлен главният иск, да бъде присъдена сумата от 2 459.56 евро, представляваща получени без основание възнаградителни лихви за периода 29.12.2007 до 27.03.2012 година. Претендирана е и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и разноските по делото.

Въззивното производство се развива в частта, с която е присъдена сумата от 2 371.87 евро, ведно със законната лихва въ

От доказателствата по делото – писмени и заключението на съдебноикономическата експертиза, безспорно се установява, че между страните е сключен Договор за кредит № 1769/R/18.05.2007 година за сумата от 43 460 евро за срок от 369 месеца при лихвен процент 6.3%, формирана от базовия лихвен процент за този вид кредит, определен от тримесечния ЮРИБОР плюс надбавка от 3.8 %, като за изчисление на лихвата по този договор за тримесечния ЮРИБОР е приета стойност от 2.5%.

Страните не спорят, че с решение от 27.07.2018 г., постановено по гр. д. № 21149/2017 г. по описа на СРС, изменено с решение № 263281/ 21.05.2021г. постановено по въззивно гр. д. № 6275/2020 г. по описа на СГС, клаузата в която е уговорен променливия лихвен процент по кредите е приета за неравноправна и на основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, банката е осъден да заплати на кредитополучателя сумата от 5 155.18 евро, платени от него без основание възнаградителни лихви за периода от 28.03.2012 г. до 28.03.2017 г.