Определение № 43275 от 24.10.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43275 гр. С., 24.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110167380 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 353708/08.12.2023 г, с която от името на „*=====*“ ЕАД, ЕИК *=====* против наследниците на С. А. С., ЕГН **********, са предявени искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.

155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – осъдителни искове за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото.

С молба вх. № 29839 от 30.01.2024 г. ищецът е уточнил подадената искова молба, като е посочил, че исковете са предявени срещу наследниците на С. А. С., ЕГН **********, а именно: С. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. *=====*, бл *=====*, вх. А, ет. 1, ап. 1 и И. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. *=====* № 54, вх. А, ет. 6, ап. 12, като е направено искане съдът да осъди ответниците да заплатят разделно в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 1655,06 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 19, находящ се в гр. С., ул. *=====* № 54, аб. № 737 за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 08.12.2023 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 326,31 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2021 г. – 23.11.2023 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 28,90 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 19, находящ се в гр. С., ул. *=====* № 54, аб. № 737 за периода 01.10.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 08.12.2023 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 6,75 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 16.12.2020 г. – 23.11.2023 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.

От И. И. С., ЕГН ********** се претендират 1/2 части от горепосочените суми.

1

От С. Н. П., ЕГН ********** се претендират 1/2 части от горепосочените суми.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК /а и след това до настоящия момент/ не е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника С. Н. П., ЕГН **********.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника И. И. С., ЕГН **********, чрез назначения му в производството особен представител – адвокат И. Н..

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде уважено.

Искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде оставено без уважение, доколкото макар допустимо и относимо към предмета на делото, не е необходимо за правилното му решаване.

В исковата молба ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „*=====*“ ЕООД като трето лице-помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде уважено.

Искането на ищеца по чл. 190 ГПК да бъде задължено третото лице помагач да представи документите, посочени в исковата молба, е допустимо, относимо и необходимо за правилното решаване на делото, поради което следва да бъде уважено.

Искането на ищеца, с правно основание чл. 192 ГПК, да бъде задължено третонеучастващо в производството лице, а именно: *=====*, район „*=====*“, Дирекция „Общински приходи“, да представи по делото данъчна декларация, с която е деклариран имот, представляващ апартамент № 19, находящ се в гр. С., ул. *=====* № 54, е допустимо, относимо и необходимо за правилното решаване на делото, поради което следва да бъде уважено.

Искането на ищеца, с правно основание чл. 192 ГПК, да бъде задължено третонеучастващо в производството лице, а именно: *=====*, район „*=====*“, да представи по делото документ за собственост на процесния имот - апартамент № 19, находящ се в гр. С., ул. *=====* № 54, е допустимо, относимо и необходимо за правилното решаване на делото, поради което следва да бъде уважено.

Искането на ищеца, с правно основание чл. 192 ГПК, да бъде задължено третонеучастващо в производството лице, а именно: *=====* – дирекция „Инвестиционно отчуждаване“, да представи по делото документ за собственост на процесния имот 2 апартамент № 19, находящ се в гр. С., ул. *=====* № 54, е допустимо, относимо и необходимо за правилното решаване на делото, поради което следва да бъде уважено.

Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред Служба по вписванията – гр. С. – Стар архив, посредством което да се снабди с акт за собственост на имот, представляващ апартамент № 19, находящ се в гр. С., ул.

*=====* № 54, следва да бъде уважено, като се издаде исканото съдебно удостоверение.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

I.

КОНСТИТУИРА като трето лице-помагач на страната на ищеца дружеството „*=====*“ ЕООД, ЕИК *=====* със седалище и адрес на управлениe: гр.

С., ул. „*=====*“ № 3.

I. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.12.2024 г. от 09:30 часа, за когато да се призоват страните.

II. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК):

В исковата си молба ищецът „*=====*“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответниците /респективно е имал такива с техния наследодател/.

Поддържа, че същите /респективно техния наследодател/ имат качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди за следния недвижим имот: апартамент № 19, находящ се в гр. С., ул. *=====* № 54, аб. № 737. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „*=====*“ ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответниците /респективно техния наследодател/ са използвали доставяна топлинна енергия през заявения в исковата молба период и не са погасили задължението си на посочения в приложимите за периода ОУ падеж, поради което същото следвало да се погаси, ведно с лихва за забава. Не било изпълнено и задължението за заплащане на услугата дялово разпределение, поради което и то следвало да се погаси, ведно с лихва за забава.

Моли, да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят разделно в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 1655,06 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 19, находящ се в гр. С., ул. *=====* № 54, аб. № 3

737 за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 08.12.2023 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 326,31 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2021 г. – 23.11.2023 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 28,90 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 19, находящ се в гр. С., ул. *=====* № 54, аб. № 737 за периода 01.10.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 08.12.2023 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 6,75 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 16.12.2020 г. – 23.11.2023 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.

От И. И. С., ЕГН ********** се претендират 1/2 части от горепосочените суми.

От С. Н. П., ЕГН ********** се претендират 1/2 части от горепосочените суми.

Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78, ал.

5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в производството адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК /а и след това до настоящия момент/ не е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника С. Н. П., ЕГН **********.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника И. И. С., ЕГН **********, чрез назначения му в производството особен представител – адвокат И. Н..

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран общ отговор на исковата молба от ответниците в производството, с който се оспорват предявените искове.

Оспорва се, че от ответника И. И. С., ЕГН **********, през процесния период, е потребена, респективно е доставена от ищеца, топлинна енергия, в количествата и на стойността, твърдени в исковата молба. Оспорва се наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника И. И. С., ЕГН **********, с предмет доставка на топлинна енергия до посочения в исковата молба имот, през заявения от ищеца период. Оспорва се и претенцията за главница за дялово разпределение на топлинна енергия. Оспорват се и акцесорните претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД по подробно изложени в отговора на исковата молба съображения.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):

Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.

4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са 4 общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):

В тежест на ищеца е да установи съществуването на договорни отношения между него и ответниците /респективно негови наследодатели/ с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответниците /респективно негови наследодатели/ да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, както и изпадането на ответника в забава за заплащане на дължимите главници, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да установят, че са погасили претендираното вземане, за което на основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът им указва, че не сочат доказателства.