Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1734 от 07.05.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 2697/2025
Вид
Решение № 1734
Подписан
07.05.2026
В сила
10.06.2026
Състав
Иван Стойнов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1734 гр. Варна, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20253110102697 по описа за 2025 година

Производството е образувано по подадена искова молба от И. В. Е., гр. *, с която срещу З*“, гр. *, е предявен частичен осъдителен иск за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени имуществени вреди, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

В исковата молба ищцата И. В. Е. твърди, че на *г., в гр. *“, собствения й лек автомобил „**, с per. № *, бил блъснат от л.а. марка „*", с per. № *, управляван от П. Т..

Сочи, че на тази дата, около 19:20 ч., управлявала автомобила си и се движила по „*“ , в посока *, като на кръстовището на ул. „*“ спряла, за да изчака насрещно движещите се автомобили. След като преминал и последния автомобил предприела завиване наляво, като изведнъж почувствала силен удар от лявата страна. От удара автомобилът й се завъртял в обратна посока, ударил се с дясната си част в бордюра, с което се качил на тротоара и се ударил в два пътни знака. Излага, че за настъпилото ПТП уведомила контролните органи, които посетили мястото на ПТП, изяснили механизма, тествали ги за алкохол и указали на участниците да попълнят двустранен протокол, като посочили, че виновен е водачът на „*".

Излага, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, която е била действаща към датата на събитието. Сочи, че на е уведомила застрахователя за събитието, извършен е оглед на автомобила, изготвен е снимков материал и е съставен опис на щетите. Излага, че на 03.12.2024 г. получила обезщетение в размер на 1 691.03 лв., която не можела да покрие щетите, които са в размер на 10 000 лв. Поради тази причина предявява и настоящия частичен осъдителен иск. Моли за осъждане на ответника и за присъждане на разноски.

Ответникът * “ подава отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че с плащането на сумата от 1 691,03 лв. изцяло е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение, което е определено съобразно методиката му, за което ищцата е изразила съгласие с подаването на уведомление за щета, в случай, че не е представила фактури за извършен ремонт в сервиз.

Излага, че процесното МПС е било на 19 години към датата на ПТП, поради което следва да се приложи коефициент на амортизация. Счита, че с поведението си ищцата е допринесла за 1 настъпване на ПТП, защото при маневра завой на ляво не е пропуснала движещия се направо автомобил, с което е създала опасност за движението. Релевира съответното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Счита, че платеното обезщетение изцяло е компенсирало вредите, като моли за отхвърляне на иска, евентуално за редуциране на размера.

В съдебно заседание съдът, на основание чл. 214 ГПК, е допуснал изменение на иска, като същият да се счита предявен за сумата от 2 480.77 евро, частичен от 4 248,31 евро.

Ищцата поддържа иска, съобразно направеното изменение и моли за уважаването му. Уточнява в първото заседание, че виновният водач е нарушил няколко разпоредби на ЗДвП, доколкото е предприел забранено изпреварване. Произшествието е посетено от органите на МВР.

В съдебно заседание ответникът не се явява, но подава молба, с която поддържа отговора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Представено е свидетелство за регистрация на лек автомобил „*, с per. № *, от което е видно, че ищцата е вписана като собственик на същия.

Установява се от представения двустранен констативен протокол за ПТП от *г., че на същата дата около 19,20 ч. в гр. *, л.а. „*, с per. № *, бил блъснат от л.а. „*", с per. № *, управляван от П. Т.. Като обстоятелства е записано, че виновният водач е блъснал автомобила при сменя на лентите и изпреварване, докато пострадалата е предприемала маневра за завиване на ляво. Посочени са увредени детайли на процесния автомобил – предна лява врата, задна дясна врата, десен заден калник, ляв праг. Представено е писмо от МВР от *г., с което се потвърждават описаните в протокола обстоятелства, както и че е установено, че вината за ПТП е на водача на л.а. *. Страните били пожелали да попълнят двустранен протокол, доколкото нямало пострадали лица и увреждания на имущество на трето лице.

На *г. ищцата е уведомила застрахователя на виновния водач, за което са представени уведомление и на щета от *г., в който са посочени увредените детайли. Представена е и калкулация на щетите на обща стойност 1 691,03 лв. Представен е снимков материал на процесния автомобил /л. 87-105/.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка М. Г. Д. се установява, че има смътен спомен за процесното ПТП, което е посетила. Спомня си, че нямало пострадали и посъветвали страните да попълнят двустранен протокол, като мъжът казал, че той е виновен.

