Решение № 1516 от 06.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1516 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

АННА Р. КОФИНОВА при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100507109 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 4957 от 29.03.2023 г. СРС, 57 с-в, по гр.д.№ 8632/2022 г. е осъдил Областна администрация на област София да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.59 ЗЗД сумата от 3 042,87 лв., представляваща стойността, с която се е обогатил без основание в размер на цената на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект- нежилищно помещение, находящо се в гр.София, бул.

****, аб.№ 2714 за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2019 г., като е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 476,86 лв.обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 3 042,87 лв. за периода 01.12.2016 г.-11.11.2019 г., на основание чл.59 ЗЗД за сумата от 47,38 лв., представляваща стойността, с която се е обогатил без основание в размер на цената на извършено дялово разпределение на топлинна енергия и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 8,12 лв.- обезщетение за забавено изпълнение върху главницата 47,38 лв. за периода 01.12.2016 г. до 12.11.2019 г.Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната 1 на ищеца-„Бруната“ ООД като

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Областна администрация на област София в частта, с която е уважен иска с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата от 3 042,87 лв. с оплаквания, че в посочената част същото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички относими и релевантни за спора факти и доказателства, както и възраженията и доводите на страните.Излага твърдения, че съдът е допуснал експертиза, която е работила по документи, които не са представени по делото, което е лишило ответника от възможността да вземе становище по същите и да постави конкретни задачи.Вещото лице е работило върху частни документи, които удостоверяват изгодни за издателя им факти и не се ползват с доказателствена стойност.В нарушение на процесуалните правила съдът е допуснал експертиза въпреки липсата на приложени фактури и е кредитирал заключението, като е приел, че искът е доказан по размер, но не е отчел, че за имота е начислена топлинна енергия на база екстраполация по максимален специфичен разход на сградата.Твърди, че съдът неправилно е приел, че искът е доказан при условията на пълно и главно доказване, без да е установено какви са показанията на общия топломер и общия водомер в абонатната станция за процесния период, показанията на СТИ, както и че действащите през исковия период цени на топлинна енергия и гореща вода са в размер на претендирания такъв.Твърди, че имотът е бил необитаем и ответникът не се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба-„Топлофикация София” ЕАД оспорва същата, без да излага конкретни доводи.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Третото лице-помагач не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.59, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” АД твърди, че ответникът Областна администрация на област София е собственик на 2

84,251% от апартамент № 24, находящ се в гр.София, бул. ****, аб.№ 2714.Твърди, че между него и ответника не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което последният се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на обедняването.Твърди, че съгласно чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди от топлопреносното предприятие се извършва на основата на писмени договори при ОУ, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди.Общите условия се изготвят от „Топлофикация София” АД и се одобряват от ДКЕВР към МС.С тях се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството, като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределяне и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.За процесния период са били в сила ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, влезли в сила от датата на решението.В глава IV, чл.40, ал.1 от ОУ купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадената от продавача данъчна фактура.Ответникът не е подал възражение по чл.40, ал.2 от ОУ срещу стойността на начислената топлинна енергия, нито е платил процесните суми.Сградата-ЕС, в която се намира процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Бруната България“

ООД.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 3 042,87 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.10.2016 г.-м.04.2019 г., 476,86 лв.обезщетение за забава в размер на законната лихва от 01.12.2016 г. до 11.12.2019 г., сумата от 47,38 лв.-главница за разпределение на топлинна енергия за периода от м.10.2016 г. до м.04.2019 г., както и сумата от 8,12 лв.лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2016 г.-12.11.2019 г. със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главниците.

С решение № 20262303/26.11.2020 г. СРС, 73 с-в, по гр.д.№ 72057/19 г. е осъдил Областна администрация на област София да заплати на 3

„Топлофикация София“ ЕАД сумата 3 042,87 лв.-главница, представляваща 84,251% от цената по договор за продажба на топлинна енергия за апартамент в гр.София, бул. **** през периода юли 2016 г.-април 2019 г. със законната лихва от подаване на исковата молба-29.11.2019 г. до изплащане на сумата; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД-476,86 лв.-обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.149, ал.1 ЗЕ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД през периода 01.12.2016 г.12.11.2019 г., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД-47,38 лв.-84,251% от възнаграждението на услугата дялово разпределение относно доставена топлинна енергия в посочения апартамент през периода юли 2016 г.-април 2019 г. със законната лихва от подаване на исковата молба-29.11.2019 г. до изплащане на сумата; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД-8,12 лв.-обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД през периода 01.12.2016 г.12.11.2019 г. Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач- „Бруната България“ ООД.

