Решение № 77 от 15.07.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. гр. Добрич, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павлина Н. Паскалева при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело № 20213200900059 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от А. Б. М., ЕГН ********** от гр.Добрич, бул.“Р.“ №** срещу „З. Д. Е.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С., район „И.“, бул.“Х. К.“ №43 иск за заплащане на сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на сина на ищеца – И. Ц. К., починал на 04.09.2020г. вследствие на ПТП настъпило на същата дата, виновно причинено от Р. И. К., водач на лек автомобил, „Ф. Т.“ с рег.№****, застрахован по риска "Гражданска отговорност" при ответника, ведно със законната лихва за забава върху главното задължение от 06.01.2021г. до окончателното изплащане.

Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата молба обстоятелства:

На 04.09.2020г., около 3.20 ч. в гр.Добрич по бул.“Д.“ се е движил лек автомобил „Ф. Т.“ с рег.№****, собственост на Т. Ц. Т., ЕГН **********, управляван от водача Р. И. К., ЕГН **********. Движейки се по булеварда, водачът на лекия автомобил губи управление над автомобила, вследствие на което се завърта и се удря в стълб в областта на дясно-странична задна част.

Във връзка с възникналото ПТП е образувано ДП №656/2020г. по описа на 1

Първо РУ при ОД на МВР гр.Добрич.

Според ищеца причината за настъпване на ПТП се корени в субективните действия на неправоспособния водач на лекия автомобил „Ф. Т." с рег. №**** - Р. И. К., който допуска виновно нарушение на правилата на движение по пътищата, а именно: чл. 150а, ал.1, чл.20, ал.1, чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В резултат на тези неправомерни действия настъпва ПТП, при което е причинена смъртта на пътуващия като пасажер в лекия автомобил Ф. Т." с рег.

№**** - И. Ц. К..

С Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. по тълк. дело №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд. Съгласно посочените тълкувателни актове право на обезщетение при смърт имат съпругът на починалия, родителите му, както и децата му. Право на обезщетение е признато и на други лица, когато между последните и починалия са съществували отношения, които са сходни със семейните отношения, които вече бяха посочени. Това са случаите, в които между две лица са създадени напълно аналогични на посочените отношения, но липсва единствено законно признаване на тази им съпружеска/роднинска връзка: когато две лица живеят на съпружески начала без да имат сключен брак или едно лице отглеждало друго лице като свое дете, но не го е осиновил или припознал. Съгласно ППВС №4/1961г. допълнено с ППВС №5/1969г. имат право на обезщетение на неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане.

Ищецът А. Б. М. е биологичен баща на загиналия И. Ц. К.. От повече от 25 години ищецът живее при условията на фактическо съжителство с Ц. К. И. майка на починалия И. Ц. К., като за този период двамата никога не са се разделяли и винаги са живели в едно домакинство, заедно със своите деца. От съвместното си съжителство А. М. и Ц. И. имат общо десет деца - К. Ц. И. 26г., К. Ц. И. - 24г., С. Ц. И. - 22г., И. Ц. К. - 20г., З. Ц. К. - 17г., Ц. Ц. К. - 15г., С. Ц. К. - 14г., С. Ц. К. - 12г., С. Ц. К. - 10г. и Е. Ц. К. - 9г. Независимо от дългогодишното си съжителство ищецът и неговата съпруга Ц. нямат сключен граждански брак. Макар починалият И. Ц. К. да е биологичен син на ищеца, 2 между тях липсва формално призната връзка на произход, основана на припознаване или осиновяване. Независимо от обстоятелството, че починалият И. Ц. К. не е припознат или осиновен от А. М., още от самото раждане на И. К., той е бил фактически отглеждан, възпитаван и издържан от ищеца. През цялото детство на И. и към момента на ПТП, той е живял в едно домакинство с ищеца, възприемал го е като свой баща и го е наричал „татко".

А. М. е полагал грижи за починалия, каквито само един родител може да полага за собственото си дете. Между двамата съществувала силна връзка, основана на обич, привързаност и взаимно уважение, отношения напълно сходни с отношенията между биологичен родител и дете. Двамата са поддържали отношения като между баща и син, обръщали са се един към друг по този начин, представяли са се като баща и син в обществото, така ги възприемали и околните. А. М. изключително много обичал своя син И..

Независимо от това, че със съпругата му имат още девет деца, той никога не пренебрегвал децата си, обичал ги еднакво силно и винаги намирал време да отдели внимание на всяко едно от тях. По-специална е връзката между баща и син. И. израснал под грижите и с моралната и материална подкрепа от страна на своя баща А., който давал всичко от себе си, за да подсигури на децата си един добър стандарт на живот и добро възпитание. Внезапната и трагична смърт на И. К. е съсипала психически и емоционално ищеца. И към настоящия момент А. М. не може да осъзнае и да приеме, че синът му вече го няма и че той е бил далеч от него в последните му мигове. Към датата на настъпване на ПТП И. К. е бил млад мъж, в разцвета на силите си, само на 19 години, с бъдеще пред себе си. Заедно с баща си А. обсъждали плановете, които И. имал да работи и да бъде финансово самостоятелен, за да може да помага и на родителите си. Ищецът разчитал изключително много, че И. ще бъде негова опора и на старини ще му помага. След загубата на сина си ищецът е напълно съкрушен и не може да намери утеха за болката си.

Психическата травма от смъртта на детето му е оставила трайна следа в ежедневието и бита на ищеца, който изпитва затруднение да се върне към предишния си начин на живот и предишното си ежедневие. След инцидента той е обзет от отчаяние, ограничил е социалните си контакти си, често плаче и изпитва нужда да посещава гроба на сина си. При всеки разговор и спомен, той рухва психически и се разстройва.

