Решение № 702 от 26.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 702 гр. ***, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА Административно наказателно дело № 20241110217261 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 63 административните нарушения и наказания (ЗАНН). от

Закона за

Образувано е по жалба от Т. К. Р., с ЕГН *** срещу наказателно постановление (НП) № СО-ОД-Т-24-25КС-695/15.11.2024 г., издадено от Заместник-кмета на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на жалбоподателя на основание чл. 154а, ал. 2 вр. чл. 135 от Наредба за организацията на движението на територията на Столична община (НОДТСО) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 17 от НОДТСО.

В депозираната жалба се съдържат твърдения, че НП е неправилно и необосновано. Сочи се, че строителният обект е завършен на етап груб строеж, поради което не се налага използването на строителни машини.

Твърди се, че жалбоподателят не по своя воля, а по изрично разпореждане на Столична община (посредством одобрен архитектурен проект) е инсталирал и след това е премахнал съоръжението. По-нататък в жалбата се изтъква, че нарушението е извършено за първи път, не са настъпили вредни последици, а 1 нарушителят е съдействал на проверяващите органи. В тази връзка, жалбоподателят е достигнал до извод за несправедлив размер на наложеното наказание. С тези аргументи се иска от съда да отмени обжалвания акт, а в условията на алтернативност – да намали размера на наказанието до минимално установения. Отправена е и претенция за присъждане на разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. Д. Ж., който пледира за отмяна на НП по аргументите, изложени в жалбата и отправя претенция за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – Заместник-кмет на Столична община, редовно уведомена, се представлява от адв. С.П., която пледира за потвърждаване на НП, намирайки деянието за доказано от обективна и субективна страна.

Намира претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя за прекомерно.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена от лице с активна процесуална легитимация в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

На 22.05.2024 г., на строителен обект, находящ се в град ***, район „***”, ул. „***, представляващ „Многофамилна жилищна сграда и изгребна яма“ в УПИ VI-1716, кв. 96 А, м. „Драгалевци - разширение север“, служители на Столичен инспекторат извършили проверка по спазването на разпоредбите на НОДТСО. В хода на проверката констатирали, че на обекта няма устройство за измиване на ходовата част на машините, напускащи строителния обект. За извършената проверка бил съставен констативен протокол № КП-240017986/22.05.2024 г., в който бил вписан констатираният пропуск.

На 14.06.2024 г., В. К., на длъжност „***“ при Столичния инспекторат съставил против жалбоподателя акт за установяване на административно 2 нарушение (АУАН), № 24-25-КС-695/14.06.2024 г., в който приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 29а, ал. 1, т. 17 от НОДТСО. Препис от акта бил връчен на датата на съставянето му на санкционираното лице.

Въз основа на съставения АУАН, на 15.11.2024 г., Заместник-кмета на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, издал обжалваното НП № СО-ОД-Т-24-25КС-695 от 15.11.2024 г., с което на жалбоподателя Т. К. Р., с ЕГН **********, на основание чл. 154а, ал. 2 вр. чл.

135 от НОДТСО е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 17 от НОДТСО.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свид. В. К., П. И. и В.Г., писмени – строителни книжа, констативен протокол № КП-240017986/22.05.2024 г., трудов договор на Т. Р., длъжностна характеристика на „***“ в Столичен инспекторат, трудов договор на свид. В. К., известие за доставяне на НП, Заповед № СОА-24-РД092149/20.02.2024г. на Кмета на Столична община, както и веществените доказателства – фотоснимки от строителната площадка.

Съдът кредитира показанията на свид. В. К., като следва да се отбележи, че същият не пази почти никакви спомени от процесното събитие предвид изминалия период от време, поради което и не дава показания, свързани с вписани обстоятелства в съставения от него АУАН. Неговите показания се явяват информативни само по отношение на реда, по който се извършва проверката, както и по отношение на това какво представлява измиващото устройство и къде е следвало да бъде изградено същото. С по-висока степен на информативност относно релевантните обстоятелства са показанията на свид. П. И., която също е била част от екипа, извършил проверката. Същата споделя, че строителството е било на етап „груб строеж“, както и че не е имало изградено измиващо устройство за ходовата част на МПС и строителни машини, които излизат от обекта. От нейните показания се установява, че такова устройство като цяло липсва, както и че то следва да бъде налично от започване на строително-монтажните работи до издаване на Акт 15.

