Решение № 477 от 21.12.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. Пазарджик, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова в присъствието на прокурора С. Ст. Д. като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Гражданско дело № 20225200100416 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени искове от Г. К. Д., ЕГН **********, от гр.П., чрез адв.И.В. от ПАК против Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.

„Витоша“ № 2 за заплащане на обезщетение в р-р на 80 000лв. за причинени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение по чл.199,ал.1,т.2 във вр. с чл.198,ал.1,т.4 от НК и незаконно предаване на съд за престъппление по чл.198,ал.1,т.4 и чл.239,ал.1 от НК ,за които е оправдан,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 25.02.2022г. и сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства:

Твърди се, че с постановление от 22.03.2018 г. на следовател от НСлС ищецът бил привлечен като обвиняем по ДП - сл.д.№2/17г. на НСлС, пр.пр. №4684/16г. на ОППазарджик, за извършени престъпления по чл.199, ал.1, т.2 във вр. с чл.198, ал.1, т.4; чл.137; чл.319; чл.286, ал.2 във вр. ал.1, чл.290 НК и.чл. 339, ал.1 НК.

С постановление на ОП-Пазарджик от 06.07.2018 г. наказателното производство по отношение на него било частично прекратено, като прекратяването касаело изцяло престъплението по чл. 290 НК и частично – изразяващо се в промяна на правната квалификация по отношение на грабежа –от деяние по чл.199, ал.1, т.2 във вр. с чл.198, ал.1, т.4 НК на такова по чл.198, ал.1, т.4 НК, при което делото било изпратено по компетентност на РП-Пазарджик.

Твърди , че впоследствие, с постановление на РП-Пазарджик от 18.10.2018 г., наказателното производство срещу ищеца отново било частично прекратено за 1 престъпленията по чл.319; чл.286, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.290 от НК и продължило да се води за деянията по чл.198, ал.1, т.4 от НК, чл. 137 от НК и чл. 339, ал.1 НК, а именно: затова, че на 07.12.2014 г. в съучастие със С. С., използвайки физическа сила срещу В. Н. е отнел движими вещи от владението му; затова че на същата дата двамата са изоставили същия в беззащитно състояние, излагайки живота му на опасност и затова че отново на посочената дата, без надлежно разрешение, е държал огнестрелно оръжие - преработен газов пистолет „ИЖ 78 8 Байкал”.

Твърди също, че на 18.04.2018 г. срещу ищеца бил внесен обвинителен акт за престъпленията по чл.198, ал.1, т.4, чл.137 и чл. 339, ал.1 от НК. Било образувано НОХД № 787/19 г. на РС-Пазарджик, в хода на което се провели общо 15 съдебни заседания. С присъда № 260024/26.04.2021 г. ищецът бил признат за невиновен за това, че е държал незаконно огнестрелно оръжие и затова че, в съучастие със С. е извършил грабеж, като бил осъден на наказание една година и четири месеца лишаване от свобода за кражба и за престъплението по чл.137 от НК. Впоследствие - с присъда № 12/12.10.21г. по ВНОХД №474/21г. на ОС-Пазарджик, бил изцяло оневинен за грабежа. В тази част присъдата станала окончателна след произнасянето на ВКС – с решение №16/24.02.22г. по НД № 1098/21 г. За престъплението по чл.137 НК на ищеца било наложено наказание пробация.

Изложени са съображения, че за престъпленията по чл.199, ал.1, т.2 във вр. чл.198, ал.1, т.4 и по чл.198, ал.1, т.4 НК законодателят предвиждал наказания лишаване от свобода от 5 до 15 години и от 3 до 10 години, а за това по чл. 137 от НК - до 3 години. В тази връзка основните притеснения на ищеца били обусловени обстоятелството, че би признат за виновен и най-вече от страха, че ще бъде осъден ефективно. Според него възможността да влезе в пенитерциарно заведение била съвсем реална.

Твърди, че през 2012г., едва навършил 18 г. възраст, той търпял за около година наказание лишаване от свобода и това били най-кошмарните и страшни месеци в живота му, които го преобърнали изцяло. Сочи, че в периода, докато течало разследването, получил много сериозни психически проблеми - резултат на стресовата ситуация, в която изпаднал.

