Решение № 528 от 11.12.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 528 гр. Русе, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Йордан Дамаскинов като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20254500500907 по описа за 2025 година

Производството е по чл.435 и сл. ГПК- обжалване действията на съдебния изпълнител.

Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението ЕТ Г. Н. К. с фирма „Д.А.Н.- Г. К.“, ЕИК 207178420 със седалище и адрес на управление: гр.С., Р.о., ул.“Т.м.“ ** против действията на съдебния изпълнител по изпълнително дело № ************* по описа на ЧСИ В.М.- рег. № *** на КЧСИ- отказ да вдигне наложен запор върху средства, получени от ДФ „Земеделие“ поради тяхната несеквестируемост. Твърди се, че отказът е незаконосъобразен по съображенията, изложени в жалбата и се иска неговата отмяна.

Взискателят „Русе Агро“ ЕООД, ЕИК202335647 със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.“ Цар Фердинанд“ №32, ет.3, офис 7 не е подал писмени възражения по реда на чл.436 от ГПК и не изразява становище по жалбата.

Приложени са мотивите на ЧСИ във връзка с обжалваното действие.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и мотивите на съдебния изпълнител във връзка с обжалваното действие, съдът приема следното:

1

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице- длъжника по изпълнението, който е навел доводи за несеквестируемост на средствата по банкова сметка, върху която е наложен запор.

Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК регламентира процесуална възможност длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо като е създаден процесуален ред за защита на имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство. С упражняването на това свое право длъжникът цели да осуети лишаването му от определено имущество, като се основава на неговата несеквестируемост за принудителното изпълнение на предявеното парично вземане.

Имуществото на длъжника се състои от вещи и от вземания.

Изпълнението на парични вземания върху вещите на длъжника се осъществява чрез тяхното осребряване на публична продан, като получената парична сума служи за удовлетворение вземанията на кредиторите, докато изпълнението върху паричните вземания на длъжника от трето задължено лице се осъществява чрез тяхното събиране.

В настоящият случай жалбоподателката е навела доводи, че изпълнението е насочено към средства, получени като целева помощ от Държавен фонд „Земеделие“, които били несеквестируеми съгласно чл.444, т.8 от ГПК.

С оглед на наведените доводи и съобразно гореизложеното, съдът приема, че жалбата е допустима и следва да се произнесе дали имуществения обект, срещу който е насочено изпълнението, е секвестируем или не.

Несеквестируемостта е забрана за кредитора да се удовлетворява от точно определени имуществени права и имущество на длъжника. Тя е регламентирана с императивни правни норми, които се прилагат служебно.

Несеквестируемото имущество може да бъде групирано на несеквестируеми вещи и несеквестируеми вземания. Несеквестируемите вземания и вземанията, върху които не се допуска принудително изпълнение, са тези за които е налице е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Тя следва от непрехвърлимостта на вземането или от изрични законови разпоредби.

Съгласно разпоредбата на чл.444, т.8 от ГПК несеквестируеми са и предвидените в друг закон вещи и вземания, като неподлежащи на 2 принудително изпълнение. Не се допуска принудително изпълнение върху средства с публичен характер. Съгласно чл.520, ал.1 и ал.2 от ГПК не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидии от държавния бюджет и върху средствата от ЕС и по други международни програми и договори на общините.

Законова забрана да се осъществява принудително изпълнение е въведена и с разпоредбата на чл.104 от ЗДБРБ. Съгласно тази норма целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения, както и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица. Идентични разпоредби, регламентиращи забрана за изпълнение по отношение на целево предоставяни средства от държавния бюджет се съдържат във всеки един от предходните закони, вкл. и в ЗДБРБ за 2023 г. Разпоредбите са с императивен характер и са установени в обществен интерес. Целта на тези забрани е да се осигури безпрепятствено извършване на законово регламентирани отделни стопански или бюджетно субсидирани дейности, изпълняващи значими публични и обществени функции, гарантирани от държавата, които е недопустимо да бъдат затруднявани, независимо от неизправността на субекта на такива задължения. На същият режим се подчиняват и средствата, предоставени на земеделските производители от ДФ „Земеделие“, вкл. и тези, субсидирани от Европейския съюз със средства от европейски фондове. В този смисълрешение № 143/25.10.2017 г. на ВКС по гр.д. №4666/2016 г.

