Решение № 1100 от 31.12.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1100 гр. Бургас, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20242100501485 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивната жалба от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК 000694286, подадена чрез пълномощник адв.Биляна Димитрова, против решение № 1334 от 01.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 1665/2024 г. по описа на РС-Бургас, с което е постановено следното:

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ 000695089, да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК 000694286, сумата от 140.50 лева, представляваща главница по регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по Щета № 470421212165736, образувана за ПТП от 17.12.2021 г. на път II-73 – Ришки проход, при което е била увредена предната дясна гума на лек автомобил марка „П.“, модел „К.”, рег.№ ***, собственост на Я.В.Н., ведно с обезщетение за забавено плащане, начиная от предявяване на иска – 31.10.2023 г. до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ исковете на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК 000694286, за осъждане на Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ 000695089, да му заплати сумата от 25.00 лева, представляваща обичайни разноски за определяне на застрахователното обезщетение по Щета № 470421212165736, образувана за ПТП от 1

17.12.2021 г. на път II-73 – Ришки проход, при което е била увредена предната дясна гума на лек автомобил марка „П.“, модел „К.”, рег.№ ***, собственост на Я.В.Н., ведно с обезщетение за забавено плащане, начиная от предявяване на иска – 31.10.2023 год., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, деловодни разноски в размер от 577.34 лв.

ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, деловодни разноски в размер от 122.66 лева.

ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД да заплати на Районен съд – Бургас държавна такса в размер от 50 лева.

Въззивникът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД изразява недоволство от първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с която предявеният от застрахователя иск е отхвърлен за сумата от 25 лева – обичайни разноски за определяне на застрахователното обезщетение, както и в частта за разноските, с която е осъден да заплати на АПИ сумата от 122.66 лева за разноски по делото и на РС-Бургас – 50 лева за държавна такса. Счита решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно в обжалваната част. Според въззивника, районният съд неправилно е отхвърлил искането за заплащане на ликвидационните разноски от 25 лева, като се сочи, че в исковата молба изрично е записано, че исковата претенция представлява сбор от сумата за отстраняване на вредите по автомобила и сумата от 25 лв. – обичайни ликвидационни разноски, които се дължат на основание чл.410 КЗ.

Посочва се, че обичайните разноски, направени за определяне размера на платеното обезщетение включват най-общо цената на извършените огледи, направени снимки, изготвена калкулация на увредените детайли, писмената кореспонденция по щетата, изготвяне и изпращане на регресна покана и др., като фактически е невъзможно да бъдат представени доказателства за размера на разноските по всяка щета и затова законодателят ги е характеризирал като обичайни. Сочи се също, че ответникът не е оспорил нито основанието, нито размера на претендираните от ищеца обичани разноски от 25 лева, поради което в полза на застрахователя следва да се присъди и тази сума. Счита се за неправилно и приетото от БРС, че по отношение на претендираните обичайни разноски се дължи отделна държавна такса от 50 лева, като се сочи, че е нередно същите да бъдат отделяни от претендираното платено обезщетение, за което е предявена регресна претенция, тъй като ликвидационните разноски са сторени именно за определяне размера на обезщетението и според чл.411 КЗ са неразривно свързани с него, поради което претенцията за заплащането им не следва да бъде разглеждана като самостоятелна и за нея не се дължи отделна държавна такса в посочения от съда размер. Във въззивната жалба са изложени и искания с характер на молба по чл.248 ГПК относно неприсъдени от БРС направени от ищеца 2 разходи по делото за разпит по делегация на свидетели, но впоследствие тези разходи са възстановени и искането е оттеглено. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да уважи изцяло предявения иск до пълния му размер. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Агенция пътна инфраструктура, не се взема становище по въззивната жалба.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259 ГПК и от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Районен съд – Бургас е сезиран с иск с правно основание чл.410, ал.1 КЗ, предявен от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ против Агенция „Пътна инфраструктура“ – София за осъждане на ответника да му заплати сумата от 165.50 лв., представляваща изплатено от ищеца в полза на трето увредено лице застрахователно обезщетение в размер на 140.50 лв. по щета № 470421212165736, във връзка с настъпило ПТП на 17.12.2021 г. на републикански път – Ришки проход, в посока от гр.Бургас към гр. Шумен, след разклона за гр.Айтос, и ликвидационни разноски в размер на 25 лв., ведно законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Ищецът е изложил твърдения, че н а 17.12.202 1 г. Я.В.Н. е управлявала лек автомобил марка „П.“ с ДК№ *** в Ришкия проход и при движение по републикански път ІІІ-208, в посока от гр.Бургас към гр.Шумен, малко след разклона за гр.Айтос предното дясно колело на автомобила преминало през необозначено и необезопасено препятствие на пътя – дълбока и пълна с вода дупка на пътното платно. В резултат на настъпилото ПТП на автомобила били нанесени имуществени вреди, които били обезщетени от ищеца- застраховател на основание сключен между ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и собственика на увредения автомобил договор за застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ със застрахователна полица № 4704210700002215, с период на действие 08.10.2021 г. – 07.10.2022 г. На 05.01.2022 г. ищецът заплатил на собственика застрахователно обезщетение в размер на 140.50 лв., която сума, както и сторените ликвидационни разноски в размер на 25 лв. за ликвидация на щетата, или сумата от 165.50 лв. се претендират за плащане от ответната агенция, която не е изпълнила задължението си за поддържане в изправност на пътното платно по чл.167, ал.1 ЗДвП.