За месеци се изолирал от околния свят, като живеел почти в отшелничество на „Цигов чарк”. Един ден през м.октомври 2018г. започнал да се държа странно и агресивно. Без причина нахлул в друга вила, където чупил покъщнина, отказал да се предаде доброволно на полицията. Срещу него било образувано досъдебно производство, прекратено от РП-Пещера с мотива, че е извършил деянието в състояние на невменяемост. Пояснява се, че с определение на PC-Пещера по ЧНД №338/18г. бил настанен за принудително лечение в ДПБ - Пазарджик, което се провело в периода от 14.10.18 г. до 13.12.18 г. В хода на лечението му била поставена диагноза „

Описва, че няколкократно бил хоспитализиран.

Твърди, че известни здравословни проблеми имал още от 2016г., когато от време на време получавал . За известно време (14.01.18 г.. - 12.02.18 г.) бил на лечение в испанска клиника, след което се почувствал много добре. Испанските лекари определили тогава състоянието му като маниакален пристъп (епизод). Твърди, че според вещите лица д-р Л. К.

2 и Л. Б., които го освидетелствали в хода на следствието и изготвили комплексна ППЕ, стигнали обаче до извода, че към 10.05.18 г. ищеца не боледува от същинско психично заболяване и е психично здрав. Втората му хоспитализация в ДПБ Пазарджик била за времето от 21.02.19 г. до 29.03.19г. с поставена диагнозата „п. ш.”. Третото стационарно лечение в ДПБ- Пазарджик било в периода 11.02.21 до 25.01.21 г.

Не отрича, че в периода м. март 2018 г. до 2021 г. от време на време е пуши която за пръв път опитал в Затвора и само от нея там се чувствал добре. Твърди, че стреса, на който бил подложен, бил прекалено голям и съчетан с тази му слабост довел до тежкото психично състояние, в което изпаднал. Акцентира, че незаконното обвинение изиграло ролята на решаващ фактор за задълбочаване на о. За периода 08.03.18 г. - 24.02.22 г., ежедневието му било доминирано от мисълта за разследването, а после и за делото. Живеел изолиран, под постоянен стрес. Това било напълно загубено време в живота му, в което той не живеел по обичайния начин.

След приключване на делото за ищеца настъпило значително успокоение, респ. подобрение на състоянието му. Отишъл при майка си, която не бил виждал от м.март 2018 г., а тя е най-близкия човек, в И., където работел. Изтъква се, че средата, в която се намира в момента и трудовата му заетост помагали много и на практика не се нуждаел от никакво медикаментозно лечение.

Сочи, че в хода на наказателното производство - на 15.03.18 г., с постановление на ОП-Пазарджик, му била наложена забрана да напуска страната. По този начин бил лишен от директен контакт с майка си, чиято подкрепа много му помагала и без нея се чувствал още по-уязвим. Нямало с кого да споделя тревогите си и затварянето в себе си и натрупания стрес довел до ескалацията в поведението му от м.октомври 2018 г.

Твърди се, че са налице предпоставките по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, като отговорността на Прокуратурата в случая произтичала от конкретните й действия - под неин надзор и указания, на ищеца било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.2 във вр. с чл.198, ал.1, т.4 от НК, преквалифицирано на такова по чл.198, ал.1, т.4 от НК и такова по чл. 339, ал.1 НК, за които бил предаден на съд, а впоследствие и оправдан.

Въведеният петитум е да се осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 80 000 лв. за причинени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение по чл.199, ал.1,т.2 във вр. с чл.198,ал.1,т.4 от НК и незаконно предаване на съд за престъпление по чл.198,ал.1,т.4 и чл.239,ал.1 от НК ,за които е оправдан,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 25.02.2022г. и сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства описани в раздел „Доказателства” на същата.Направено е искане за събиране на гласни доказателства, за установяване причинените на ищеца неимуществени вреди.Първоначално е направено искане за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза, с поставени задачи,което в последствие не се поддържа.