Съдът кредитира частично показанията на свид. В.Г.. От неговите показания се установява, че не е имало изградено измиващо устройство, както 3 и че строежът не е имал Акт 15. Липсват доказателства, които да потвърдят показанията на свидетеля, че такова устройство е имало, но поради това, че е пречило на строежа, същото е било премахнато. Поради тази причина, съдът не кредитира тези негови твърдения.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

АУАН и НП са съставени в давностните срокове по чл. 34 ЗАНН.

Същите са издадени от компетентни за това органи, видно от приложените заповеди за компетентност и длъжностна характеристика.

Съдът констатира, че отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за допустителство по чл. 135 от НОДТСО. Същата предвижда, че собственик или длъжностно лице, което нареди или съзнателно допусне негов подчинен да извърши нарушение по тази наредба се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение. За да се ангажира отговорността на длъжностното лице за допустителство, минималното съдържание на АУАН и НП по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, следва да съдържа описание по отношение на кой жалбоподателят, като технически ръководител, е упражнявал контрол, лицето, което му е било йерархично подчинено и което с поведението си по служба е реализирало състав на административно нарушение. В обстоятелствената част на двата основни за производството акта такива данни липсват, поради което съдът прие, че са нарушени разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Допуснатото процесуално нарушение има характера на съществено, тъй като е ограничило правото на защита на санкционираното лице, доколкото именно посредством описанието на нарушението, санкционираният субект разбира за какво е ангажирана административната му отговорност и какво му се вменява във вина. Налице е несъответствие между описанието на нарушението и дадената му правна квалификация. Отделно от това, с Решение № 14307 от 25.04.2025 г. на АдмС - *** по адм. д. № 877/2025 г., разпоредбата на чл. 135 4 от НОДТСО е отменена. Тази празнота не е преодоляна чрез създаването на друга разпоредба и с оглед принципа, съдържащ се в нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, след като до влизане в сила на НП е отпаднало правното основание да се търси отговорност от жалбоподателя като допустител, то неговата административна отговорност не следва да бъде ангажирана за това.

Предвид констатираното, съдът намира, че единственият законосъобразен изход от производството се явява отмяната на НП, а депозираната срещу него жалба, съдът намира за основателна, макар и не въз основа на съдържащите се в нея доводи.

По разноските:

Предвид изхода на делото и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, направеното искане за заплащане на направените деловодни разноски от страна на жалбоподателя се явява основателно и следва да бъде уважено.

Претендираните разноски са в размер на 613,55 евро, с левова равностойност по фиксирания валутен курс на Българска народна банка от 1200,00 лева.

Процесуалният представител на въззиваемата страна е направил възражение за прекомерност, като съдът намира същото за основателно. Действително, делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, доколкото отговорността на жалбоподателя е ангажирана за едно извършено нарушение, което не разкрива специфични особености от фактическа и правна страна, в сравнение с останалите нарушения от същия вид и с оглед на това намира, че следва да се присъди минимално дължимото възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, която в случая се явява приложима разпоредба, минималното възнаграждение е в размер на 409,03 евро, с левова равностойност по фиксирания валутен курс на Българска народна банка от 800,00 лева. Разглеждането на делото е приключило в три открити съдебни заседания, като адв. Ж. се е явил във всяко едно от тях и е представлявал жалбоподателя Р.. Разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от цитираната Наредба предписва, че за защита по административнонаказателно дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв. С оглед на това, съдът намира, че към минималното възнаграждение от 5

409,03 евро, с левова равностойност по фиксирания валутен курс на Българска народна банка от 800,00 лева, на основание чл. 14, ал. 2 от Наредбата, следва да бъде прибавена и сумата от 127,82 евро, с левова равностойност по фиксирания валутен курс на Българска народна банка от 250 лева. Предвид изложеното, общият дължим размер на разноските, за заплащането на който следва да бъде осъдена въззиваемата страна, възлиза на 536,85 евро с левова равностойност по фиксирания валутен курс на Българска народна банка от 1049,98 лева. За пълнота следва да се посочи, че въпреки измененото заглавие на Наредбата, посочените в нея размери запазват характера си на минимални предвид разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, която предвижда, че при възражение за прекомерност, съдът може да присъди по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, но не по-малко от минимално определения в чл.

36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закон за адвокатурата, размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 и чл. 63д, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАНН,

СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № СО-ОД-Т-24-25КС695 от 15.11.2024 г., издадено от Заместник-кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на жалбоподателя Т. К.

Р., с ЕГН **********, на основание чл. 154а, ал. 2 вр. чл. 135 от НОДТСО е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 17 от НОДТСО.

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на Т. К. Р., С ЕГН ********** сумата от 536,85 евро, представляваща направени от него разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално 6 представителство в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне пред Административен съд – *** град.