Разпореждане № 118301 от 21.08.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 118301 гр. София, 21.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110148589 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение при връчване по чл.47 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. №

262882/15.08.2024 г., подадена по пощата на 15.08.2024 г. о т *********, със седалище в ************* срещу С. Г. М., с адрес: **********, с която е предявен положителен установителен иско за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 вр. чл.35, ал.6 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4 117.34 лв. главница, начислена по фактура № 0116786823 от 12.09.2022 г. със срок на плащане от 12.09.2022 до 12.10.2022 г. и период на фактуриране от 29.07.2021 г. до 29.07.2022 г., издадена на основание чл. 37, ал. 1 и формирана по реда на чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4, представляваща изразходвани, отведени и пречистени количества вода за едногодишен период от време, считано от датата на констатираното в Контролен лист № НПРД 025831 - 29.07.2022 г. на основание, че имотът е незаконно присъединен към ВиК мрежата ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК (19.10.2023 г.) до окончателното изплащане на вземането, за която сума има издадена Заповед № 36016 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 01.12.2023 г. по ч. гр. д. № 57710/2023 г. по описа на СРС

1

В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на имот, нохадущ се в ********. Твърди се, че имотът е посетен от служители на ищцовото дружество и е извършило проверка, за което е съставен Контролен лист № НПРД 025831/29.07.2022 г. Проверката установила, че имотът е реално водоснабден и се ползва вода без същата да се измерва, отчита и заплаща.

Твърди, че имотът е незаконно присъединен към ВиК мрежата и липсва водомер. Твърди, че на проверката присъствал ответникът, който се е разписал в този контролен лист. Излагат се твърдения, че Във връзка с резултата от извършената проверка, ответникът е поканен на среща с представители на дружеството. Сочи че на проведената на 24.08.2022 г. среща между представители на ********** и С. Г. М., последният не е представил горепосочените документи, като не е представил и такива установяващи период на незаконосъобразно ползване на вода. Във връзка с проведената среща е съставен Протокол № КНВ 0017181/24.08.2022 г., подписан от двама представители на ********** и от ответника С. Г. М., в който са отразени направените по време на същата констатации. Твърди, че с оглед констатираното е начислена процесната сума на ответника на основание чл.37, ал.1 вр. чл.35, ал.6 от Наредба № 4 (незаконон присъединяване) и трайно прекъсване на незаконосъобразното сградно водопроводно отклонение.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски – държавна такси и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Прави искането по чл.239 ГПК. Моли да се изпращат книжа на електронната поща.

Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:

1./ Контролен лист № НПРД 025831/29.07.2022г.; 2./ Протокол № КНВ 0017181/24.08.2022 г.; 3./ Фактура № 0116786823 от 12.09.2022 г.; 4./ Платежно нареждане за внесена държавна такса.

Моли съда да допусне изслушването на комплексна техническа и счетоводна експертиза (КТЕСчЕ), при която, след като вещите лица специалисти направят необходимите проверки, както и оглед на имота, да дадат отговор на следните въпроси: 1. Водоснабден ли е имотът, посочен в исковата молба, доставяло ли е дружеството ВиК услуги до този имот и какво е тяхното количество за исковия период? 2. Каква е стойността на предоставените за исковия период услуги и в съответствие с предоставените количества и с утвърдените от КЕВР цени ли е определена от дружеството тя? 3./ Как са измервани, определени и начислени доставяните до процесния имот ВиК услуги и какъв е техния обем за процесния период (29.07.2021 г. – 29.07.2022 г.)? 4./ Какъв е размерът на задълженията за предоставени ВиК услуги по клиентския номер на ответника за спорния период и в съответствие с начислените количества и одобрените от КЕВР цени ли са фактурирани същите от ищцовото дружество?

Моли да се задължи ответника, на основание чл.190 ГПК, да представи нотариалния акт на имота.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от страните и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

2

По допустимостта на производството

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 57710/2023 г.

Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 36016/01.12.2023 г. Заповедта е връчена по реда на чл.47 ГПК. Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 16.07.2024 г. (л.39 от заповедното дело), поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 16.08.2024 г. Исковата молба е подадена в съда на 15.08.2024 г. и на същата дата се представени доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок. Ето защо настоящото производство е допустимо. В този смисъл т.10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

По представителната власт

Ищецът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

Ответникът на този етап не се представлява.

По държавната такса

За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право (материален интерес) се дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е над 1250 лева, на основание чл.72, ал.1 ГПК. В тази хипотеза, за всеки иск, който е под 1250 лева се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Но ако общата цена на всички искове под 1250 лева, то се събира една минимална държавна такса за всички искове в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 ГПК. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д.

№ 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесният случай цената на иска е над 1250 лева (включваща сумите от 4117.34). Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Следователно държавната такса е в размер на 164.69 лева.

На основание чл.415, ал.4 ГПК таксата се редуцира с 82.35 лева, тъй като е заплатена в заповедното производство (л.9,19 от заповедното дело).

Следователно дължимата такса по това дело е 82.34 лева. Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК (л.13 от делото).

По редовността на ИМ и чл. 131 ГПК

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК, освен приложения по чл.129, т.3 ГПК.

Ответникът не е задължителен субект по чл.50, ал.5 ГПК, поради което трябва да има хартиен препис за него.

Ето защо искова молба с вх. № 262882/15.08.2024 г. следва да бъде 3 оставена без движение, като нередовна на основание чл.129, ал.2 вр. чл.128, т.3 ГПК, като се укаже на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото определение следва да представи на хартиен носител исковата молба и приложенията към нея за ответника, на основание чл.128, т.3 ГПК или да внесе държавна такса в размер на 1.50 лева (един лев и петдесет стотинки) за преписи, на основание чл.102з, ал.3 ГПК, както и в същия срок да представи доказателства за това, като при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.

Следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства/искания, ответникът, че е собственик на процесния имот, че има лицензия като ВиК оператор за процесната територия и период, както и че е извършена проверка и че имотът е бил свързан към ВиК мрежата, на основание чл.146, ал.2 ГПК.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на 4 брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 262882/15.08.2024 г. като нередовна на основание чл.129, ал.2 вр. чл.128, т.3 ГПК, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото определение следва да представи на хартиен носител исковата молба и приложенията към нея за ответника, на основание чл.128, т.3 ГПК или да внесе държавна такса в размер на 1.50 лева (един лев и петдесет стотинки) за преписи, на основание чл.102з, ал.3 ГПК, както и в същия срок да представи доказателства за това, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства/искания, ответникът, че е собственик на процесния имот, че има лицензия като ВиК оператор за процесната територия и период, както и че е извършена проверка и че имотът е бил свързан към ВиК мрежата, на основание чл.146, ал.2 ГПК.

ДА СЕ ИЗДАДАТ съдебни удостоверения на ищеца, след представяне на проект за такива и документ по чл.23 ТДТССГПК.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.