Присъда № 4 от 29.09.2021, Районен съд - Исперих

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 4 / 29.09.2021г.,

ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 103/ 2021г.

ПО ОПИСА НА PC – ИСПЕРИХ

Районна прокуратура - Разград е обвинила Н. С. М. от село Габрица, община Венец, област Шумен в това че на 01.06.2018 година и на 02.06.2018 година в село Вазово, област Разград, при условията на продължавано престъпление се е заканила с убийство на С. П. И., като държейки нож й заявила, че щяла да я убие и да я заколи, като това заканване би могло да възбуди основателен страх у С.И. за осъществяването му, с което е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, като моли съда да наложи на подсъдимата наказание „Лишаване от свобода" над минимума, чието изпълнение да бъде отложено за минимален изпитателен срок по реда на чл.66 от НК с оглед чистото съдебно минало на подсъдимото лице.

Защитата на подсъдимата в лицето на адвокат Р.П., моли съда да постанови оправдателна присъда. Счита, че в хода на процеса не са събрани безспорни и категорични доказателства за виновността на неговата подзащитна. Не е бил възбуден основателен страх у пострадалото лице за реално осъществяване на заканата.

Подсъдимата Н.М. моли да бъде оправдана в дадената от съда последна дума.

Съдът, като обсъди на основание чл.14и 18 от НПК всички доказателства събрани по делото - обясненията на подсъдимия в хода на съдебното производство, снетите свидетелски показания на разпитаните в хода на проведеното съдебно следствие лица и прочетения и приобщен на основание чл.283 от НПК писмен доказателствен материал съдържащ се в Досъдебно производство № 275 ЗМ 261/2018 г по описа на РУ – Исперих, намира за установено следното:

Подсъдимата Н. С. М. е родена на 09.01.1974 г. в село Сини вир, община Каолиново, област Шумен, живуща в село Габрица, община Венец, област Шумен, българска гражданка, с начално образование, неомъжена, неосъждана, безработна, ЕГН ***

.

Свидетелката С. П. И. живеела в къща в село Вазово, община Исперих, област Разградска със съпруга си Петко И.. Той бирл болен и тя се грижела за него. Имали шест деца – пет дъщери и един син, като всички били семейни и повечето работели в чужбина. Подсъдимата живяла известно време на семейни начала със синът на С.И., но се разделили. Имали две деца от съвместното съжителство. Н.М. ходила да работи в чужбина, но след завръщането си отишла в дома на С.И. и последната я прибрала да живее при нея, за да и помага тъй като била вече възрастна и болна. Синът и я упреквал, че е прибрала бившата му фактическа съжителница, но С.И. се оправдала, че го е сторила тъй като М. е майка на внуците и. Н.М. обитавала две къщи в село Вазово – тази на пострадалата И. и още една къща собственост на синът 1 на И.. Изисквала от И. да разговаря със синът си и да направи постъпки последният и подсъдимата отново да се съберат и да живеят като семейство.

И. смятала, че това е невъзможно, тъй като синът и от 12 години съжителствал с друга жена в град София и пострадалата информирала за това подсъдимата, нещо което я фрустрирало и правело агресивна спрямо И.. На неустановена дата през 2018 година вечерта подсъдимата отишла в дома на И., започнала да я псува и обижда и и казала, че ще я заколи. От тези думи и заплахи С.И. много се изплашила. Конфликта бил прекратен от свидетеля С.Х., който подканил подсъдимата да напусне къщата и тя крещейки и обиждайки И. отишла в градината и започнала да копае. Изплашената С.И. се заключила в къщата си.

Описаната фактическа обстановка се установява от проведените разпити на свидетелите С.И., С.Х., изслушването на вещите лица Т.К. и М.Б. и прочетеният на осн. чл.283 от НПК писмен доказателствен материал съдържащ се в Досъдебно производство № 275 ЗМ 261/2018 г. по описа на РУ-Исперих: постановление за образуване на ДП – л.1-2; протокол за разпит на свидетел – л.3-5; протокол за уведомяване на пострадал от престъпление – л.6; протокол за разпит на свидетел – л.7-8; искане на осн. чл.159, ал.1 НПК – л.9; докладна записка – л.10, 11; искане на основание чл.159, ал.1 от НПК – л.12; искане за изготвяне на характеристична справка – л.13; докладна записка – л.14, 15; искане за изготвяне на характеристична справка – л.16; характеристична справка – л.17; искане на основание чл.159, ал.1 от НПК – л.18; справка – л.19; искане на основание чл.159, ал.1 от НПК – л.20; справка за съдимост – л.22; докладна записка – л.24, 25; сигнал/жалба – л.27; сведение – л.28, 29; докладна записка – л.36, 37; предложение за издирване на лице – л.42; заключително постановление за спиране на наказателно производство – л.43; постановление за спиране на наказателно производство – л.44-45; постановление – л.46; докладна записка – л.47; заключително постановление за спиране на наказателно производство – л. 52; постановление за спиране на наказателно производство – л. 53-54; искане за възобновяване на наказателно производство – л. 55; постановление – л.56; постановление за назначаване на експертиза – л. 57-58; постановление за прекратяване издирването на лице – л. 59; комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза – л. 6066; предложение за изготвяне на искане за удължаване на срока на разследване –л.71-72; постановление за удължаване срока на разследване на досъдебно производство – л.73-74; писмо до РП-Разград – л. 75; постановление – л.76; уведомително писмо – л.77; докладна записка – л.85, 86; постановление за издирване на лице – л. 90- 91; уведомление относно обявено на общодържавно издирване лице – л. 92; заключително постановление за спиране на наказателно производство – л.93; постановление – л. 96; постановление за привличане на обвиняем – л. 97; протокол за разпит на обвиняем – л. 98; биографична справка – л. 99; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние – л.100; постановление за прекратяване издирването на лице – л. 101; справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на РБългария – л.102; постановление с обвинително мнение – л. 103, носещи информация относно времето, мястото и начина на осъществяване на инкреминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на подсъдимата Н.М..

