Решение № 43 от 05.03.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. гр. Добрич, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20253200500003 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№ 5106/04.11.2024 год. на И. К. И., ЕГН********** с настоящ адрес в гр.Б. вилна зона ***,подадена чрез процесуалния му представител адв.Д. Г. срещу решение № 129/14.10.2024 год. по гр.д.№ 20233210100703 по описа за 2023 година на Районен съд Б.,с което е отхвърлен иска му за установяване в отношенията му със “СИТИ КЕШ“ ООД,със седалище и адрес на управление в гр.София ул.Славянска№29 ет.7 с ЕИК 202531869, че сключеният между тях договор за потребителски кредит №*** от *** година е недействителен на основание неточно посочен ГПР,на основание чл.124 от ГПК във вр. чл.11, ал.1, т.10 във вр.чл.22 от ЗПК ,както и иска му за осъждането на дружеството на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр.чл.23 от ЗПК да заплати сумата от 1 474.19 лв.,платена без основание за периода от 22.11.2021 година до 07.06.2022 година по договор за потребителски кредит №***,сключен на *** год .

С доводи ,че обжалваното решение противоречи на действителното правно положение и материалния закон се претендира отмяната му ,като въззивният съд постанови ново по съществото на спора за уважаване в цялост 1 на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции, вкл. адвокатско възнаграждение на процесуалния представител, представил на страната безплатна правна помощ и съдействие.

Въззиваемата страна “СИТИ КЕШ“ ООД, гр.София счита,че първоинстанционния съдебен акт не страда от пороци и настоява подадената срещу него неоснователна жалба да не бъде уважавана.

Спорни по делото са въпросите ,разпределена ли е в съответствие с предвижданията на процесуалния закон доказателствената тежест относно правнорелевантните по делото факти и коя е страната по делото, която е следвало да представи договора за потребителски кредит от *** год. ,респ. какви са последиците за изхода по спора от неизпълнение на задължението.Страните повторно излагат всички свои твърдения и оспорвания ,заявени в първоинстанционното производство във връзка с действителността на непредставен по делото договор за потребителски кредит,но сключването на който не било спорно по делото с оглед становищата им и приложен Стандартен европейски формуляр.

Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и правни изводи както следва:

Обжалваното решение е постановено въз основа на искова молба рег.№ 5256/21.11.2023 год. , с която е заявена претенция на И. К. И., ЕГН********** ,с настоящ адрес в гр.Б. вилна зона *** срещу “СИТИ КЕШ“ ООД,със седалище и адрес на управление в гр.София ул.Славянска№29 ет.7 ,основана на твърдения за сключен между страните договор за потребителски кредит “Кредирект“ №*** /*** год., чиято недействителност страната претендира и настоява за връщане на платените по него суми без правно основание.В исковата молба не са изложени твърдения ,дали към сключването на договора приложимия ред е този по ЗПФУР или общия ред на ЗПК, а единствено са приложени Общите условия на дружеството за заеми“КРЕДИДИРЕКТ“, отпускането на които е възможно въз основа на договор,сключен както при условията на ЗПФУР под формата на електронен документ,така също и въз основа на писмен договор за потребителски заем на хартиен носител при спазване на изискванията на ЗПК. Към исковата молба не е приложен посочения по-горе договор №*** /*** год., а на основание чл.190 от ГПК е отправено искане за задължаване на насрещната страна да представи заверен 2 препис от сключения между страните договор за потребителски кредит,както и стандартния европейски формуляр към него.

Претенцията е била оспорена от “СИТИ КЕШ“ ООД,със седалище и адрес на управление в гр.София ул.Славянска№29 ет.7с подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор рег.№ 715/08.02.2024 год.,в който дружеството е посочило, че между страните е бил сключен договор за паричен заем № *** /*** год. по реда на ЗПФУР и в подкрепа на твърденията си е представило log файл,съдържащ записи от операционната система, в която по повод този договор са били разменяни комуникационни съобщения между потребителите с клеймо за време; попълнено от кредитополучателя ищец искане за сключване на договор,както и изпратения му на дата *** год. на имейл адрес:*** Стандартен европейски формуляр (СЕВ),респективно данни,че същият се е запознал и приел Общите условия на дата *** год.

15:52:32 часа (позиция 3 от приложения log файл). Ответникът е възразил срещу искането по чл.190 от ГПК за представяне на сключения между страните договор,целящо неправомерно разместване на доказателствената тежест по делото в отклонение от процесуалното правило на чл.154 от ГПК.Способът за събиране на доказателства,регламентиран в разпоредбата на чл.190 от ГПК не бил предвиден за да бъде улеснена една от страните ,като насрещната страна бъде задължена да представи документи,с които и двете страни разполагат. В исковата молба ищецът не бил изложил твърдения ,договорът да е изгубен или унищожен не по негова вина,вън от горното разполагал с него,тъй като му бил изпратен на дата *** год. в 16:02:04 часа (позиция 26 от приложения log файл).

С определение № 185/15.04.2024 год. ,постановено по реда на чл.140 от ГПК,съдът е възложил в тежест на ищеца да докаже съществуването на облигационно отношение между страните,поради което го е задължил да представи като писмено доказателство договорът за потребителски кредит,сключен между страните на *** год.

