Решение № 158 от 08.06.2020, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 122/2020
- Вид
- Решение № 158
- Подписан
- 08.06.2020
- Състав
- КАТЯ СТОЯНОВА ПЕНЧЕВА, НЕСТОР СПАСОВ СПАСОВ, СЛАВЕЙКА АТАНАСОВА КОСТАДИНОВА
Други актове по делото
- Определение № 91 от 06.03.2020 · КРАСИМИРА ДИМИТРОВА ВАНЧЕВА
- Разпореждане № 499 от 12.03.2020 · КАТЯ СТОЯНОВА ПЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.371 · Граждански процесуален кодекс
- чл.374 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.114 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.115 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.103 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20а · Закон за задълженията и договорите
- чл.38 ал.1 и ал.40 · Закон за задълженията и договорите
- чл.75 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.75 ал.2, изр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.4 ал.5 · Закон за счетоводството
- чл.7 · Закон за счетоводството
- чл.221 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.224 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.288 · Търговски закон
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 158 гр.Пловдив, 08.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…двадесети май…през…две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нестор Спасов
ЧЛЕНОВЕ: Славейка
Костадинова
Катя Пенчева при участието на секретаря……Цветелина Диминова……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №122 по описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №599/30.10.2019г., постановено по търг.д. №613/2018г. по описа на Пловдивския окръжен съд, „Г.К.Н.”АД с ЕИК ***е осъден да заплати на „С.К.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата
97 785,58лв. - остатък от дължима главница съгласно протокол за прихващане от 15.12.2017г., договор за предоставяне на телекомуникационни услуги №419/31.08.2012г. и договор за колокиране №189/01.10.2016г., като искът за разликата над присъдения размер от 97 785,58лв. до пълния претендиран размер от 99 239,68лв., е отхвърлен, предвид извършването на съдебно прихващане с насрещното вземане на „Г.К.Н.“ АД в размер на 1 454,10лв. по фактура № 13793/01.08.2018г., стойността по която е намалена с кредитно известие № 13907/18.09.2018г.; сумата 3 565,03лв. главница по издадени от „С.К.“ ЕАД фактури за предоставени услуги по договор за колокиране № 189/01.10.2016г. за периода януари-юли 2018г.; законната лихва върху присъдените две главници, начиная датата на постъпването на исковата молба в съда – 08.08.2018г. до окончателното плащане; сумата 30
205,20лв. - договорна неустойка за забавено плащане по договор за предоставяне на телекомуникационни услуги №419/31.08.2012г., като искът за договорна неустойка за разликата над уважения размер от 30 205,20лв. до пълния предявен размер от 30 330,05лв. е отхвърлен; сумата от 528,74лв. - законна лихва за забава, изчислена до 06.08.2018г. по договор за колокиране №189/01.10.2016г. за периода от първо число на месеца, следващ месеца на издаване на всяка фактура до подаването на исковата молба - 06.08.2018г. Отхвърлени са приетите за съвместно разглеждане възражения за прихващане на исковите суми с насрещни вземания на „Г.К.н.“ АД, спрямо „С.К.“ ЕАД, както следва: за разликата над 1 454,10лв., с която е извършено прихващане, до пълния размер на възражението за главница от 33 825,10лв., представляваща дължими месечни такси за услуги, предоставени на ищеца от ответника по договор за предоставяне на телекомуникационни услуги №419/31.08.2012г., за които са издадени 10 фактури в периода от 05.01.2018г. до 01.08.2018г. и за сумата 2 537лв. дължима на „Г.К.н.“ АД неустойка за просрочие на главниците, от които е формирана сумата на претендираната главница, която неустойка е дължима на основание чл.4, ал.7 от договор за предоставяне на телекомуникационни услуги №419/31.08.2012г. „Г.К.Н.“ АД е осъдено да заплати на „С.К.“ ЕАД, сумата 14 126,60лв. разноски по делото, пропорционално на уважената част от исковете.
