Решение № 89 от 03.04.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Б., 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Д. С. при участието на секретаря Х. К. Н. като разгледа докладваното от П. Д. С. Гражданско дело № 20251810100270 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и насрещен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът- “П. К. Б.” ЕООД, гр. С. твърди, че на 20.12.2021 г. е сключен Договор за потребителски кредит No * между “П. К. Б.” ЕООД, в качеството като кредитор и ответника Н. И. Д., в качеството на длъжник, при следните параметри: сума на кредита – 5000.00 лв.; срок на кредита: 36 месеца; размер на вноската: 243.48 лв.; годишен процент на разходите (ГПР): 49.13 %; годишен лихвен процент: 41.00 %; лихвен процент на ден: 0.11 %; общо задължение по кредита: 8765.02 лв. По поискана и закупена допълнителна услуга: възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 1250.00 лв.; възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2300.00 лв.; размер на вноска по закупена допълнителна услуга: 98.61 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение: 12315.02 лв.; общ размер на вноска: 342.09 лв.; дата на погасяване: 25-ти ден от месеца. “П. К. Б.” ЕООД е изпълнило точно и в срок задълженията си по договора. Излага, че на 23.02.2022 г. е подписан Анекс No 1 към договора за отлагане на погасителна вноска No 2, като е изготвен но погасителния план. На 26.05.2022 г. е подписан Анекс No 2 към договора за отлагане на погасителни вноски No 4, 5, 6 като е изготвен но погасителния план. На 11.10.2022 г. е подписан Анекс No 3 към договора за отлагане на погасителни вноски No 9, 10, като е изготвен но погасителния план.

Твърди, че ответникът не е изпълнявала поетите договорни задължения, преустановила е плащанията на погасителните вноски и е изпаднала в забава. Общата сума на направените от нея плащания по договора е в размер на 5610.00 лв., от които е погасена сума в размер на 4932.57 лв., съгласно задължението по погасителен план; със сумата от 487.43 лв. погасена част от начислената лихва за просрочие в общ размер на 732.70 лв., като остатъкът от задължението е 245.27 лв., като с плащанията си длъжникът е заплатил и 190.00 лв., начислени такси по Тарифа, съгласно уговореното 1 в чл.17.4 от Общите условия към ДПК.

След изпадане на длъжника в забава и съгласно чл. 12.3 от ОУ към договора, кредиторът е обявил договора за предсрочно изискуем на 04.10.2024 г. с уведомително писмо, получено лично от длъжника. В условията на евентуалност се позовава на уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост с п получаването на препис от исковата молба. Наред с това сочи, че крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителен план изтича на 25.06.2025 г.

Ищецът поддържа, че след обявяване на предсрочната изискуемост е започнало начисляване на обезщетение за забава съгласно чл. 12/12.1 от ОУ, което до датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, а именно от 04.10.2024 г. до 29.01.2025 г. е в размер на 323.16 лв.

Поддържа, че размерът на неизпълненото задължение за договорно възнаграждение е в размер на 1790.51 лв., което се дължи за периода 25.09.2023 г. до датата на предсрочна изискуемост – 04.10.2024 г.

Съгласно т. 15.1. от Общите условия по ДПК No * клиентите може да изберат да не закупят допълнителна услуга или да закупят една или повече допълнителни услуги към договора, като закупуването на услуги “Фаст” и “Флекси” е изцяло по желание на длъжника. В случая ответникът дължи възнаграждение на кредитора за това, че се е възползва от някои от услугите от пакета и възможността да поиска извършването на някоя или всички от останали услуги.

Във връзка с полученото разпореждане от РС- Б. по ч. гр. д. No 133/2025 г., предявява установителен иск за вземането си срещу длъжника. Моли да бъде установено вземането му към ответника по Договор за потребителски кредит No *, за сума главница в размер на 3480.90 лв., договорно възнаграждение в размер на 1790.51 лв., дължимо за периода от 25.09.2023 г. до 04.09.2024 г., възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 729.20 лв., възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1341.65 лв., лихва за забава в размер на 245.27 лв. за периода от 26.01.2022 г. до 04.10.2024 г., и законна лихва в размер на 323.16 лв. за периода от 04.10.2024 г. – датата на предсрочната изискуемост, до 29.01.2025 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането. Претендира разноски.