С молба рег.№ 4239/16.02.2024 год. , ищецът е уведомил съда,че е в невъзможност да се яви в първото по делото съдебно заседание ,поради което в писмен вид изразява становище по направените от ответника оспорвания.Посочил е ,че в действителност процесния договор никога не бил достигал до него , макар и привидно да е изпратен ,респ. категоричен е ,че 3 никога не бил изтривал договора от електронната си поща.Дружеството ответник било признало съществуването на облигационно отношение между страните и представило Стандартния европейски формуляр към сключения договор за потребителски кредит,от който били видни размерите на главницата,договорната лихва и общата сума за погасяване, фиксирания годишен лихвен процент , ГПР,както и предвидените обезпечения ,т.е. при тези данни претенцията му следвало да бъде счетена както за доказана,така и за основателна.

По силата чл. 154 ГПК всяка от страните следва да проведе пълно главно доказване относно обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, като извлича изгодни за себе си правни последици. По правилата на гражданския процес, главното доказване (онова, за което страната носи доказателствена тежест) трябва да бъде винаги пълно: да създаде абсолютна достоверност - сигурно убеждение на съда в истинността или неистинността на съответното фактическо твърдение; само насрещното доказване може да се задоволи да бъде непълно. Ако страната не се справи с доказателствената тежест, дори да съществува вероятност, но не и несъмненост, то в резултат на последиците от разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, за съда този факт или обстоятелство не се е осъществило, ако трябва да се установи настъпването му, съответно се е осъществило, ако трябва да се установи липсата му.

За да прецени дали един договор,респ.отделна негова клауза са нищожни, съдът следва да разполага с възможността да се запознае с тяхното съдържание– какво гласят клаузите , какви условия са уговорени между страните. Няма как съдът да прецени дали договор за кредит е недействителен, без той да е приложен по делото.Непредставянето на договора поставя съдът в невъзможност да се произнесе и обсъди както въведените от ищеца основания за недействителност , така и възраженията на ответника, заявени в писмения отговор.

Съгласно чл. 190, ал. 1 от ГПК, всяка страна може да иска от съдът да задължи другата да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора. Този ред е приложим само за документи, за които не се спори или са налице данни, че вече съществуват и се намират в държане на съответната страна. Задължаване на насрещната страна или на трето 4 неучастващо по делото лице да представи намиращ се у него документ предполага, освен че такъв документ съществува и се намира в държане на това лице, още и че ищецът не разполага с този документ, поради което е в невъзможност да го представи по делото и доколкото насрещната страна или третото лице нямат интерес да го представят, то задължаването им да го представят, скрепено със санкцията по чл. 161 ГПК за насрещната страна или отговорност за вреди за третото лице, е единствената възможност за ищеца този документ да бъде приет по делото и да се ползва от него.

Задължението за представяне на заемният договор в случая е в доказателствената тежест на ищеца. От установяване недействителността на договор за кредит и като последица осъществена хипотеза по чл.55 ал.1 пр.1во от ЗЗД на дадено нещо при начална липса на основание по нищожен кредитен договор , се претендират изгодни за ищеца правни последици .

Недопустимо е ищецът да се иска ответникът да представи договора за кредит, доколкото твърди, че е страна по този договор, при което следва копие от документа да се намира в негово държане. Способът за събиране на доказателства, регламентиран в чл. 190, ал. 1 от ГПК, не е предвиден, за да може да бъде улеснена страна по делото, като другата страна вместо нея бъде задължена да представи документи, които се намират и у двете страни. По този начин се подменя и тежестта на доказване, като под угроза от прилагане на санкцията на чл. 161 ГПК се вменява на страна да ангажира доказателства за факти, за които не само не носи доказателствената тежест, а и доказването им е неизгодно за нея.

Несъмнено е установено по делото,че между страните е сключен договор за паричен кредит по реда на ЗПФУР, като съгласно чл. 6 от ЗПФУР ,договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.Така отношенията между страните по този договор се уреждат по електронен път – чрез организираната от доставчика система ,чрез интернет страницата на кредитодателя. Очевидно е от изложените в исковата молба твърдения,че ищецът е запознат с клаузите на този договор, не е спорно ,че 5 ищецът е получил заемната сума, както и предприел изпълнение на задължението си за нейното връщане.

Ищецът не е изпълнил изрично възложената му доказателствена тежест по представяне на договор за паричен заем № *** /*** год. Доколкото в хода на делото ищецът е оспорил получаването на договора на e –mail адреса си,който не бил част от съдържанието на електронната му пощенска кутия,то е следвало да релевира допълнителни доказателствени искания за установяване на горния факт, но вместо това е избрал да аргументира основателността на претенцията си с други косвени доказателства, но при непълно и неглавно доказване в разрез с правилото на чл.154 ал.1 от ГПК. Не е достатъчно по делото да бъдат установени параметрите на договора за кредитразмери на главница,договорна лихва,обща сума за погасяване, годишен лихвен процент , ГПР и неустойка във връзка с обезпеченията , съобразно отразяванията в Стандартен европейски формуляр и предвижданията на Общите условия. Стандартния европейски формуляр не е договор ,а предоставена от кредитора и преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор , информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит-така чл.5 от Глава втора “предоставяне на преддоговорна информация“ от Закона за потребителския кредит,респ. възможно е несъответствие между вписани уговорки и уговорки в общите условия –чл.16 ал.2 от ЗЗД и чл.298 ал.3 от ТЗ.