Решение № 2712 от 24.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2712 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20241100505765 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №20107414/03.12.2023 г., постановено по гр. д. №9780/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 119 състав, постановено във втората фаза по допусната с Решение №II-119-178/25.02.2016 г., постановено по гр. д.

№9780/2013 г. и Решение №964/05.02.2020 г., постановено по възз. гр. д.

№11006/2016 г. по описа на СГС, последното недопуснато до касационно обжалване с Определение №219/20.05.2021 г., постановено по гр.д.

№3913/2020 г. на ВКС

СА ИЗНЕСЕНИ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН дворно място, находящо се в гр. София, жилищен квартал „Бояна“ на пл. „********, с площ от 745.00 кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот VI- 463 от квартал XIIIб по плана на гр. София, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по кадастраналната карта и кадастралния регистър, одобрени със Заповед №РД-18-68/02.12.2010 г., издадена от Директора на АГКК, със съседи имоти със следните идентификатори:

***,

***, ***, ***, ***, заедно със сутеренен и партерен етаж на построената в описаното дворно място масивна двуетажна сграда, цялата с идентификатор ***, които сутерен и партерен етаж по проект от 1994 г. представляват, както следва: сутерен, състоящ се от гараж, складови помещения, котелно помещение, 1 машинно отделение, битови помещения и санитарен възел; партерен етаж, състоящ се от ресторант- търговска зала, кухня към ресторант с обслужващи помещения, магазин и фризьорски салон, а изпълнение на място по проект от 2014 г. и Заповед №38, издадена от главния архитект на район „Витоша“ на Столична община на 28.02.2014 г., както следва: сутерен на кота -2.50 на мястото на предвидения гараж с кухня (топла и сладкарска), склад, преустроен в конферентна зала, стопански и обслужващи помещения с различна организация и разпределение, изпълнени асансьори от кухнята към нива на сладкарница и ресторант (чисто/мръсно), складове за сухи продукти, за зеленчуци и за инвентар и склад на сладкарницата; партер на кота 0 с кафесладкарница, функционално свързана с детски клуб на мястото на предвидения ресторант, детски клуб с врата към улицата, функционално свързана с кафе-сладкарницата на мястото на предвидените магазин и фризьорски салон, както и предвидено място за рецепция и кухненски офис с връзка към основната кухня в сутерена;

Е РАЗПОРЕДЕНО след извършване на публичната продан получената продажна цена да се разпредели между съделителите при следните квоти:

17/18 за В. А. С. с ЕГН ********** и 1/18 за Г. П. Ш. с ЕГН **********;

Е ОТХВЪРЛИЛ исканията за възлагане на съделителите В. А. С. и Г. П.

Ш..

Е ОСЪДИЛ В. А. С. да заплати на Г. П. Ш. сумата от 8779 лв., представляваща обезщетение за това, че последният е бил лишен от ползването на приспадащия му се дял от описаните недвижими вещи за времето от 11.10.2021 г. до 08.03.2023 г., като е отхвърлил иска за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 27 000 лв.

Е ОСЪДИЛ да заплатят в полза на съдебната власт държавна такса по извършването на делбата, както следва: В. С. да заплати сумата от 52 276,89 лв. и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, Г. Ш. да заплати сумата от 3075,11 лв. и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Е ОСЪДИЛ да заплатят в полза на съдебната власт държавна такса по искането за сметки, както следва: В. С. да заплати сумата от 351,16 лв., Г. Ш. да заплати сумата от 728,84 лв.

Е ОСЪДИЛ В. А. С. да заплати на Г. П. Ш. сумата от 1441,71 лв., представляваща разноски по делото.

Решението в частта, с която претенцията по сметки на Г. Ш. е отхвърлена за разликата над присъдените 8779 лв. до предявения пълен размер от 27 000 лв. като необжалвано, е влязло в законна сила.