Трагичното произшествие е прекъснало дълбоко-емоционалната връзка 3 между ищеца и неговият син и е променило изцяло живота му.

Преждевременната и нелепа смърт на И. К. е жестока трагедия за неговия баща А. М., който го е обичал, отглеждал, възпитавал и закрилял буквало от деня на раждането до деня на трагичния инцидент. Шок, стрес, постоянна мъка и болка са само част от негативните изживявания, които той е търпял, все още търпи и вероятно ще търпи до края на живота си, вследствие на рано прекършената младост на неговото дете и на жестоко ограбената възможност да сподели бъдещето, житейските радости и развитието на сина си и да разчита на неговата морална и духовна подкрепа на старини. Безспорно загубата на дете е най-тежката, тя е безвъзвратна, несъвместима с последващо пълноценно съществуване за родителя загуба, която напълно променя смисъла на живота и оставя неизлечима травма.

Видно от Констативния протокол за ПТП и от справка в сайта на Г. Ф., се установява, че лек автомобил „Ф. Т." с рег. №****, с което е настъпило ПТП е застрахован по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" в „З. А. Д. Е." АД по силата на полица № ****, валидна от 04.01.2020г. до 03.01.2021г.

Съгласно установеното задължение в чл.380, ал. 1 от КЗ е отправена застрахователна претенция до ЗК „Е." АД за изплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди на А. Б. М. в резултат на настъпилото на 04.09.2020г., при което е причинена смъртта на И. Ц. К.. Ответното дружество образувало щета №****, по която в законоустановения тримесечен срок се произнесло с отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба с вх.рег.№1420/02.07.2021г. Заявява се оспорване на исковата претенция изцяло по основание и размер.

Не се спори, че е налице полица №**** за сключена застраховка „Гражданска отговорност" за лек автомобил марка „Ф.", рег. № ****, със срок на покритие от 04.01.2020г. до 03.01.2021г.

Не спори, че на 06.10.2020г. пред застрахователя е предявена извънсъдебна претенция от ищеца, по реда на чл. 380 КЗ, за изплащане на застрахователно обезщетение. Във връзка с нея е образувана щета № ****.

Признава се, че водачът на лекия автомобил е бил неправоспособен към момента на ПТП и че именно това е довело до инцидента.

Оспорват се всички останали твърденията, на които се основават исковете, 4 включително причинно-следствената връзка между ПТП и вредоносния резултат. Налице е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия. Той е знаел, че водачът на лекия автомобил е бил непълнолетен и неправоспособен. Въпреки това, той се е съгласил да се качи в автомобила и по този начин сам се е поставил в непосредствена опасност.

На следващо място се сочи, загиналият е бил без поставен предпазен колан, което е довело до свободно движение на тялото му в купето на автомобила при удара. В резултат на това е получил тежките травми, довели до леталния изход. Освен това, видно от протокола за ПТП, в автомобила са се возили общо седем лица. При това положение, починалият вероятно дори не е бил заел пътническо място. Възможно е той да е изпаднал от превозното средство, при което да са получени фаталните наранявания. Предвид горното, приносът на пострадалия следва да се определи на не по-малко от 60 %.

Оспорва се духовната връзка, родствената такава (произхода), неимуществените вреди и качеството на ищеца на увредено лице. Той не е припознал загиналия, нито го е осиновил. Претенцията се основава на твърдението, че А. Б. М. е биологичен баща на И. Ц. К., което се оспорва.

Няма доказателства за установяване на това обстоятелство. Не отговаря на истината твърдението, че ищецът и починалият са живели в едно домакинство. Видно от акта за смърт, постоянният адрес на И. Ц. К. е в гр.В., а този на А. Б. М. в гр.Добрич. Спорно е също дали ищецът и майката на загиналия са съжителствали на семейни начала. С изключение на твърденията на ищеца, които се оспорват, по делото няма други такива данни. Липсват и доказателства починалият да е бил отгледан и издържан от А. Б. М.. Оспорва се между него и загиналия да е имало трайна и дълбока емоционална връзка и в резултат на инцидента да са претърпени сериозни морални болки и страдания. В случай, че по делото се установи, че ищецът е от разширения кръг лица, на които се признава право на обезщетение, се твърди, че не е налице особена връзка по смисъла на ТР № 1/2016г.

Прави се и възражение за лимита на отговорността, установен в § 96, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на КЗ.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба. Поддържат се изложените в исковата молба твърдения и доводи, както и се оспорват наведените от ответника възражения.

Излага се, че лекият автомобил „Ф. Т.", управляван от водача Р. И. К., се е 5 движил със скорост над 90 км./ч., значително надвишаваща максимално допустимата скорост на движение в населено място, съгласно ЗДвП. По време на движение на лекия автомобил, пътуващият като пасажер - М. К. Й. по своя инициатива отваря една от задните врати на автомобила, за да изхвърли стар и неработещ буфер (колона) извън автомобила. В същия момент, лекият автомобил, движещ се с несъобразена скорост преминава през повдигната пешеходна пътека, при което лекият автомобил се поднася и вследствие на тези сили, пътуващите като пасажери в автомобила М. К. Й. и И. Ц. К. изпадат от автомобила. След поднасяне на лекия автомобил, водачът Р. И. К. губи управление, автомобилът се завърта и се удря в стълб в областта на дясностранична задна част.

Оспорват се твърденията за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия И. Ц. К.. Съпричиняване е възможно да има единствено тогава, когато пострадалият, с някакви свои действия или бездействия е довел (допринесъл) до настъпването на съответното ПТП и до невъзможност за предотвратяването на ПТП. Такива твърдения и доказателства не са представени, като ответната страна носи доказателствената тежест относно наличието на съпричиняване от страна на починалия.