Решение № 4274 от 26.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4274 гр. София, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110208875 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба на И. Н. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.

София, ул. „Люлякова градина“ № 14, ет. 2, ап. № 3, със съдебен адрес: гр.

София, ул. „Узунджовска“ № 12, офис № 406, срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) Серия К № 9219512, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, А. 4, вр. чл. 182, А. 4, вр. А. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена административна санкция „Глоба“ в размер на сумата от 100.00 лв. /сто/ лева за нарушение на чл. 21, А. 2, вр. А. 1 от ЗДвП .

Според жалбоподателя обжалваният електронен фиш (ЕФ) е незаконосъобразен и е издаден в нарушение на процесуалните правила и следва да бъде отменен. Изразява се становище за това, че в съдържанието на ЕФ неправилно е посочено, че жалбоподателят е собственик/ползвател на превозното средство, като тези две качества се оспорват от жалбоподателя.

Поради това се твърди, че неправилно административнонаказващият орган го е санкционирал за конкретното нарушение. В съдържанието на ЕФ не било посочено кога е влязъл в сила ЕФ Серия К № 4817635, който бил причина за определяне на нарушението като извършено при условията на повторност. По 1 тези съображения е направено искане обжалваният ЕФ да бъде отменен.

Направени са доказателствени искания.

В открито съдебно заседание по делото жалбоподателят не се явява лично, но се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и направените искания. Направено е искане за присъждане в полза на страната на направени разноски по делото и се представя списък на разноските.

Въззиваемата страна СДВР, редовно призована, не изпраща представител, но депозира писмени бележки с вх. № 289902 от 13.09.2024 г., в които е изразено становище за неоснователност на жалбата и е направено искане същата да бъде оставена без уважение. Изложени са подробни съображения, поради които въззиваемата страна счита доводите на жалбоподателя за неоснователни и е направено искане за присъждане на разноски. Със съпроводително писмо, с което административнонаказателната преписка е изпратена в Софийски районен съд, въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на претендирани от другата страна разноски.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.05.2024 г. в 20:56 ч. жалбоподателят И. Н. К., ЕГН: ********** е управлявал собствения си лек автомобил марка „БМВ“, модел „И3“, с рег. № С В 4767 РМ, в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“ № 200, с посока на движение от ул. „Патриарх Герман“ към „Околовръстен път“, където с пътен знак В-26 било въведено ограничение на максимално допустимата скорост на движение от 50 км/ч. При ограничение на скоростта до 50 км/ч, на горепосоченото място автомобилът на жалбоподателя е засечен да се движи със скорост от 64 км/ч., т. е. превишаването на скоростта е с 14 км/ч.

Нарушението е установено с техническо средство CORDON, с № MD1196 – мобилна система за видеоконтрол, като при определяне на скоростта на движение на автомобила е приспаднат толеранс от 3 %. Към датата на извършване, респ. на заснемане на нарушението, автоматизираното техническо средство за видеоконтрол е било технически изправно и преминало съответната метрологична проверка. За така установеното 2 превишаване на скоростта е издаден електронен фиш Серия К № 9219512 на жалбоподателя, с който на основание чл. 189, А. 4, вр. чл. 182, А. 4, вр. А. 1, т.

2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, А. 2, вр. А. 1 от ЗДВП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на сумата от 100.00 /сто/ лева, поради това, че нарушението е извършено при условията на повторност с оглед ЕФ Серия К № 5353414, който е влязъл в сила на 12.09.2023 г., глобата по който е била заплатена.

Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и съпоставката на следните събрани по делото писмени доказателства:

ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 9219512; снимков материал/ ; справка относно собственост на автомобил с рег. № СВ 4767 РМ; заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г.; протокол от проверка № 145-СГ-ИСИС о т 06.12.2023 г. справка за вписан тип средство за измерване; решение за одобрен тип средство за измерване; протокол от 15.05.2024 г. за използване на автоматизирано техническо средство вид CORDON № MD1196 и 2 броя снимки; ежедневна форма на отчет на автопатрул от 15.05.2024 г.; сертификат за извършено обучение за работа с АТСС; справка за нарушения на водач към 17.06.2024; ЕФ Серия К № 5353414, издаден от СДВР; списък с намерени фишове; писмо-отговор от Отдел „Пътна полиция“ при СДВР ведно със справка от централна база на АИС КАТ по история на регистрацията, съдържаща данни за собственика на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „ИЗ“, с рег. № СВ 4767 РМ /л. 31-35/;

Приобщените по реда на чл. 283 от НПК и приложени по делото доказателствени източници съдържат еднопосочна и непротИ.речива информация, въз основа на която се формира н е с ъ м н е н извод за гореописаните факти. Събраните доказателства по делото са достатъчни по обем за изясняване на обективната истина по случая, като липсва основание за съмнение в тяхната достоверност. От приложения снимков материал се установява извършеното нарушение, както и автомобилът, при управление на който то е било допуснато. Видно от приложения снимков материал е, че географските координати на мястото на извършване на нарушението напълно кореспондират с тези, които са описани със съответните административни адреси в атакувания понастоящем ЕФ. Установява се без съмнение и мястото, на което АТСС е било поставено, а именно в гр. София, по бул. „Цариградско 3 шосе“ № 200, с посока на движение от ул. „Патриарх Герман“ към „Околовръстен път“, където техническото средство е било активирано в стационарен режим на заснемане и е осъществявало заснемане и контрол на автомобилите, движещи се в участъка на бул. „Цариградско шосе“ № 200, с посока на движение от ул. „Патриарх Герман“ към „Околовръстен път“.

