Решение № 16989 от 01.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16989 гр. София, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110110666 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил по реда на чл. 422 от ГПК срещу З. К. К., установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 835,69 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в *** аб. № ***, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 135,51 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.11.2022 г. до 10.10.2024 г., сумата от 4,52 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2023 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 0,46 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.05.2023 г. до 10.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.12.2024 г. по ч. гр. д.

№ 65842/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, защото има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния 1 период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата за дялово разпределение, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответникът е в забава. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК. Възразява за прекомерност на разноските на ответника.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил на 29.05.2025 г. от ответника З. К. К. чрез адв. Н. К., в който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между страните. Оспорва приложимите общи условия като недействителни поради съдържащите се в тях неравноправни клаузи, които не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал.

1 ЗЗП. Счита общите условия за изготвени в противоречие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, тъй като нарушават прогласения в нея принцип за добросъвестност, а разпоредбите им не дават възможност на потребителя да повлияе върху съдържанието им. Твърди, че общите условия не са подписани от него, поради което няма качеството на потребител на топлинна енергия. В условията на евентуалност – ако се установи наличието на облигационни отношения с ищеца, твърди, че процесният имот се намира в съсобственост между ответника и лицето О.А.К., поради което ответникът е задължен за 1/2 част от общия размер на задълженията за топлинна енергия за процесния период. Оспорва количеството на доставената от ищеца топлинна енергия, както и правилността на отчитането на реалното потребление в имота.

Възразява, че топломерите не са преминали през задължителни проверки, които да установяват, че са в изправност и че отговарят на нормативните изисквания. Оспорва абонатната станция в жилищната сграда да е въведена в експлоатация. Оспорва, че не е обвързан от сключен с „Техем Сървисис“ ЕООД договор за извършване на услугата за дялово разпределение. Възразява да е налице сключен договор между ищеца и фирма за дялово разпределение. Счита, че претендираните от ищеца суми са неправилно изчислени съгласно приложените фактури. В условията на евентуалност – в случай че се установи дължимост на претендираните суми, релевира възражение за пълното им заплащане в срок от страна на съсобствениците на процесния имот. Оспорва по основание и размер акцесорния иск за лихва за забава с доводи, че ищецът не е отправял покана до ответника за заплащане на дължимите главници, поради което последният не е изпаднал в забава.

Възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена.

Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК. В представените по реда на чл.

149, ал. 3 от ГПК писмени бележи прави обстоен доказателствен анализ и поддържа заявените оспорвания.

Третото лице помагач на страната на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ООД, ЕИК 130036512, не взема становище.

2

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 31.10.2024 г. г. срещу ответника, за сумите, описани в заявлението на посочените там основания и периоди, по което е образувано ч. гр. дело № 65842/2024 г. на СРС, III ГО, 87 състав, за които на 03.12.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с предмет описаните вземания.

Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение в срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове са процесуално допустими.

Предявени за разглеждане по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия на посоченото основание, че сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е обстоятелството, възникнало ли е вземането в сочения размер за главниците и лихвите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС, освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на 3 топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От приетите по делото писмени доказателства – Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г., се установява, че ответникът е придобил заедно със съпругата си О.А.К. по силата на правна сделка правото на собственост върху недвижим имот апартамент № 80, находящ се в ***, за който е открит абонатен номер ***, като продавачът В.П.К. е учредил право на ползване върху имота в полза на Л.Р.К. и И.Н.К.. Същевременно по делото се установява, че на 23.10.2013 г., ответникът З. К. К. е подала молба-декларация за откриване на партида за имот с абонатен номер *** на негово име със съгласието на съпругата си, както е декларирал, че ползва имота за жилищни нужди и домакинството се състои от 5 човек. Посочил е, че при промяна на собствеността и обстоятелствата е длъжен да декларира новите данни.

П р и постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

От представените по делото доказателства – молба-декларация, с която лицето е направило искане за откриване на партида на негово име, се установява, че качеството на потребител на топлинна енергия за исковия период по смисъла на ЗЕ за топлоснабдения имот има лицето, подало молбата. Ето защо ответникът е бил обвързан от договора за покупко-продажба на топлинна енергия, съдържанието на който е уредено в представените публично известни Общи условия за продажба от 2016 г., които са публикувани, поради което отговаря за евентуално възникналите вземания за периода след подаване на молбатадекларация за откриване на партида. Възражението на ответника, че трето лице е собственик на 1/2 от имота, поради което дължи съответната част от разходите за ТЕ, е неоснователно, тъй като на основание чл. 32 от СК, разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, които отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, поради което ищецът има право да претендира цялата сума от лицето, с което е договорът е сключен.

Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в представените публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с 4

Решение от 2016 г. на ДКЕВР, които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия и за което в случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в тази насока. Същевременно неоснователни са и доводите в отговора на исковата молба, че е нарушена забраната по чл.