Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 77 от 19.06.2023, Районен съд - Айтос

Съд
Районен съд - Айтос
Дело
Административно наказателно дело 195/2023
Вид
Решение № 77
Подписан
19.06.2023
В сила
25.10.2023
Състав
Мария Йорданова Дучева

Цитирани разпоредби

  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.147, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 174, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.17, ал.1 · Правилник за издаване на българските лични документи

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. А., 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – А., IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

ПредС.ел:

Мария Й. Дучева при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Административно наказателно дело № 20232110200195 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на А. О. Е. с ЕГН ********** от гр. П., общ.П., обл. В., ***, против НП № 22-0237-000208 / 15.11.2022 г. на Началник група в ОДМВР-Б., РУ-А., с което на жалбоподателя на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ от 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ от 20 лева за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление. В депозираната молба с вх. № 451 от 30.01.2023 г. също се иска отмяна на наказателното постановление изцяло. Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити. Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 27.08.2022 г., около 05.20 часа, служителите на РУ-А. С. С., С. К. и Т. К. патрулирали на територията на гр. А.. В района на ул. *** в близост до строителен магазин хипермаркет „Мастерхаус“ забелязали да се движи л.а. *** с рег. № ***, собственост на ***, с посока на движение от гр. П. към гр. А.. Спрели лекият автомобил за проверка и установили самоличността на водача А. О. Е.. Изпробвали водача за употреба на алкохол с 1 техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, което отчело концентрация на алкохол – 0,97 %. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 138152 и същият се възползвал от правото да даде кръвна проба. От изследването се констатирало концентрация на алкохол в кръвта 1, 17 %, за което е представен протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията алкохол в кръвта № 422 от 30.08.2022 г. на БНТЛ при ОДМВР-Б.. По искане на водача е извършена повторно изследване – протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията за алкохол в кръвта № 466 от 20.09.2022 г., при което се констатирало концентрация на алкохол в кръвта 1, 10 %. При проверката водачът не представил СУМПС и контролен талон към него, както и се установило, че управляваното от водача МПС не е преминало технически преглед.

За констатираните нарушения бил съставен АУАН Серия GA № 572391 от 27.08.2022 г. от С. С., на длъжност мл. автоконтрольор в РУ-А., който бил предявен на водача, като в същия е посочено, че водачът няма възражения. Въз основа на него и резултатите от последвалите две изследвания било издадено обжалваното наказателно постановление.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази: От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че при извършената от органите по КАТ проверка, жалбоподателят е извършил описаното в акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение, поради което правилно и законосъобразно е бил санкциониран. Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства, както и от представените по преписката писмени доказателства - протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията алкохол в кръвта № 422 от 30.08.2022 г. на БНТЛ при ОДМВР-Б. и протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията за алкохол в кръвта № 466 от 20.09.2022 г. В конкретния случая е безспорно установено, че на 24.01.2021 г. след полунощ, около 02.50 часа, ПП Е-773 на разклона за с. Поляново към гр. Карнобат жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата.

Не се установява наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение. Представена е заповед № 8121з1632 от 02.12.2021 г. на МВР, с оглед на която се явява неоснователно възражението относно компетентността на актосъставителя и издалия НП началник група в ОДМВР-Б., РУ-А.. Актът е предявен на нарушителя и от актосъставителя му е разяснено обвинението, като изрично е посочено в АУАН в графа „обяснения/възражения”, че нарушителят няма възражения. Взета е кръвна проба и съответно изследването е показало концентрация на алкохол в кръвта над допустимото – 1, 17 %. По искане на водача е направено повторно изследване и кръвната проба отново е показала концентрация на алкохол в кръвта над допустимото – 1, 10 %. Видно е, че разликата между първото и второто изследване не надхвърля пА.метрите за отчетената разлика в чл.27, ал.4 във вр. с чл.22, ал.2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Ето защо правилно е била ангажирана административно наказателната му отговорност с издаденото НП. Съгласно 2 чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, а съгласно чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително - за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

От субективна страна деянието е извършено от нарушителят виновно при форма на вината пряк умисъл, като деецът е съзнавал общественоопасният му хА.ктер, знаел е че е употребил алкохол , знаел е че не бива да управлява МПС и въпреки това го е направил. Не на последно място жалбоподателят е бил наясно, че преди по-малко от година е бил наказан по адм.ред за същото нарушение- управление на МПС след употреба на алкохол.

Видно от представената деклА.ция по чл.17, ал.1 от ПИБЛД, водачът е посочил, че е изгубил СУМПС, но изгубването на СУМПС или изтичането на срока на СУМПС не е равнозначно на липса на правоспособност за водача на МПС. Предвид безспорно установеното нарушение и неоснователността на възраженията следователно правилно в наказателното постановление е определена санкцията за констатираното нарушение и наказателното постановление следва да се потвърди в посочената част, с която на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

При проверката се е установило също, че водачът не носи свидетелство СУМПС и контролен талон към него, което съставлява нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, съответно водачът правилно е санкциониран на основание чл.183, ал.1, т.1 с глоба в размер на 10 лева. ДеклА.цията по чл.17, ал.1 от ПИБЛД, подадена след датата на проверката и съответно след констатиране на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, не освобождава водача от административно наказателна отговорност за горепосоченото нарушение.

При проверката се е установило още, че водачът управлява МПС, което е без преминат технически преглед, поради което правилно водачът е санкциониран на основание чл.185 от ЗДвП с глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП.

Ето защо издаденото НП се явява правилно и законосъобразно, а жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-0237-000208/15.11.2022 г. на Началник група в ОДМВР-Б., 3

РУ-А., с което на А. О. Е. с ЕГН ********** от гр. П., общ. П., обл. В., ***, на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ от 10 /десет/ лева; за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ от 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.

Решението може да се обжалва пред Административен съд-гр.Б. с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – А.: _______________________

4