3

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ чрез представител от страна на ОП-Пазарджик. Становището е, че предявеният иск е допустим, с оглед твърдените обстоятелства в исковата молба и наличието на влязла в сила оправдателна присъда ,но същия е неоснователен. Оспорва се и размера на претенцията,като недоказана, а също и че същата кореспондира като пряка последица с действията на Прокуратурата. Възразява се, че твърденията на ищеца са общи и не са подкрепени с конкретни доказателства. Относно изложеното в исковата молба за досъдебното и съдебната фаза на наказ.производство няма представени доказателства,посочените номера на съдебно актове и са приложени незаверени и нечетливи копия на цитираните прокурорски и съдебни актове и експертизи,което е пречка онтносно преценка достоверността на изложените твърдения,както и дали е изтекла 5-год. давностен срок за предявяване на исковата претенция.

Не се сочели доказателства и фактически твърдения за реално претърпени неимуществени вреди, непосредствената им причинно-следствена връзка с незаконното обвинение за престъпмение от общ характер,както и техния размер.ОСвен това в исковата молба се твърдяло,че ищецът е осъждан и през 2012г. и търпял ефективно присъда с наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 год..Именно поради това основните му притеснения били,че ще получи отново ефективно наказание.От така формулираните негативни емоций се виждало,че същите не са породени от това,че неоснователно и незаконно е обвинен,а се явяват обоснован страх от наказателно преследване,когато вече веднъж е получил осъдителна присъдас ефективно наказаниелишаване от свобода.По този повод се изтъква, че ако в процесния период са търпени вреди, то те не са били единствено и само резултат от действията на ответника. В тежест на ищеца било да докаже и установи твърдяните неимуществени вреди, размерът на обезщетението на които не следвало да служи като източник за обогатяване.

Наред с това се сочи, че в по-голямата си част от исковата молба е излъчена хронологията на развилия се наказателен процес.ОТ исковата молба се установявало,че преди да бъде привлечен в качеството на обвиняем по досъдебното производство Г. Д. вече е имал здравословни проблеми,налагащи лечение на неговото психично здраве.Сам сочи,че здравословните му проблеми датират от 2016г. .През 2018г.-2020г. бил на лечение в испанска клиника ,т.е отново преди да бъде привлечен като обвиняем по досъдебното производство.Неоснователни и недоказани били твърденията,че от незаконно повдигнатото му обвинение са предизвикали стрес,безпокойство,притеснения и тежко психично състояние което е наложило хоспитализация в ДПБ.-Пазарджик..В исковата молба се установява също,че ищецът имал протиправно поведение през периода м.март 2018г.- до 2021г. когато употребявал .Това обстоятелство зочи,че евентуалните здраволсловни проблеми на ищеца и хоспитализации са свързани именно с употребата на .Представените като доказателства 3бр. епикризи и КСППЕ по ДП №3/2017г. по описа на НСлС не доказват сочените и твърдения,че здравословното състояние на ищеца е пряка и непосредствена последица от действията и актовете на органа по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.

4

Като неоснователни и недоказани се оспорват и претенциите за претърпени вреди от наложена процесуална мярка „Забрана за напускане пределите на РБ“,с което бил лишен от от директер контакт с майка си.Наложената мярка единствено обезпечавала нормалното протичане на наказателното производство,но не е ограничавала личните му контакти и не е пречило двамата да се срещат на територията на РБългария,когато и където искат , и да разговарят оп телефон или други модерни комуникации когато и колкото искат.. Възразява се, че размера на претенцията е прекомерен и не е несъобразен с принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, с трайната съдебна практика по аналогични случаи (включително и тази на ЕСПЧ), както и с обществено-икономическите условия в страната. Сочат се съображения, изведени от практиката на Пленума на ВС, възприети с т. ІІ на Постановление № 4/23.12.1968 г. Цитира се и практика на ВКС. Твърди се,че присъдата спрямо Г. К.Д. не е изцяло оправдателна,същият е осъден за деяние по чл.137 във вр. с чл.20,ал.2 от НК.