Решение № 12937 от 30.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12937 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110149076 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на “Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от П. П. - Изпълнителен директор и М. Ц. - Председател на Управителния съвет, чрез процесуален представител Ф. И., адрес: гр. С............, срещу М. Ф. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. С....., и Р. К. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. С....., с която се иска на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца В УСЛОВИЯТА НА РАЗДЕЛНА ОТГОВОРНОСТ сумата от 1824,78 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, доставена до топлоснабден имот с адрес: гр. С....., абонатен номер ****** (ID № 409227, номер на инсталация 4000152367) за периода от м.

05.2022 г. до м. 04.2024 г., мораторна лихва за забава в размер на 390,69 лева за периода от 15.09.2023 г. до 07.10.2025 г., както и сумата в размер на 24,11 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2023 г. до м. 04.2024 г. и 5,31 лева мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 16.10.2023 г. до 07.10.2025 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумите, РАЗПРЕДЕЛЕНИ КАКТО СЛЕДВА:

ЗА М. Ф. Ф. (при квота 5/6) сумата от 1520,65 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, доставена до топлоснабден имот с адрес: гр. С....., абонатен номер ****** за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2024 г., мораторна лихва за забава в размер на 325,58 лева за периода от 15.09.2023 г. до 07.10.2025 г., както и сумата в размер на 20,05 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2023 г. до м. 04.2024 г. и 4,43 лева мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 16.10.2023 г. до 07.10.2025 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумите,

ЗА Р. К. Ф. (при квота 1/6) сумата от 304,13 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, доставена до топлоснабден имот с адрес: гр. С....., абонатен номер ****** за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2024 г., мораторна лихва за забава в размер на 65,11 лева за периода от 15.09.2023 г. до 07.10.2025 г., както и сумата в размер на 4,06 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2023 г. до м. 04.2024 г. и 0,88 лева мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово 1 разпределение за периода от 16.10.2023 г. до 07.10.2025 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът твърди, че ответниците М. Ф. Ф. и Р. К. Ф. в качеството си на съсобственици (съответно при квоти 5/6 и 1/6 идеални части) на топлоснабдения имот, находящ се в гр.

С....., с абонатен номер ******, са потребители на топлинна енергия за битови нужди.

Посочва се, че продажбата на ТЕ се осъществява при публично известни Общи условия, а разпределението на ТЕ между потребителите в сградата – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение от фирма „Т. С.“ ЕООД. Твърди се, че за периода от м.

05.2022 г. до м. 04.2024 г. до имота е доставена топлинна енергия, стойността на която, заедно с таксата за дялово разпределение за периода от м. 08.2023 г. до м. 04.2024 г., не е заплатена от ответниците. Тъй като съответните суми се дължат разделно съобразно притежаваната от всеки от съсобствениците идеална част, ищецът моли за осъждане на двамата ответници да ги заплатят при посочените квоти. Претендира разноски. Представя като писмени доказателства: молба до СО район „Искър“, писмо от СО район „Искър“ № РИС25-ТД26-648-1)/18.08.2025 г., договор между СЕС и фирма „Т. С.“ ЕООД от 21.05.2002 г. за извършване на услугата дялово разпределение, ведно с Приложение № 1 (протокол от Общото събрание на етажните собственици от 22.04.2002 г. и списъци на етажните собственици), фактура № 1035231545 от 31.07.2024 г., фактура № 1027846175 от 31.07.2023 г., извлечение от сметки за абонатен № ****** за процесния период, договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение от 03.06.2020 г., сключен между „Т. С.“ ЕАД и „Т. С.“ ЕООД, Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.“ ЕАД на клиенти в гр. София, пълномощно. Прави доказателствени искания: за привличане на фирма „Т. С.“ ЕООД като трето лице – помагач на ищеца; за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи; за служебно извършване на справка за ЕГН на Ц. Ц. Ф. и Ф. К. Ф. от Национална база данни „Население“; за задължаване на СО – район „Искър“ да представи документ за собственост на процесния имот от 31.12.1985 г.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от двамата ответници. Ответниците изрично признават изцяло предявените претенции и съществуването на задълженията по делото. Настояват да не бъдат допускани поисканите от ищеца съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, тъй като не оспорват нищо по делото и считат, че липсват факти, които да подлежат на доказване. Молят съда да им бъде присъдено минимално юрисконсултско възнаграждение, което се задължават да заплатят след излизане на решението по делото. Ответникът М. Ф. Ф. представя писмени доказателства за сключено извънсъдебно споразумение с ищеца „Т. С.“ ЕАД от 09.02.2026 г. за разсрочване на процесното задължение, писмена декларация от същата дата за поемане на задължението и фискален бон за извършено плащане на първа (авансова) вноска по погасителния план в размер на 35,00 евро (68,45 лева). Представя също нотариално заверено пълномощно с рег. № 2862 от 11.09.2018 г. на нотариус с рег. № 437 и удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца изх. № РИС26-УГ51-809 от 30.01.2026 г. на СО – Район Искър.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 ГПК.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума;

