Решение № 303 от 17.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. София, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20221100508393 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 3512 от 18.04.2022 г., постановено по гр.дело № 2304/2022 г. по описа на СРС, ІІ Г.К., 76 състав, е отхвърлен предявения от „Т.К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, представлявано от управителя Е.У., съд.адрес: гр. София, бул.„****, чрез адв. А. Д., САК, срещу "И.А.М." АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Люлин 7“, бул.****, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. - заедно и поотделно, e-mail:

****@managementfinancialgroup.com, иск с правно основание чл.55, ал.1 /без основание/ от ЗЗД, за заплащане на следните суми - договори с финансова институция, дължими във връзка с цесии: 5 Х 100 /сто/ лева, частично от 5 Х 25 000 лева, представляващи плащания без основание след 17.07.2015 г. в полза на ответника, дължими във връзка с цесии в полза на ищеца /от М.А.Т., ЕГН **********, гр.

Пазарджик, ул. ****; от М.Б.Р., ЕГН **********, гр. Раднево, ул. "****; от М.С.П., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ****; от М.Н.Х., ЕГН **********, обл.Силистра, с.Ситово, ул.****; и от М.В.Г., ЕГН **********, гр.София, ж.к."****/, като неосснователен. С решението на съда е осъдено на основание чл.78, ал 3 и ал.8 от ГПК, 1

„Т.К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„****, представлявано от управителя Е.У., съд.адрес: гр.София, бул.„****, чрез адв.А. Д., САК, да заплати на А.М." АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 7“, бул."****, ап.40-46, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. заедно и поотделно, e-mail: ****@managementfinancialgroup.com, сумата от 1800 /хиляда и осемстотин/ лева, юрисконсултско възнаграждение. С определение постановено в закрито заседание на 07.06.2022 г. по гр.дело № 2304/2022 год. по описа на СРС, 76 състав е оставено без уважение искането по чл.248 от ГПК на „Т.К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****, представлявано от управителя Е.У., съд.адр.: гр.София, бул.„****, чрез адв.А. Д., САК, за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Срещу решението на СРС, 76 състав е постъпила въззивна жалба от „Т.К.“ ООД, гр.София, подадена чрез пълномощника адв.А. Д., с искане същото да бъде отменено, и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Твърди се, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, по подробни съображения изложени в жалбата.

Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна - ответник "И.А.М." АД, гр.София, чрез процесуалния си представител юрк.М.К. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение-потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Постъпила е и частна жалба от „Т.К.“ ООД, гр.София, подадена чрез юрк.С.А., срещу определение № 14418 постановено в закрито заседание на 07.06.2022 г. по гр.дело № 2304/2022 год. по описа на СРС, 76 състав, с което е оставено без уважение искането по чл.248 от ГПК на „Т.К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****, представлявано от управителя Е.У., съд.адр.: гр.

София, бул. „****, чрез адв.А. Д., САК, за изменение на постановеното решение в частта за разноските. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател, чрез своя процесуален представител моли съда да отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба и да бъде постановено ново, с което да бъде намалено присъденото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по частната жалба- "И.А.М." АД, гр.София, чрез процесуалния си представител юрк.М.К. оспорва същата като неоснователна по съображения изложени в депозирания по делото отговор. Моли съда, да остави частната жалба без уважение, като неоснователна и да потвърди обжалваното определение, като правилно.

2

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

В настоящия случай, с петитума на исковата молба е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД- искане за връщане на предоставена парична престация при начална липса на основание. В чл.55, ал.1 от ЗЗД са уредени три различни фактически състава, които следва да бъдат разграничени с оглед процесуалните изисквания за разпределение на тежестта на доказване и с оглед на различните правни последици от осъществяването им/ в този смисъл Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС/.

В практиката на ВКС, изразена в ППВС № 1/ 28.05.1979 г. и постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения : № 29 от 28.03.2012 г., по гр.дело № 1144 / 2010 г. на ІV г.о.; № 21/ 23.04.2013 г., по гр.дело № 1456 / 2011 г. на ІV г.о.; № 556/13.07. 2010 г., по гр.дело № 46/2009 г. на І г.о. и много други специфичният белег на първия фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД е първичната липса на основание, която може да се отнася както до цялата получена облага, така и до част от нея. С оглед на това на връщане подлежи цялата имуществена ценност, или част от нея, като при предявена претенция за реституция на даденото на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, тежестта за доказване се разпределя според общите принципи на гражданския процес - чл.154 ГПК. Всяка страна следва да докаже обстоятелствата, с които свързва своите твърдения, или от които извлича определени благоприятни за нея правни последици. В разглежданата хипотеза на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД това означава, че когато ищцовата страна твърди, че ответникът е получил парична сума при начална липса на основание, в нейна тежест е да докаже факта на извършеното плащане, а в тежест на ответника - да докаже наличието на основание за това плащане и за задържане на дадената сума.

В ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр.дело № 1/79 г. са дадени разяснения по прилагането на правилата на чл.55 ЗЗД за неоснователното обогатяване. Пленумът на ВС изрично е посочил, че разграничението между уредените три фактически състава в разпоредбата на чл.55 ЗЗД и състава по чл.59 ЗЗД се налага, не само с оглед на правилното подвеждане на различните случаи под нормата на закона и различните правни последици, но и с оглед на процесуалните изисквания за разпределение на тежестта на доказване. По силата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да 3 установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Разпределението на доказателствената тежест в процеса въз основа на исканията и възраженията на страните е обусловено от претендираното материално право, чиято защита ищецът търси чрез предявения иск, или от възраженията на ответника, целящи отричане на съществуването на правото на ищеца, тъй като не е валидно възникнало, погасило се е или ответникът разполага със свое право, противопоставимо на претенцията на ищеца.

По иск с правно основание чл.55, ал.1 ГПК разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните. При фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание - ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът основание за получаването или за задържане на полученото.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.3 от ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Предметът на спора, по който следва да се произнесе съда е твърдяното от ищеца в исковата молба чрез наведения фактически състав и заявения петитум субективно право или правоотношение.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо, поради следните съображения:

При постановяването на обжалваното решение, първоинстанционния съд, не се е произнесъл по предмета на делото, очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

Съдът приема, че предметът на делото е спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е 4 разгледан иск на непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.

Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т.9 от ППВС № 1/10.11.1985 г., съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца. Решението е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание и когато се е произнесъл по непредявен иск, по незаявена претенция постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. Съгласно Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ВКС, ОСГК дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на материалноправния спор, произнасяне по спорния предмет на делото, който предмет се въвежда с исковата молба. Предмет на делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието и петитума на иска. Съдът е длъжен да определи правната квалификация на спорното право съобразно въведените от ищеца твърдения и заявеното искане. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. В случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал иск, който не е предявен и не е разгледал предявения, решението е недопустимо и въззивната инстанция, като го обезсили, следва да изпрати делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.