2

Съдът кредитира показанията на С.Х. като логични, правдиви и последователни, тъй като засвидетелствуваното в съдебно заседание кореспондира със засвидетелствуваното в досъдебното производство и този свидетел е категоричен, че е чул подсъдимата да отправя към пострадалата като закана думите, че щяла да я убие и да я заколи. Показанията на Х. кореспондират със засвидетелствуваното от пострадалата.

Съдът кредитира и показанията на пострадалата С.И. – същата подробно разказва за събитията предхождащи инцидента, за своето психо-емоционално състояние вследствие на поведението на М., за това как отправената заплаха се е отразила на нейната личност, установява личното субективно възприятие на лицето по отношение на чутите думи на заплаха и начина по който това възприятие е оказало влияние над съществуването и в бъдеще.

Обясненията на подсъдимата съдът анализира, като опит за изграждане на защитна позиция в производството и съответни на личностовата и характеристика установена и анализирана при извършената комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза в досъдебното производство.

Съдът кредитира и заключението по назначената в досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза на профила на подсъдимата. То сочи, че лицето е с нормален интелект и няма белези на душевно заболяване в смисъл на психоза. Налице са данни за акцентуация в характера с хистрионни емоционално-нестабилни черти, без да са покрити критериите за личностово разстройство.

Подсъдимата не се води на диспанзиран отчет към отделение по психиатрия на МБАЛ „Св.Иван Рилски“ град Разград.

Към момента на деянието М. е била с качествено запазени мисловни, интелектуални, паметови и волеви годности, които интензивната кризисна ситуация и афективна реакция не е деформирала до степен на неадекватност.

В този смисъл тя е могла правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, както и може да дава достоверни обяснения за тях естествено ако желае и през призмата на защитните си механизми.

Към момента на прегледа на подсъдимото лице не са били регистрирани психопатологични феномени освидетелстваната е била със съхранени базисни психични годности, клинично здрава. Резултатите от изследването са отчели развитие на психичните сфери в норма. Памет и интелект в норма. С интилектуален потенциал в норма, съответен на възрастта и придобия жизнен опит.

Подсъдимата М. не страдала от психично разстройство или интелектуален дефицит, които да обуславят базисно нарушение на годностите да разбира и ръководи постъпките си. Към момента на деянието същата е разгърнала възбудно агресивна реакция с проява на словесна и физическа агресия, която е била интензивна но не психотична, така че базисните и мисловни, интелектуални и волеви годности следвало да се приемат като качествено запазени, тоест към момента на извършване на деянието М. е могла да разбира свойството и значението на извършеното деяние и е могла да ръководи постъпките си по смисъла на чл.33 от НК. Липсват основания да се обсъжда болестна мотивация на инкриминираното деяние.

3

При нормален интелект и отсъствие на психични отклонения, които да представляват „разстройство на съзнанието“ в смисъл на чл.33 от НК, експертната оценка е, че в момента на освидетелстването М. е годна да участва във фазите на наказателното производство и да носи наказателна отговорност за деянието си.

Установените личностови акценти са базисна област, която предопределя в значителна степен процесите на мотивиране и механизмите на поведение на индивида и поради това при освидетелстваната М. имат съществено участие в конкретното й поведение към момента на деянието с изключително улесняващо въздействие. Особено болезнено /според описанията й/ тя е преживяла ситуацията на обида, обживения, уронващи авторитета й, гняв, раздраза, последвани от типичен защитен механизъм резултирал в словесно агресивен акт. Налице е афектно отреагиране, но наличното преживяване не е доминирало изцяло психиката до степен стесняваща съзнанието й и личностовите механизми за контрол са били налице.

Личностовата сфера на Н. С. М. е първосигнално структурирана, предимно с екстровертна насоченост и акцентуирани черти – емоционално нестабилни и хистреонни черти.

Освидетелстваната е кумуникативна, обърната навън към света и хората, с добри умения за общуване, склонна е към риск „търсач на силни усещания“, ползва се от благоприятна за себе си ситуация за себеизява. От така наречения „подвижен“ тип темперамент, избухлива, трудно контролираща чувствата си. Често проявява засилена самоувереност и високи претенции, поради което е възприемана от другите като високомерна и злопаметна.

Търси да се изяви, да бъде оценена. Свръхчувствителна. Адаптира се трудно.

Лесно драматизира ситуацията. Цени информираността. Търси вниманието на околните. Лесно влиза в контакт, обича да споделя преживяванията си, но без възможност за емпатия. С променливо настроение, което създава предпоставки за конфликти с околните. Социалното функциониране не е затруднено.

Акцентоираните личностови черти у подсъдимата се проявявали поинтензивно в определени ситуации, но не до степен на абнормност. Това са емоционална нестабилност, придружена със склонност да се действа импулсивно, без оглед на последствията, изблиците на интензивен гняв се провокират лесно, особено когато импулсивните действия се критикуват и отхвърлят от другите. Способността да се предвижда и планира е минимална, в поведението преобладава стремеж към признание и внимание, лесна обидчивост, склонност към себеугаждане и незачитане на другите известен егоцентризъм.

Отчитайки данните, че в семейството са били налице редица конфликти, както и факта, че по време на инкриминираното деяние е възникнала конфликтна ситуация, и не на последно място личностовите особености, може да се приеме, че у подсъдимата е налице склонност ситуацията да се интерпретира защитно с цел отстраняване на наранено вътрешно достойнство.