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на задълженията.

По делото е безспорно установено, че ответниците М. Ф. Ф. и Р. К. Ф. имат качеството на съсобственици на процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. с....., с абонатен № ******. Като собственици на топлоснабден имот в сграда-етажна собственост, 2 същите имат качеството на клиенти на топлинна енергия по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Установява се от приложените фактури и извлечения от сметки, че за исковия период от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. до имота е доставена топлинна енергия и е извършена услуга по дялово разпределение, чиято обща стойност заедно с начислените лихви за забава възлиза на първоначално претендирания размер от 2244,89 лв.

В хода на производството безспорно се установи, че след предявяване на иска е постъпило частично плащане от страна на ответниците в изпълнение на сключено извънсъдебно споразумение от 09.02.2026 г.. По делото са ангажирани доказателства за пет извършени плащания, всяко от които в размер на 35 евро (с общ размер от 175 евро), като последното е настъпило на 09.06.2026 г.. С тези вноски са погасени част от претендираните задължения, като ищецът изрично признава направените плащания и поддържа претенцията си само за остатъка от процесните вземания, предвид поддържания правен интерес от окончателно съдебно установяване на дължимостта при текущо изпълняващ се погасителен план.

Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК при постановяване на решението си съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

В настоящия случай такъв факт са направените плащания в общ размер на 175 евро (равняващи се на 342,27 лева) и извършените с тях погасявания в хода на производството.

Предвид липсата на изрично посочване от длъжниците кои точно задължения се погасяват, съдът прилага разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, касаеща поредността при частично изпълнение, съгласно която най-напред се погасяват разноските, след това лихвите и накрая главницата.

При това положение, с постъпилата в хода на процеса обща сума от 342,27 лева се счита за изцяло погасена мораторната лихва за дялово разпределение в размер на 5,31 лева.

Остатъкът от плащането в размер на 336,96 лева (342,27 лева - 5,31 лева) се приспада изцяло от мораторната лихва върху главницата за доставена топлинна енергия, която е в общ размер на 390,69 лева. По този начин изцяло непогасени остават главницата за доставена топлинна енергия в размер на 1824,78 лева, главницата за дялово разпределение в размер на 24,11 лева, както и остатъкът от дължимата мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на 53,73 лева (390,69 лева - 336,96 лева).

При това положение съдът намира, че предявените искове следва да бъдат уважени за разликата, тоест изцяло по отношение на претендираните главници, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и за дължимия остатък от мораторната лихва в размер на 53,73 лева, разпределени съобразно заявените от ищеца квоти на разделна отговорност (5/6 за М. Ф. Ф. и 1/6 за Р. К. Ф.), а за погасената чрез плащане в хода на производството сума от 342,27 лева исковете следва да бъдат отхвърлени.

При така направеното изчисление на дължимия остатък, първият ответник М. Ф. Ф. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца съобразно своята квота от 5/6 следните суми: сумата от 1520,65 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на иска; сумата от 20,05 лева — главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на иска; както и сумата от 44,77 лева (представляваща 5/6 от непогасения остатък на общата мораторна лихва в размер на 53,73 лева). За разликата над тези размери до първоначално претендираните от нея 1870,75 лева, искът срещу М. Ф. Ф. следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на производството.

Вторият ответник Р. К. Ф. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца съобразно своята квота от 1/6 следните суми: сумата от 304,13 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на иска; сумата от 4,06 лева — главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на иска; както и сумата от 8,96 лева (представляваща 1/6 от непогасения остатък на общата мораторна лихва в размер на 53,73 лева). За разликата над тези размери до първоначално претендираните от нея 374,14 лева, искът срещу Р. К. Ф. следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на производството.