Решение № 336 от 25.06.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Ямбол, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова И.а при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И.а Гражданско дело № 20242330103535 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба и молба уточнение , предявена от Х. И. И. против „БУЛ ИНВЕСТ ГРУП 1“ЕООД – гр. София , с искане да бъде прието за установено по отношение на ответника, че вземането му в качеството на цесионер , предмет на ИЛ от от 14.11.2016 год. по ч.гр.д. № *******/2016 год. на ЯРС, въз основа на който е образувано ИД № ***/2024 год. на ЧСИ И. Х. в общ размер на 1241, 91 лв. не съществува.

В исковата молба се сочи, че съгласно ИЛ от 14.11.2016 год. ищецът бил осъден да заплати на дружеството „БУЛПОЙНТ 2015“ЕООД посочени суми по договор за телекомуникационни услуги и лихви. За посоченото задължение ищецът разбрал след като получил съобщение по ИД № ***/2024 год., към което бил приложен ИЛ. В съобщението обаче пишело, че взискател е именно ответното дружество, с което ищецът никога не е бил във взаимоотношения. Освен, че не е подписвал договори с дружеството кредитор по ИЛ ищецът счита и, че посоченото вземане е погасено по давност, вкл. не бил уведомен за евентуално прехвърляне на вземането между двете дружества.

Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.

Отговор на ИМ не е депозиран в законоустановения едномесечен срок.

В с.з. ищецът , редовно и своевременно уведомен, не се явява и не се представлява.

Ответникът , редовно уведомен, не изпраща представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно по делото и видно от представените писмени доказателства е, че в полза на „БУЛПОЙНТ 2015“ЕООД е бил издаден ИЛ от 14.11.2016 год. по ч.гр.д.

№ *******/2016 год. на ЯРС за суми представляващи главници и лихви по договор за телекомуникационни услуги от 12.11.2014 год., лихва за забава, както и разноски в 1 заповедното производство.

В подкрепа на твърденията си към ИМ ищецът е приложил още съобщение по ИД № ***/2024 год. по описа на ЧСИ И. Х. от дата 05.07.2024 год.

Видно от изисканото по искане на ответника ИД № 925/2021 год. по описа на ЧСИ И. Х., същото е било образувано по молба на ответника от 03.07.2021 год., като към същата е приложен ИЛ от 14.11.2016 год., с искане – за образуване на ИД, изпращане на ПДИ до длъжника, вкл. уведомяването му за извършената цесия, за извършване на справки, вкл. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение/пенсията на длъжника.Към молбата е приложен и Договор за прехвърляне на вземане от 25.09.2019 год., по силата на който „БУЛПОЙНТ 2015“ЕООД – цедент е прехвърлило на „Бул Инвест Груп 1“ЕООД - цесионер вземания от трети физически и юридически лица по Приложение №1, неразделна част от договора, в което приложение под № 137 фигурира вземането към ищеца по ИЛ от 14.11.2016 год.

ИД е образувано с постановление на ЧСИ от 08.07.2021 год. , по същото са извършвани справки, вкл. до длъжника е било изпратено съобщение, получено на 20.08.2021 год., видно от неоспореното известие за доставяне.

С молба от 16.01.2024 год. взискателят е поискал ЧСИ да пристъпи към изпълнение спрямо имуществото на длъжника, като извърши справка в НАП, след изготвянето на която да наложи съответните обезпечителни мерки – запор, възбрана, а в случай на установяване на имущество а се извърши опис на движимите вещи на длъжника.

С протокол от 19.03.2014 год. ИД е предадено в Архив, т.к. е прекратено на осн. чл. 433,ал.1,т.8 ГПК.

Въз основа на молба на ответника от 28.05.2024 год. и въз основа на процесния ИЛ на посочената дата е било образувано ИД № ***/2024 год. по описа на ЧСИ И. Х..

С депозираната молба взискателят е признал, че преди образуване на делото е била заплатена сумата от 200 лв., поради което моли за събиране на останалата сума по ИЛ.

Поискал е да бъде насрочена дата за опис на движими вещи на длъжника, извършване на справки.

По посоченото ИД са извършени съответните справки, вкл. до длъжника е изпратено съобщение, получено на 12.07.2024 год.

С молба от 28.11.2024 год. взискателят е поскал налагането на запор върху банкова сметка на длъжника, като запорното съобщение е получено от последния на 18.02.2025 год. и от Банка ДСК АД на 17.02.2025 год.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК, вр. чл. 439,ал.1 ГПК.

Отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК е средство за защита на длъжника срещу когото е започнало принудително изпълнение, чрез оспорване на изпълняемото право.Съгласно ал. 2 от същата разпоредба искът може да се основава само на факти настъпили след приключване на съдебното дирене , в производството, в което е издадено изпълнителното основание.

