Протокол № 51 от 05.10.2020, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

Номер 51

02.10.2020 г.

Районен съд – Пазарджик

Град Пазарджик

IX Наказателен състав

На 01.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Елисавета Радина

Х. В.

Сложи за разглеждане докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20205220201261 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 14:04 часа се явиха:

Жалбоподателят Й. И. К. редовно призован не се явява лично. За него се явява адв.К. У. – редовно упълномощен.

За адм.наказ.орган РД „АА“ Пловдив редовно призовани не изпращат представител. Постъпило е становище по същество.

Явява се актосъставителят А. С. И. – призован по месторабота.

РП Пазарджик - уведомена.

АДВ.У.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

АДВ.У.: Поддържам жалбата. Ще ви моля да приемете Заповед № 6/06.07.2000г. издаден от Директора и моля да допуснете до разпит като свидетел по делото К. Л. във връзка с тази заповед за връчването заповедта на водача – дали е била връчена процесната заповед на жалбоподателя.

Съдът намира искането за основателно доколкото касае правно релевантни факти по делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА И ПРОЧИТА като писмени доказателства по делото: НП, АУАН, заповед л.6, кантарна бележка л.7, опровержение л.8, протокол л.9, квитанция л.10, заповед л.12, известие за доставяне л.13, писмо л.14, Заповед № 006/06.07.2020г.

ДОПУСКА до разпит като свидетел по делото А. С. И. , К. Л.

Сне самоличността на свидетелите, както следва:

А. С. И. – на 49 години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство с жалбоподателя.

К. А. Л. – на 59 години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство с жалбоподателя.

Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК. На свидетелите се разясниха правата. Свидетелите обещаха да кажат истината и 2 св.Л. напусна съдебната зала.

Пристъпи се към разпит на свидетелите, както следва:

СВ. ИВАНОВ – Моля да се запозная с акта, тъй като не си спомням случая само по име на жалбоподателя.

На свидетеля се предяви АУАН.

СВ. ИВАНОВ – На въпросната дата от акта около 16 часа на изхода за с.Главиница спрях товарен автомобил и водачът не ми представи заповед на ръководителя. Представи лист, който беше без дата и час и подпис и за мен това не е. Имаше табела, че превозът е за собствена сметка и имаше и товарна бележка. Заповед на търговеца за чия сметка се извършва превоза беше поискана и не беше представена. Той в акта е записал, че не е негова вина, не са му я дали и за това в акта е записал така.

В залата влиза св.Л..

СВ.Л. – Познавам К.. Работим заедно. Повече от 5 години работим заедно. Аз съм механик във фирмата. Аз от 16 години съм във фирмата, а той е по-отскоро и поне 5 години работим заедно. Аз съм техник механика по експлоатация на транспорта и сутрин имам задача да им дам пътен лист, а заповед я издава началникът.

На свидетеля се предяви Заповед № 006/2020г.

СВ.Л. – Тази заповед е за конкретен автомобил и за конкретен превоз.

За всеки случаи се съставя отделна заповед. Началникът ги подписва. В 3 случая аз ги раздавах заповедите на водачите. След този ден началникът взе да си ги раздава лично за да няма грешки. В този ден на К. – преди да тръгне аз трябваше да му дам пътния лист и заповедта. Останал съм с впечатление, че съм му дал и двете, но след като му съставиха акта и ми се обади проверих, защото той ми каза, че не съм му я дал заповедта, и след като проверих при моите книжа установих, че наистина тази заповед не съм му я дал.

Сутрин излизат 10 автомобила, аз трябва да ги прегледам и да им дам документите. Всяко забавяне на автомобила може да ни коства вреди и за това съм бързал и за това съм забравил да дам заповедта.

АДВ.У.: Нямам искания. Да се приключи делото.

Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ.У.: Госпожо съдия, считам, че има нарушение на чл.57 ал.1 т.5 относно правната квалификация на деянието. В случая актосъставителят зави, че лицето не му е предоставило заповед на управителя, но в АУАН и НП е записано, че същият е без заповед. Има съществено и различно значение едното деяние и другото деяние. От тази гледна точка правилно е квалифицирано деянието по чл.18 т.4, но тя не съответства на описанието в НП и обективно установените обстоятелства. За да има водачът заповед в себе си трябва първо да е изпълнено задължението по чл.16 т.2 - управителят или компетентно лице да предостави вече изготвения документ. Няма как актосъставителят да знае дали я има или няма тази заповед издадена за направи фактическата констатация че без заповед, което води към нормата на чл.93 ал.1 т.1. В този смисъл законът е приложил неправилно – касае се за 4 нарушение по чл. 18 т.4 с което е следвало да се ангажира отговорността на водача по чл.93 ал.2 от ЗАП, че не представя някакъв документ – водач който не представи в момента на проверката тази заповед, което е обвързано с нормата на чл.18 т.4 от Наредбата, а по чл.93 ал.1 т.1 казва без издадено – по която е санкциониран.

Има съд. практика на с-я Петкова от 2018г., но делото е 366/2018 на РС Велинград - той не може да представен нещо, което не му е представено и Решение по НД 594/2012 на АС Пловдив.

По изложените съображения моля за вашия съд. акт и моля за разноските съгласно представения договора.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законовия срок.

Протоколът написан в с.з., което приключи в 14.19 ч.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ Секретар: _______________________

5