Против така постановеното решение, в осъдителната му част, е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – „Г.К.Н.”АД. Счита, че решението е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон и е необосновано. Развитите доводи се отнасят, както до изводите на съда за основателност на предявените искове, така и досежно възприетата от първостепенния съд неоснователност на възражението за прихващане с насрещно вземане на ответника спрямо ищеца. Изложени са съображения, свеждащи се до несъгласие с изводите на съда относно: доказателствената стойност на представените от ищеца фактури, както и протокол за прихващане от 17.12.2017г., на които ищецът е основал вземането си; настъпването на падежа на вземането по фактурите, издадени по повод договор за колокиране №189/01.10.2016г. и в тази връзка – началния момент за начисляване на законната лихва за забава. На самостоятелно основание жалбоподателят счита, че решението в частта му относно възражението за прихващане, е неправилно. Позовава се на процесуални нарушения, а именно, че решаващите изводи на съда за неоснователност на възражението за прихващане се основават на документи, които не са надлежно приети в производството.
Анализирани са правните последици на приетото като доказателство по делото решение №2653/25.05.2015г., постановено по гр.д. №14280/2018г. на ПРС /постановено по трудов спор между трето лице – С.Д.и ответника „Г.К.Н.”АД/ от което, според жалбоподателя, първоинстанционният съд неправилно е обосновал изводи за погасяване на вземанията, предмет на възражението за прихващане. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила съдът е изключил от делото с определение от 10.05.2019г. допълнително предявеното от ответника, с отговора на допълнителната искова молба, възражение за прихващане със сумите по фактури 14017 и 14018 в общ размер на 2 908,18лв. Като нарушение на материалния закон се сочи неправилно приложение на разпоредбата на чл.75 ал.1 от ЗЗД. На самостоятелно основание се оспорват изводите на съда относно неоснователност на възражението за прихващане за сумата от 2 537,68лв. Твърди се, че дори и да се приеме, че главниците – предмет на възражението за прихващане са платени в началото на м.септември 2019г., /датите на спогодби, на които ищецът основава твърдението си за погасяване на вземането/, то от момента на падежа до датата на споразумението, се дължи неустойка за забава в размер на 2 537,68лв. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло и евентуално – да се уважи изцяло предявеното от жалбоподателя, като ответник в първоинстанционното производство възражение за прихващане. Претендират се сторените по делото разноски. С въззивната жалба не са предявени доказателствени искания.
Ответник – жалбата „С.К.“ ЕАД в представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло предявената жалба. Претендира сторените пред въззивната инстанция разноски. С отговора на въззивната жалба не се представят писмени доказателства, не се правят други искания в тази насока.
Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбите и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение, постановено от надлежен съдебен състав в предвидената от закона форма и в рамките на правораздавателната му компетентност.
Производството пред Окръжен съд – П.е образувано по обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.288 от ТЗ, във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът в първоинстанционното производство, въззиваема страна в настоящето – „С.К.“ ЕАД /дружество, преобразувано от „С.“ ЕООД/, основава претенциите си на наличието на договорни отношения между страните, произтичащи от договор за предоставяне на телекомуникационни услуги №419/31.08.2012г., по силата на който страните се съгласили взаимно да си предоставят услуги, както и от договор за колокиране №189/01.10.2016г., по силата на който ищецът е предоставял на ответното дружество услуги по колокиране. Позовава се на неизпълнение от страна на ответника на паричните му задължения и по двата договора. На 15.12.2017г. страните подписали протокол за прихващане на задължения, при което прихващане ответникът останал задължен към ищцовото дружество за сумата от 99 239,67лв., която сума не е заплатена. Същата представлява сбор от сумите по девет фактури, издадени в периода от 20.04.2017г. до 12.12.2017г., за предоставени от ищеца услуги и по двата сключени между страните договора. Освен това се