Определение № 1660 от 25.06.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1660 гр. Бургас, 24.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г. Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20242100500858 по описа за 2024 година Производството е по чл. 418 ал. 5 ГПК и е образувано по повод частната жалба на „Вършец естейт инвестмънт“ООЗ,със седалище и адрес на управление гр.София ,чрез процесуалния му представител ,против разпореждане от 25.04.2024 г. ,инкорпорирано в заповед за незабавно изпълнение № 1353 от същата дата постановена по ч.гр.0. № 2616/2024 г. по описа на Бургаския окръжен съд ,с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за присъждане на разноски за заповедното производство за адвокатско възнаграждение в размер над уважената част от 120 лв. до претендирания от 480 лв.

Сочи се в частната жалба ,че разпореждането в тази отхвърлителна част е неправилно и необосновано ,като се излагат подробни съображения за дължимост на адвокатското възнаграждение в пълен размер .Моли се за отмяна на разпореждането в обжалваната част и уважаване на заявлението за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер.

На осн.чл. 418 ал. 5 ГПК препис от частната жалба не е изпратен на противната страна .

След преценка на представените по делото доказателства и като обсъди наведените в частната жалба съображения ,Бургаският окръжен съд счита частната жалба за допустима ,но същата е НЕОСНОВАТЕЛНА .

1

Районният съд е уважил искането за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на молителя за сумата от 932,78 лв.дължими по запис на заповед от 11.11.2022 г. ,ведно със законната лихва от 24.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането ,като е приел ,че представеният документ по чл. 417 т. 10 ГПК е редовен от външна страна за вземане ,което е уговорено на предявяване ,като правата по записа на заповед са прехвърлени на заявителя с джиро .Приел е ,че на заявителя на осн.чл. 7 ал. 1 ГПК се следват и деловодни разноски ,в това число и адвокатски хонорар .След като е извършил дължимата обективна преценка за естеството на правния спор, неговата фактическа и правна сложност и извършените от процесуалния представител на молителя действия по осъществяване на защитата (т. 3 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК), първоинстанционният съд е намерил, че е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, която се изчерпва с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение . Затова е редуцирал адвокатския хонорар ,който длъжникът следва да заплати до размер от 120 лв. и е разпоредил издаването на заповед за изпълнение само до този размер ,като в останалата част /макар и без изричен диспозитив /искането за присъждане на разноски до пълния размер от претендираните 480 лв. за адвокатско възнаграждение е отхвърлено.

Според настоящия съдебен състав разпореждането е правилно.

Съдът отчита и, че с Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под 2 страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в понисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. С Решение по дело C 438/2022 г. Съдът на ЕС приема, че Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Иначе казано съдът по никакъв начин не е обвързан от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Независимо от това настоящият съдебен състав счита, че макар и да не е обвързан от наредбата, същата представлява ориентир за това какви са добрите практики при определяне на размера на адвокатските възнаграждения при допълнително съобразяване на същите с принципите за пропорционалност и справедливост.

В случая и с оглед и на специална хипотеза за накърняването на добрите нрави , уредена в чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, където е постановено, че уговореното адвокатското възнаграждение следва да е справедливо и обосновано,предвид действителните процесуални действия ,извършени от адвоката на молителя /подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение /,фактическата и правна сложност на делото ,настоящият съдебен състав счита ,че справедливият размер на адвокатското възнаграждение за заповедното производство е 120 лв. ,които длъжникът следва да бъде осъден да заплати .Това възнаграждение попада под хипотезата на чл. 10 ал. 7 от НМРАЗ от 2004 г. ,определяща размера на адвокатския хонорар за образуване на заповедно производство /половината от възнаграждението по чл. 10 ал. 1 / ,тъй като определеното възнаграждение над тази сума е прекомерно ,доколкото други действия по делото /освен подаване на молба за образуване на заповедно производство /не са извършени .Освен това ,представеният 3 договор за правна защита и съдействие от 12.04.2024 г. е с предмет именно само за процесуално представителство по завеждане на заповедно производство и други процесуални действия в това производство не са извършвани,което е в противоречие с твърденията ,че възнаграждението не е единствено за изготвяне на заявлението .

Ето защо съдът счита частната жалба за неоснователна ,при което атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено .По тези съображения Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 25.04.2024 г. ,инкорпорирано в заповед за незабавно изпълнение № 1353 от същата дата постановена по ч.гр.

№ 2616/2024 г. по описа на Бургаския окръжен съд ,с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател“ Вършец естейт инвестмънт“ООД,със седалище и адрес на управление гр.София ,ж.к.“Лозенец“ ,п.к.

1421,ул.“Любата“

№

4-б,ет.1,оф.1,съделбен адрес

– гр.София,п.к.1000,ул.“Георги С.Раковски „ № 91 ,първи надпартерен етаж ,офис 1,чрез адв.В.Божинов ,за присъждане на разноски за заповедното производство за адвокатско възнаграждение в размер над уважената част от 120 лв. до претендирания от 480 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4