Не са разследвали допълнително. От показанията на разпитания по делото свидетел Г. С. Т. се установява, че си спомня за ПТП-то. Отишли на място и видели двата автомобила.

Водачите им казали, че нямат спор за вината, като мъжът признал, че е негова. Подписали двустранен протокол, но не пред тях. От показанията на разпитания по делото свидетел П.

Х. Т. се установява, че си спомня за ПТП-то, което станало на входа за кв. Виница. Споделя, че изпреварил неправилно, защото бил със сина си, който закъснявал. Другата кола била тръгнала да се престроява за ляв завой и той не я видял, защото пред него имало камион, който се движил много бавно. Не са имали спор за вината, която той поел и подписали двустранен протокол. Очевидно било, че той е виновен. Разказва, че процесният автомобил се завъртял и се ударил в стълба. Органите на реда посетили произшествието и направили проверка за алкохол и наркотици. Било тъмно и не е гледал дали маркировката позволява изпреварване. Имало натоварено движение.

От заключението на вещото лице инж. Й. М. по назначената съдебно-автотехническа експертиза се установява, че механизмът на настъпване на вредите съответства на изложеното от ищцата. Виновен е водачът на л.а. „*", който е извършил непозволена маневра - изпреварване. Налице е причинна връзка между ПТП-то и вредите по процесния автомобил „*. Вещото лице е посочило, че най-вероятната стойност на необходимия ремонт, 2 при възможните за увреждане детайли, с качество на завода производител, без увреждане на вътрешната част на вратата, сервизен труд от неоторизирани сервизи, средно качество боя и консумативи е в размер на 3 345.38 евро.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, който е пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищцата е следвало да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник към момента на увреждането (не се спори), както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние (механизма на настъпване на ПТП), виновно причинено от водача на л.а. „*", с per. № *, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдените имуществени вреди в правната сфера на ищцата (не се спори), в заявения размер. В тежест на ответника е било да докаже, че е налице съпричиняване, определеното по процесната застрахователна претенция обезщетение е съответно на действителната стойност за възстановяване на претърпените от ищцата имуществени вреди.

Между страните няма спор, че е налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за „„*", с per. № *, валидна към датата на ПТП, настъпило на *г. между ищцата и застрахования при ответника водач; че ищцата е уведомила застрахователя и й е изплатено обезщетение за щетите в размер на 1 691,03 лв.

След като застрахователят извънсъдебно е заплатил застрахователно обезщетение по заведената щета, то същият е приел механизма на настъпване на произшествието, като в настоящото производство може да оспорва единствено размера на вредите. Въпреки това от заключението на вещото лице се установява, че ищцата няма вина за процесното ПТП, като същата не е допринесла за настъпването на вредите, поради което не е налице съпричиняване.

Спорен по делото е въпросът - В какъв размер следва да бъде определено дължимото застрахователно обезщетение.

Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според константната съдебна практика /напр. Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г., І т.о. на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./ актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на чл. 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване.

От заключението на вещото лице се доказа, че средната най-вероятна стойност за 3 възстановяване на автомобила (части и труд) към датата на увреждането е 3 345.38 евро.

Застрахователят е заплатил на ищцата сумата от 864,61 евро /1 691,03 лв./, като е останала дължима сумата от 2 480.77 евро. Настоящият състав приема този вариант на заключението на вещото лице, който е подробно обоснован и защитен и в съдебно заседание. Използваната от застрахователя методика за изчисляване на обезщетението не съответства на законовите критерии за пълно обезщетяване на всички претърпени вреди.

С оглед на горните мотиви, предявеният частичен иск за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 2 480.77 евро е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като претендираната сума бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба.

С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените по делото разноски в общ размер от 908.08 евро за заплатени държавни такси, възнаграждение на вещо лице и адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА *“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на И.

В. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 2 480.77 € /две хиляди четиристотин и осемдесет евро и седемдесет и седем евроцента/, част от сумата от 4 248.31 €, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на калник заден ляв, врата лява предна, врата лява задна, калник преден ляв, броня облицовка задна, лайсна декоративна врата лява предна, лайсна декоративна врата лява задна, облицовка праг пластмасова лява средна, облицовка права пластмасова лява задна, джанта алуминиева задна лява, облицовка праг пластмасова дясна средна, облицовка праг пластмасова дясна задна, врата задна дясна, джанта алуминиева задна дясна, броня облицовка предна, праг ляв, праг десен и шенкел ляв заден на собствения на ищцата лек автомобил марка „**, с per. № *, причинени в резултат на реализирано на *г. в гр. *, ПТП по вина на водача на л.а. марка „**", с per. № *, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.