Настоящото въззивно производство е образувано по повод въззивна жалба, подадена от В. А. С., с която решението се обжалва в частта, с която е постановено изнасянето на публична продан дворно място, находящо се в гр.

София, жилищен квартал „Бояна“ на пл. „********, с площ от 745.00 кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот VI- 463 от квартал XIIIб по плана на гр. София, представляващо поземлен имот с идентификатор 2

*** по кадастраналната карта и кадастралния регистър, одобрени със Заповед №РД-18-68/02.12.2010 г., издадена от Директора на АГКК, със съседи имоти със следните идентификатори:

***,

***, ***, ***, ***, заедно със сутеренен и партерен етаж на построената в описаното дворно място масивна двуетажна сграда, цялата с идентификатор ***, които сутерен и партерен етаж по проект от 1994 г. представляват, както следва: сутерен, състоящ се от гараж, складови помещения, котелно помещение, машинно отделение, битови помещения и санитарен възел; партерен етаж, състоящ се от ресторант- търговска зала, кухня към ресторант с обслужващи помещения, магазин и фризьорски салон, а изпълнение на място по проект от 2014 г. и Заповед №38, издадена от главния архитект на район „Витоша“ на Столична община на 28.02.2014 г., както следва: сутерен на кота -2.50 на мястото на предвидения гараж с кухня (топла и сладкарска), склад, преустроен в конферентна зала, стопански и обслужващи помещения с различна организация и разпределение, изпълнени асансьори от кухнята към нива на сладкарница и ресторант (чисто/мръсно), складове за сухи продукти, за зеленчуци и за инвентар и склад на сладкарницата; партер на кота 0 с кафесладкарница, функционално свързана с детски клуб на мястото на предвидения ресторант, детски клуб с врата към улицата, функционално свързана с кафе-сладкарницата на мястото на предвидените магазин и фризьорски салон, както и предвидено място за рецепция и кухненски офис с връзка към основната кухня в сутерена, както и в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на Г. П. Ш. на основание чл. 346 ГПК сумата от 8779 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на припадащия се дял от делбените имоти за времето от 11.10.2021 г. до 08.03.2023 г.

Въззивникът счита, че решението е обжалваните части е неправилно, поради което моли същото да бъде отменено. Счита, че първоинстанционният съд в размер със събраните по делото доказателства е постановил изнасянето на публична продан на сутерен и партерен етаж, които не били самостоятелно обособени обекти, а били част от обслужващите помещения на сградатахотел ресторант. Излага, че допуснатите експертизи не установяват отделността на процесните делбени имоти от хотела, въпреки което съдът погрешно постановил етажите да бъдат изнесени на публична продан, без да изследва въпроса дали обектите в сегашния им архитектурен вид, са такива, които могат да се отделят от целостта на сградата по своето предназначение.

Съдът не бил обсъдил, че към момента на постановяване на решението и изнасянето на публична продан на процесния имот, същият представлява в резултат на обновяването му в луксозна степен на изпълнение обслужващата част на хотела-ресторант. Не можело да се приеме, че процесните обекти са самостоятелни, тъй като са неделими от хотелската част, което се установявало и от приетите скица и схема от АКГГ. Излага, че в Решение №964/05.02.2022 г. по възз. гр. д. №11006/2016 г. по описа на Софийски градски съд е прието, че сутеренът и партерът са предмет на делбата, но не е 3 изложил мотиви, че те са отделен от хотела самостоятелен обект. Счита, че с атакуваното решение се нарушавали разпоредбите на чл. 202 и чл. 203 ЗУТ, както и приложимите подзаконови нормативни актове. Съдът не бил съобразил, че съгласно действащият ПУП за местността кв. Бояна, предназначението на УПИ VI- 463, кв. 135 е за „ресторант и хотел“ и при изнасянето на тази неделима част от хотела, то той ще загуби функцията си на такъв, което би влязло в противоречие и с действащия, одобрен ПУП. По отношение на уважената претенция по сметки по чл. 346 ГПК сочи, че по делото не е доказано по несъмнен начин, че съделителят е бил възпрепятстван да ползва своята 1/18 ид.ч. от имота, а напротив, има доказателства, че същият не е бил в страната. Поддържа, че липсва отправена писмена покана, което водело до неоснователност на претенцията. Показанията на разпитания по делото свидетел не установявали твърдяното от ищеца лишаване от ползва, тъй като същият е изложил, че Ш. е искал да си направи фризьорски салон в сградата на първия етаж, а там към настоящия момент се помещавала сладкарница. Тези претенции, обаче, не водели до извод, че съделителят не е бил допускал до съсобствения им имот. При тези съображения въззивникът моли жалбата му да бъде уважена.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Г. П. Ш., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага, че с влязло в сила Решение №964/05.02.2020 г. по възз. гр. д. №11006/2016 г. по описа на СГС е допусната делбата и по отношение на сутерена и партерния етаж, като съдът е приел, че сградата във функционално отношение е едно цяло и отговаря на предназначението си за хотел-ресторант, не може да обоснове извод, че сутеренът и партерът на сградата са загубили самостоятелността си като вещи.