От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски производител и получава целеви средства в това си качество от Държавен фонд „Земеделие“, които постъпват по нарочна банкова сметка в „УниКредит Булбанк“ АД. За това обстоятелство същата надлежно е уведомила ЧСИ по повод наложен запор със запорно съобщениеизх.№19829/27.07.2023 г. След извършена проверка ЧСИ е констатирал, че средствата в банковата сметка са несеквестируеми с оглед вида на вземането и и е уведомил банката, че запора не следва да се изпълнява върху тези средства.

3

При изпращане на съобщение до банката за актуализация на дължа от 01.09.2025 г. ЧСИ не е указал, че върху тези средства не следва да се изпълнява, в резултат на което в изпълнение на запора е удържана сума в размер на 8142.48 лв.

Жалбоподателката своевременно е възразила срещу това изпълнително действие с позоваване на несеквестируемостта на тези средства, което е оставено без уважение от страна на съдебния изпълнител по съображение, че по отношение на тези средства следва да се приложи чл.446а от ГПК. В този смисъл са и приложените мотиви на съдебния изпълнител.

Преценката на ЧСИ за приложението на чл.446а от ГПК е неправилна.

Цитираната правна норма регламентира трансформирането на несеквестируем доход на длъжника в спестяване, срещу което е допустимо принудително изпълнение.

Предоставените от ДФ „Земеделие“ субсидии обаче са целеви средства с публичен характер, а не доход на длъжника. Тези плащания съставляват публично целево финансиране и единствен овластен да ги получава в пълния им размер е бенефициерът- земеделския производител. С оглед този императивно установен режим тези средства съставляват несеквестеруеми вземания на земеделския стопанин. Те са обект на специален режим и са несеквестеруеми. Съгласно задължителните указания, дадени в т.13 от ТР №2/**.06.2015 г. по тълк. дело №2/2013 г. на ОСГТК несеквестеруеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по напълно несеквестеруеми вземания или вземания, по които не се допуска принудително изпълнение.

След възражението на жалбоподателката ЧСИ, в нарушение на императивните правила, не е извършил справка по запорираната банкова сметка дали постъпват и други средства и незаконосъобразно е приел, че средствата в тази сметка имат характер на секвестируем доход съобразно чл.446а от ГПК.

В случая средствата, които постъпват в банковата сметка на жалбоподателката в „УниКредит България“ АД и срещу които е насочено изпълнението, са от ДФ „Земедение“ и същите са несеквестируеми.

Обжалваните действия на ЧСИ, насочени към принудително изпълнение 4 по отношение на този вид плащане, поради несеквестируемия му характер, следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.

По изложените съображения Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ действията на съдебният изпълнител по изпълнително дело № ************* по описа на ЧСИ В.М.- рег. № *** на КЧСИ, изразяващи се в насочване на изпълнението чрез отказ да вдигне наложен запор върху средствата, получени от ДФ „Земеделие“, поради тяхната несеквестируемост.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 528 гр. Русе, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Йордан Дамаскинов като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20254500500907 по описа за 2025 година

Производството е по чл.435 и сл. ГПК- обжалване действията на съдебния изпълнител.

Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението ЕТ Г. Н. К. с фирма „Д.А.Н.- Г. К.“, ЕИК 207178420 със седалище и адрес на управление: гр.С., Р.о., ул.“Т.м.“ ** против действията на съдебния изпълнител по изпълнително дело № ************* по описа на ЧСИ В.М.- рег. № *** на КЧСИ- отказ да вдигне наложен запор върху средства, получени от ДФ „Земеделие“ поради тяхната несеквестируемост. Твърди се, че отказът е незаконосъобразен по съображенията, изложени в жалбата и се иска неговата отмяна.

Взискателят „Русе Агро“ ЕООД, ЕИК202335647 със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.“ Цар Фердинанд“ №32, ет.3, офис 7 не е подал писмени възражения по реда на чл.436 от ГПК и не изразява становище по жалбата.

Приложени са мотивите на ЧСИ във връзка с обжалваното действие.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и мотивите на съдебния изпълнител във връзка с обжалваното действие, съдът приема следното:

1

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице- длъжника по изпълнението, който е навел доводи за несеквестируемост на средствата по банкова сметка, върху която е наложен запор.

Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК регламентира процесуална възможност длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо като е създаден процесуален ред за защита на имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство. С упражняването на това свое право длъжникът цели да осуети лишаването му от определено имущество, като се основава на неговата несеквестируемост за принудителното изпълнение на предявеното парично вземане.