В писмения отговор ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ е оспорил иска като неоснователен и по размер, за което е изложил подробни съображения.

Страните по делото са ангажирали писмени и гласни доказателства, както и 3 съдебна автотехническа експертиза.

След анализ на събраните доказателства, в обжалваното решение районният съд е приел предявеният иск по чл.410, ал.1 КЗ за основателен до размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 140.50 лв. В тази част решението на БРС не е обжалвано и е влязло в законна сила. Съдът е отхвърлил като неоснователна претенцията за заплащане на ликвидационните разноски в размер на 25 лв., като е приел, че по делото не са представени доказателства за тази сума, липсват данни кога е направен такъв разход, в какво се състои той, от кого и в полза на кого е направен и има ли връзка със съставената застрахователна щета, липсва посочване на сумата в съставената застрахователна щета, поради което не може да се приеме, че са налице направени от ищеца обичайни разноски. Районният съд е констатирал, че по делото не е била внесена държавна такса от 50 лв. върху главницата за ликвидационните разходи, поради което е осъдил ищеца да я заплати по сметка на БРС.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на релевираните оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

Предмет на въззивна проверка е решението на БРС в частта, с която иска по чл.410, ал.1 КЗ е отхвърлен за сумата от 25 лв. – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху тях, както и в частта за разноските – за осъждане на ищеца да заплати на АПИ съдебни разноски от 122.66 лв. и на по сметка на БРС държавна такса от 50 лв. В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.

След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, БОС изцяло споделя окончателните правни изводи на районния съд за отхвърляне на претенцията за заплащане на сумата от 25 лв. за ликвидационни разноски и законната лихва върху тях и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в тази обжалваната част.

Съгласно чл.410, ал.1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Обичайните разноски или т.нар. ликвидационни разноски представляват преките разходи на застрахователя, свързани с оценката на застрахования обект, обработване на документите по щетите и извършване на застрахователно плащане при настъпване на застрахователно събитие, т.е. те се извършват вследствие на 4 настъпилата щета и с оглед необходимостта да се определи застрахователното обезщетение. В обхвата на ликвидационните разноски попадат възнаграждения на вещи лица, направили оглед и оценка на щетата, командировъчни и транспортни разходи на ликвидаторите, съдебни разходи по ликвидацията и др. Всички тези разходи обаче следва да са реално направени от застрахователя и за основателното им претендиране е необходимо да бъдат доказани. В тази връзка , неоснователно се твърди от въззивника, че фактически е невъзможно да бъдат представени доказателства за размера на разноските по всяка щета и затова законодателят ги е характеризирал като обичайни. Вложеният от законодателя смисъл е, че обичайно се извършват разходи от застрахователя в процеса по ликвидация на щетата, които несъмнено възлизат в различен размер в зависимост от вида застраховка, т.е. застрахователят има правно основание да претендира плащане на направените разходи при ликвидация на щетата заедно с изплатеното от него застрахователно обезщетение на пострадалото лице, но за успешното им присъждане направеният разход следва да бъде доказан, тъй като обратното би означавало застрахователят неоснователно да се обогати за сметка на задълженото лице. В случая, както правилно е приел и районния съд, по отношение на претенцията за сумата от 25 лв., представляваща направените от ищеца ликвидационни разноски при определяне на обезщетението, по делото не са представени доказателства за тяхното реално извършване от застрахователя, липсват данни въззивникът действително да е направил тези разходи, за какво са направени, в какъв размер са и дали са платени, като същите дори не фигурират в материалите по преписката на щетата, извършването им и техният размер не се установява и от приетото експертно заключение. Ето защо, претенцията на ищеца за сумата от 25 лв. за ликвидационни разноски е неоснователна и недоказана, поради което правилно е отхвърлена с обжалваното решение и същото следва да бъде потвърдено в тази обжалвана част.