твърди наличие на непогасени задължения в общ размер на 3 565,03лв. по седем броя фактури, издадени в периода 05.01.2018г. - 04.07.2018г. за услугите, предоставени по договора за колокиране №189/01.10.2016г., конкретно посочени в исковата молба. Поради забава на задълженията, произтичащи от договора за предоставените телекомуникационни услуги, ищецът твърди, че му се дължи неустойка, уговорена в чл.4, ал.7 от договора от 2012г., по фактури, включени в протокола за прихващане от 15.12.2017г., като общият размер на неустойката за неплатените задължения по тези фактури е 30 330,05лв. Ищецът твърди и че от ответника е дължима и законна лихва съгласно чл.11, ал.1 от договора за колокиране по всички фактури, включени в протокола за прихващане от 15.12.2017г., както и за издадените фактури след тази дата. Общият размер на законната лихва върху неплатените главници по описаните фактури по договор за колокиране е 528,74лв. Позовавайки се на клаузата на чл.11, ал.1 от договора за колокиране, ищецът твърди, че тази лихва е дължима считано от първия ден след изтичане на календарния месец, за която се отнася съответната сума. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати: сумата от 99 239,68лв. - остатък от дължима главница съгласно протокол за прихващане от 15.12.2017г., договор за предоставяне на телекомуникационни услуги №419/31.08.2012г. и договор за колокиране №189/01.10.2016г.; сумата от 3 565,03лв. главница по издадени фактури за предоставени услуги по договор за колокиране № 189/01.10.2016г. за периода януари - юли 2018г.; сумата от 30 330,05лв. - договорна неустойка по договор за предоставяне на телекомуникационни услуги №419/31.08.2012г.; сумата от 528,74лв. - законна лихва за забава, изчислена до 06.08.2018г. по договор за колокиране №189/01.10.2016г. за периода и върху главниците по фактурите, описани в уточняващата молба от 10.08.2018г., изчислена считано от първия ден след изтичане на календарния месец, за който се отнася съответната сума.
Ответникът „Г.К.Н.” АД-гр.П.в писмения отговор на исковата молба оспорва така предявените искове. Изразено е общо възражение, че исковете се оспорват по основание и размер. С отговора на исковата молба е предявено възражение за прихващане за сумата от 36 362,10лв., представляваща: 33 825,10лв. с вкл. ДДС - дължими месечни такси за услуги, предоставени на ищеца от ответника по договор за предоставяне на телекомуникационни услуги №419/31.08.2012г., за които са издадени 10 фактури в периода от 05.01.2018г. до 01.08.2018г.; сумата от 2 537лв. /след допуснато увеличение на първоначално заявената претенция за 1599,50лв./, - неустойка за просрочие на главниците, от които е формирана сумата по предходния пункт, дължима на основание чл.4 ал.7 от договор за предоставяне на телекомуникационни услуги №419/31.08.2012г.
В допълнителната искова молба ищецът е оспорил предявеното от ответника възражение за прихващане. Въведено е насрещно твърдение, че вземанията, предмет на възражението за прихващане, са погасени /с изключение на вземането по последната фактура от 01.08.2018г./. В тази насока страната се позовава на спогодби от 03.09.2018г., 04.09.2018г., 05.09.2018г. и 07.09.2018г., както и разписки към тях за извършени плащания - в общ размер на 31 432,20 лв. По отношение на фактура с №13793/01.08.2018г. се твърди, че същата е върната от ищеца на ответника и не е осчетоводена, тъй като безпричинно на 03.08.2018г. ответникът преустановил предоставянето на услуги по сключения договор.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът оспорва твърденията на ищеца относно погасяване на вземанията, предмет на възражението за прихващане. Изразено е становище, че представените от ищеца спогодби, подписани от двете дружества и трето лице - С.Д., са симулативни, подписани от лице без представителна власт, позовавайки се на хипотезите на чл.38 ал.1 и ал.40 от ЗЗД. Позовава се на оттеглени пълномощия по отношение на лицето С.Д., считано от 27.08.2018г., когато му е връчена покана да даде писмени обяснения във връзка с процедура по налагане на дисциплинарно наказание. С отговора на допълнителната искова молба е заявено и допълнително възражение за прихващане за сумата от 2 908,18лв. с ДДС, представляваща стойността на услуги, фактурирани след подаване на отговора на исковата молба - за м. 09 и 10.2018г.
Разпечатката съдържа 26 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fb8316e6-6e15-4fdb-8f2c-230868310474