Ответникът- Н. И. Д. от гр. Б. в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си оспорва иска като неоснователен. Твърди, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 1 и 4 от ЗПК. Сочи, че уговорените в процесния договор допълнителни услуги “Фаст” и “Флекси” представляват разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, като размерът им е предварително известен на кредитора. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент плюс 10 пункта/. Излага, че реалният ГПР възлиза в размер над 100%, след добавянето на допълнителните услуги. В настоящия случай получаването на кредита е обусловено от заплащането на допълнителните услуги. Налице е значителна нееквивалентност между насрещните престации и наред с това сумите се събират в нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, който забранява на кредиторите да събират такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Поддържа, че и двете услуги представляват 2 именно действия по усвояване и управление на кредита, като конкретно услугата “Фаст”, даваща приоритетно разглеждане на искането за кредит, е скрита такса по усвояване на кредита. По смисъла на ЗКИ кредитната институция е задължена да разгледа искането за кредит и да извърши всички необходими проверки с цел проверка кредитоспособността на клиента. Видно от погасителният план, таксата се събира при предварително дадено положително становище за отпускане за кредит, като не е ясна каква е процедурата по отпускане на кредит без ползването на тази “услуга”. Услугата “Флекси” отново касае действия по преструктуриране на заема или такива по управление на кредита. Отделно тази услуга касае бъдещи и несигурни събития и потребителят няма как да знае дали ще я ползва, съответно не може да бъде задължаван да я заплаща. При двете “услуги” реално кредиторът не прави никаква престация, но събира плащане. Предвид това процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. С оглед разпоредбите на чл. 22 и 23 от ЗПК и извършените от нея плащания в размер, надхвърлящ усвоената сума, то исковете следва да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

По реда на чл. 211 от ГПК ответникът Н. И. Д. е предявила насрещен иск срещу ищеца по първоначалния иск “П. К. Б.” ЕООД за заплащане на сумата от 610.00 лв. По съображенията, изложени в отговора й, моли съда да се произнесе по действителността на договора за кредит. С оглед очевидната му недействителност и разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, сумата в размер на 1119 лв. счита за получена без основание и подлежаща на връщане на основание чл. 55 от ЗЗД от ответника по иска.

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 55 от ЗЗД във вр. с чл. 23 от ЗПК да осъди “П. К. Б.” ЕООД да й заплати сумата от 610.00 лв., получени без основание по недействителен

Договор за потребителски кредит

No

40007013877/10.12.2021 г.

Ответникът по насрещния иск- “П. К. Б.” ЕООД в депозирания по реда на чл.

131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си оспорва иска като недопустим, а по същество като неоснователен. Сочи, че редакцията на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК към датата на сключване на процесния договор гласи: “Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.” Разпоредбите на чл. 11, ал.1 и чл. 22 от ЗПК регламентират по позитивен и негативен начин минимално необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, като за да е действителен договорът за кредит, същият следва да съдържа поне информацията по чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК. Процесният ДПК N8 * съдържа тази информация, а твърденията в обратната посока са изцяло неоснователни.

Поддържа, че в процесния договор ясно е посочена методиката на формирания годишен процент на разходите. Спазена е и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а именно, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая страните са уговорили глобален фиксиран размера на годишния лихвен процент. В договора ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми от длъжника. В този смисъл извод досежно недействителността на процесния договор за кредит на това основание би бил явно неправилен.

Неоснователно е твърдението, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради неспазване разпоредбата на чл. 10а ал.2 от ЗПК. Съгласно 3 разпоредбата на чл. 10а ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Дължимата цена по закупените допълнителни услуги обаче е ясно и точно посочена в самия договор за потребителски кредит, поради което не може да се приеме, че е обективирана хипотезата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Ищецът по насрещния иск е имал възможност да обмисли решението си за сключване на договора и закупуването на допълнителни услуги Фаст и Флекси, тъй като кредиторът му е предоставил преддоговорна информация. Всички суми и основанието за заплащането им е описано в самия договор, а не в приложените към него документи. Допълнителните незадължителни услуги Фаст и Флекси не представляват и действия по отпускане и усвояване на кредита, тъй като тези допълнителни услуги предоставя на длъжника право да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя от скорошно получаване на исканата сума и с неговото конкретно житейско положение - възникване на непредвидени от него обстоятелства, които го препятстват да изпълнява задълженията съгласно уговорения погасителен план. Ясно е какви допълнителни услуги са предоставени на кредитополучателя и че същите нямат характера на действия по усвояване или управление на кредита от страна на кредитора, тъй като не са свързани с обичайната дейност на кредитора по кредитиране.

Ясно е и какви са сумите, които се претендират за предоставените услуги. Поради това не са налице нарушения на законодателството в областта на потребителското кредитиране. За кредитора е налице законоустановената възможност да предлага допълнителни услуги, като поради характера им те са извадени от годишния процент на разходите по кредита; същите са по искане на клиента, направено при информиран избор от негова страна. Налице е клауза, която не се прилага автоматично за всички сключени от дружеството договори и относно всички негови контрахенти, а само по отношение на тези, които изрично са изразили желание и договорили конкретни условия.

Оспорва като неправилно твърдението на Н. И. Д., че е налице разминаване между посочения ГПР и действителния такъв. Сочи, че общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, включват разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит по аргумент от §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Допълнителните услуги, описани в исковата молба, са предвидени като възможност и не са задължително условие за отпускане на потребителския кредит, поради което не следва да попадат в обхвата на понятието за общи разходи по кредита съобразно легалната дефиниция по §1, т.1 от ДР на ЗПК. Предвид това разходите на потребителя за въпросните допълнителни услуги Фаст и Флекси не представляват част от общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция по §1, т.1 от ДР на ЗПК, съответно не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. Наред с с това изтъква, че обстоятелството дали предвидените в договора допълнителни услуги следва да бъдат включени в ГПР е въпрос, относим към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено изрично в разпоредбата на чл. 19, ал.