Следва да се отбележи, че АТСС разполага с GPS приемник,като при поставяне началото на работния процес на АТСС, с него се установяват с точност географските координати на мястото и посоката на заснемане, респ. мястото на извършване на нарушението и тези данни се отразяват автоматично в снимковия материал, изводим от техническото устройство. В тази връзка е приобщен протокол за използване на АТСС, приложение към който е и наличната по делото снимка на АТСС. По делото са събрани достатъчно доказателства относно мястото на извършване на нарушението, за което е установено без съмнение, че съвпада с описаното в ЕФ и за което към датата на процесното нарушение е установено, че е бил поставен пътен знак В-26, с който е било въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч., видно от приложена по делото снимка на същия, направена от автопатрула, осъществил поставяне, настройка и активиране на АТСС на място.

Въз основа на писмените доказателства се събраха достатъчно сведения относно автопатрула, който е монтирал и настроил АТСС, както и органите, които са извършили последващ контрол относно съхранението на данните от АТСС. От приложените писмени доказателства се установява, че АТСС, с което е установено нарушението представлява мобилно техническо средство CORDON M2 № MD1196, което към датата на процесното нарушение е било технически изправно и преминало съответната метрологична проверка. Видът на АТСС е ясно посочен в протокола за използване на АТСС и същият напълно кореспондира с останалите доказателства по делото, вкл. с тези, въз основа на които се установява техническата изправност на заснемащото устройство.

От доказателствата по делото става ясно, че жалбоподателят е собственик на процесното МПС, като в случая не е подадена декларация, от която да се установява, че в конкретния случай автомобилът е управляван от друго лице.

По въпроса относно собствеността следва да се отбележи, че се установява следното: Първоначалната регистрация на автомобила в Република България е извършена на 29.01.2020 г., когато собственик е бил Николай Дачев Ненов, ЕГН: **********, след което на 29.01.2021 г. е настъпила промяна в 4 регистрацията относно собствеността, като е добавен собственик Миа И. К.а, ЕГН: **********, след което на 07.12.2021 г. регистрацията отново е била променена, като собственици на превозното средство към 07.12.2021 г. са Миа И. К.а, ЕГН: ********** и И. Н. К., ЕГН: **********. След 07.12.2021 г. други промени в регистрацията не са настъпили.

При установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:

Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което атакуваният с нея електронен фиш следва да бъде потвърден.

Съдът, след като извърши проверка, както относно изтъкнатите в жалбата доводи за отмяна на ЕФ, както и след извършена служебна проверка относно законосъобразността на ЕФ, приема, че не се установява да са налице основания за отмяна на обжалвания ЕФ.

При издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведен и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. По силата на чл. 189, А. 4 от ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното заплащане, като образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Конкретният електронен фиш съдържа предвидените в чл. 189, А. 4 от ЗДвП реквизити: посочени са териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, а именно СДВР, мястото, датата, точният час на извършване на 5 нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът и сметката на доброволното заплащане. В случая, разпоредбата на чл. 54 ЗАНН, уреждаща реквизитите на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, А. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство. Въпреки, че нормата на чл. 189, А. 4 от ЗДвП предвижда, че електронният фиш е своеобразен аналог на наказателно постановление, това важи единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е предвидил пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление, нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата по тяхното съставяне.

Словесното описание на нарушението, което е дадено в електронния фиш е ясно и съответства на дадената от наказващия орган правна квалификация. ЕФ съдържа достатъчно пълно и ясно описание на мястото на нарушението, което дава възможност на санкционираното лице да узнае в какво нарушение е обвинен, съответно кога и къде се твърди то да е било извършено. Доводът на жалбоподателя за това, че в ЕФ не било посочено кога е влязъл в сила ЕФ Серия К № 4817635, не се приема за основателен, тъй като същият е неотносим към случая. Видно от обжалвания понастоящем ЕФ е, че основание за определяне на нарушението като извършено при условията на повторност е станал ЕФ Серия К № 5353414, а не ЕФ Серия К № 4817635, какъвто е посочен в жалбата. Въпреки това следва да се отбележи, че посочването на предходните нарушения на водача, не е част от задължителното съдържание на ЕФ. Достатъчно в случая е това, че в ЕФ е посочено кой ЕФ е причина да се приеме, че конкретното нарушение е осъществено при условията на повторност, а именно че става въпрос за ЕФ Серия К № 5353414, за който от доказателствата по делото (писмо от СДВР) се установява, че е влязъл в сила на 12.09.2023 г.