С решение № 266922/13.12.2021 г. СГС, II-А с-в, по гр.д.№ 3816/2021 г. е обезсилил решение № 20262303/26.11.2020 г. СРС, 73 с-в, по гр.д.№ 72057/19 г. на СРС, 73 с-в и е върнал делото на СРС за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по предявените искове съобразно заявеното от ищеца основание-обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Решението е постановено при участието на привлечено трето лице-помагач на страната на ищеца- „Бруната България“ ООД.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Видно от акт № 02532 от 24.01.2001 г., съставен на основание чл.68, ал.1 ЗДС вр. чл. 146 и 147 ППЗДС 84,251% ид.части от апартамент № 24, ет.6, находящ се в гр.София, бул. **** е актуван като частна държавна собственост.Имотът е предоставен на областния управител на област София на основание чл.18 ЗДС.

Представени са и документи от ФДР-индивидуални справки за използваната топлинна енергия за процесния период и протоколи за неосигурен достъп.

От заключението на комплексната техническа и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещите лице С.М. и С.С. е установено, че за процесния период не е осигуряван достъп за извършване на отчет на 4 индивидуалните уреди в имота, поради което е начислена служебно топлинна енергия на база максимална мощност на отоплителните тела.За процесния период не е начислявана топлинна енергия за БГВ.Технологичните разходи в АС са за сметка на топлопреносното предприятие.Общата стойност на топлинната енергия за процесния период след съобразяване на резултатите от изравнителните сметки възлиза на 3 611,71 лв.Начислената сума за сградна инсталация е 290,01 лв.Общият топломер в АС е бил годно средство за търговско измерване и е преминал метрологични проверки на 17.09.2016 г. и на 28.05.2018 г.Сумите са начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба.Липсват данни за заплащане на суми, касаещи процесния период.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предмет на въззивното производство е иска с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата за главница за топлинна енергия.В останалата част решението е влязло в сила поради необжалването му.

Първоинстанционният съд е приел, че ответникът е съсобственик на процесния имот и има качеството на небитов клиент на топлинна енергия по смисъла на & 1, т.33а от ДР на ЗЕ.Между страните не се спори, че между тях не е сключван договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ писмена форма, поради което между тях не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди.Приел е, че ответникът се е обогатил, като е потребявал топлинна енергия, без да заплаща нейната стойност и е налице обедняване на ищеца минимум до размера на цената на потребената топлинна енергия и е уважил иска съобразно притежаваната от ответника идеална част от процесния имот, като по отношение на размера на иска съдът е кредитирал заключението на приетата по делото експертиза.

Съгласно разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.По делото не се спори, че ответникът е собственик на 84,251% от процесния имот.Не се установи да е сключен писмен договор между страните, поради което между тях не е възникнало облигационно правоотношение.Въззивникът не е оспорил, че процесният имот се ползва за 5 стопански нужди.При липса на възможност за ищеца да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание същият разполага с правата по чл.59, ал.1 ЗЗД. Липсата на договор не освобождава ответника като съсобственик на имота да плати реално доставената топлинна енергия, със спестяването на който разход се съизмерява неговото обогатяване, съответно обедняването на ищеца.Ответникът като съсобственик на имота е спестил разходи във връзка с ползването на имота доколкото не се установява имотът да е ползван от друг, като с неплащането им се е обогатил, спестявайки си тези средства, а ищецът се е обеднил, поради което е налице фактическият състав на чл.59 ЗЗД.

За да е налице фактическия състав на чл.59 ЗЗД, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на причинна връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване.Обогатяването може да се изрази в спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. Липсата на договор за продажба обуславя липса на основание за получаването на топлинна енергия за процесния имот.Ирелевантно за ангажиране на отговорността на ответника е обстоятелството дали въззивникът е ползвал реално имота доколкото по делото липсват твърдения и доказателства същият да е ползван от трето лице.От приетата по делото комплексна експертиза се установи, че през процесния период до имота е доставяно твърдяното от ищеца количество топлинна енергия, поради което ответникът е спестил разходи от заплащане стойността на доставена услуга за топлинна енергия до размера на притежаваната идеална част от съсобствеността.