Съдът намира, че в процесния случай ищецът има правен интерес от предявяване на иска, т.к. изложените в исковата молба твърдения са основани на факти, настъпили след като изпълнителното основание е влязло в сила. Основните 2 възражения на ищеца, релевирани в исковата молба са, че е изтекла погасителна давност по отношение на вземането, предмет на ИД №***/2024 год., както и , че не е уведомен за прехвърляне на вземането.

По въпросите свързани с настъпилото частно правоприемство в резултат на прехвърляне на притезанието след издаване на ИЛ и наличието на активна легитимация на частния правоприемник като взискател, след доказване на цесията, липсва спор, както в доктрината, така и в практиката. Нормата на чл. 429,ал.1, предл.2 от ГПК е ясна и не поражда никакви съмнения. Касае се за законово предвидени хипотези на приемство в изпълнителния лист, а не за приемство в изпълнителния процес. Възникналата след влизане в сила на решението изпълнителна сила се разпростира и спрямо правоприемниците на страните – Определение №451/01.07.2011 г. по т.д. №89/2011 г. на 2 т.о. на ВКС.

Освен гореизложеното, с решение № 209 от 28.11.2018 г. по т.д. № 2530/2017 г., на ВКС, I т. о., ТК, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260 ОТ 16.05.2019 Г. ПО Т. Д. № 1821/2018 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 538 ОТ 19.02.2025 Г. ПО Т. Д. № 1284/2024

Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС е прието че без значение за основателността на иска по чл.

439 ГПК срещу констуирания в изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/ е установяване на надлежно уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането и не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни чрез него в изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга.

Процесният договор за цесия е действителен и е породил правни последици, доколкото за тях е достатъчно постигане на съгласие между страните / цедента и цесионера/. По делото не се и твърди порок в този договор. Ето защо дружеството цесионер се явява кредитор на ищеца - длъжник по изпълнителния лист. Тези облигационни правоотношения възникват от датата на сключване на договора за цесия. Задължението за уведомяване на длъжника за извършената цесия съгласно чл.

99,ал.4 ЗЗД има отношение единствено към въпроса дали длъжника плаща надлежно .

Фактът на уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а има значение за преценката на противопоставимостта на цесията на длъжника, в случай че плати на предишния кредитор преди уведомяването. Така, доколкото наличието на действителен договор за цесия е достатъчен за прехвърляне на материалното право, то с представянето му се удостоверява частното правоприемство и в изпълнителния процес, респ. цесионерът замества цедента като взискател и може да извършва изпълнителни действия по отношение на длъжника по изпълнителния лист.

Освен всичко изложено, в процесния случай съобщаването на цесията е било възложено на съдебния изпълнител по реда на чл. 18 ЗЧСИ,с молбата за образуване на ИД № 925/2021 год.

Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друго. Давността, съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД пет годишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение Решение № 118 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр.д. №4063/2021 г., III г.о., ГК. В 3 конкретния случай вземането е станало изискуемо след издаването на изпълнителния лист, на 14.11.2016 год., поради което вземанията, описани в него/като съдебно установени/ се погасяват с изтичането на петгодишната давност,която започва да тече от горепосочената дата.

Съгласно чл.116, б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В случая давността е следвало да изтече на 14.11.2021 год. Следва обаче да се има предвид, че по време на течението на давностния срок е бил приет Закон за мерките и действията в извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 год. – чл. 3, т.2, според който давностния срок е спрял да тече. Нормата на § 13 от ПЗР на ЗЗдравето /ДВ бр. 44 от 13.5.2020 г. / предвижда, че сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП, продължават да текат от изтичане на 7 дни от обнародване на този закон, т.е. започват да текат на 21.05.2020 г., т.е. законовоуредено е спиране на давностния срок за период от над два месеца.

В посочения срок обаче, противно на твърденията на ищеца , същински изпълнителни действия са били предприети и то по по-рано образуваното ИД №***/2021 год. С молбата за образуване на ИД от 08.07.2021 год. и с молба от 16.01.2024 год., взискателят е поискал от съдебния изпълнител прилагане на конкретни изпълнителни способи- насочване на изпълнението чрез налагане на запор вземания на длъжника за трудово възнаграждение / пенсия, последващо искане за налагане на запор/възбрана, както и опис на движими вещи на длъжника. Искане за предприемане на конкретен изпълнителен способ – опис на движими вещи се съдържа и в молбата за образуване на ИД № ***/2024 год. В съответствие с ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС , съдът приема , че давността е прекъсвана неколкократно с описаните молби, с посочени конкретни изпълнителни способи, като е започнал да тече нов 5- годишен давностен срок, който не е изтекъл нито към датата на подаване на ИМ, нито към настоящия момент./така и Определение № 29 ОТ 20.01.2022 Г. ПО ГР. Д. № 720/2021 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС/.

С най- новата тълкувателна практика на ВКС- Решение по ТД №2/2023 год. на ОСГТК на ВКС отново е прието, че за прекъсването на погасителната давност определящо е условието в материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и императивните предпоставки за редовност на сезиращото искане.