Сочи, че жалбоподателят не се е явил в първото открито съдебно заседание във втората фаза на делбата и не е проявил никакъв интерес за възлагане на партера и сутерена на сградата. По отношение на искането по сметки излага, че писмено поискване не е необходимо, когато се претендират добивите от вещта, каквато хипотеза била налице в настоящия случай. При тези доводи намира обжалваното решение за правилно и моли същото да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба да бъде оставена без уважение.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е частично недопустимо, като съображенията за това са следните.

С обжалваното решение съдът се е произнесъл по същество по заявени от страните възлагателни претенции и е отхвърлил последните като неоснователни. Съгласно императивната норма на чл. 349, ал. 4 исканията за възлагане могат да бъдат заявени в първото открито съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускането на делбата. Видно от материалите по делото, първото открито заседание от втората фаза на делбата 4 е било проведено на 11.10.2020 г., участие в което е взел процесуалният представител на Г. Ш.. В процесното съдебно заседание е заявена претенция по сметки- за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на делбените имоти, като същата е приета за разглеждане с протоколно определение. Исканията, които могат да бъдат квалифицирани като възлагателни претенции са заявени, както следва- от страна на Г. Ш. едва с молба вх. №25026717/29.03.2022 г. (л.439), а от страна на В. С. едва в проведеното на 08.03.2023 г., последно в първоинстанционното производство открито съдебно заседание, и то в хода на устните състезания, след даване ход на делото по същество. Респективно се налага извод, че възлагателните претенции са заявени след преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 ГПК, поради което се явяват процесуално недопустими. Като е разгледал същите и се произнесъл по същество, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт, поради което решението в частта, с която са отхвърлени исканията за възлагане на съделителите В. А. С. и Г. П. Ш. следва да бъде обезсилено, а производството в тази част следва да бъде прекратено.

Решението е недопустимо и в частта, с която първоинстанционният съд е осъдил В. А. С. да заплати на Г. П. Ш. сумата от 8779 лв., представляваща обезщетение за това, че последният е бил лишен от ползването на приспадащия му се дял от описаните недвижими вещи за времето от 11.10.2021 г. до 08.03.2023 г. Видно от изявлението на процесуалния представител на съделителя Ш. в открито съдебно заседание от 11.10.2021 г., обективирано в съставения протокол, страната е заявила претенция по сметки, представляваща искане за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване за 3 години назад от датата на откритото съдебно заседание в размер на 500 лв. на месец, т.е. общо сумата от 18 000 лв. за периода от 11.10.2018 г. до 11.10.2021 г., така и до приключване на делото. С протоколно определение съдът е приел за разглеждане претенцията по сметки, като е приел, че е сезиран с искане за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване за три години от днешна дата, т.е. от 11.10.2018 г. до произнасянето на съда по делото в размер на 500 лева на месец.