Решение № 2548 от 17.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2548 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря В.ия С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100511384 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 19816 от 01.12.2023г., постановено по гр.д. № 173/2023г. по описа на СРС, 144. състав, поправено с Решение №5363/29.03.2024г. е признато за установено, по предявените от „Топлофикация София” ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. С. Ш. с ЕГН:********** с адрес в София, п.к.1359,обл.София, общ.Люлин, ж.к.**** и Н. М. Ш., ЕГН:********** с адрес в гр.София, п,к.1359, обл.София, общ.Люлин, ж.к.**** със съдебен адрес в София, ул.**** дължат на „Топлофикация София” ЕАД следните суми: М. С. Ш. дължи 2247.95 лева сборна главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 05.2019г. до 04.2021г. и стойност на дялово разпределение за периода от м.09.2019г. до м.04.2021г. ведно със законната лихва от 11.10.2022г. до окончателното изплащане като e отхвърлен иска за топлоенергия и услуга за дялово разпределение за разликата до пълния им размер от 2 506.82 лева; М. Ш. дължи мораторна лихва за забава върху главницата за топлоенергия в размер на 379,10 лв. за периода 15.09.2020г. до 26.09.2022г. и 6,69 лева - лихва за забава върху стойността на услугата за периода от 31.10.2019г. до 26.09.2022г., Н. М. Ш. дължи 561.99 лева сборна главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 05.2019г. до 04.2021г. и стойност на дялово разпределение за периода от м.09.2019г. до м.04.2021г. ведно със законната лихва от 11.10.2022г. до окончателното изплащане като е отхвърлен иска за топлоенергия и услуга за дялово разпределение за 1 разликата до пълния им размер от 626.70 лева; Н. Ш. дължи мораторна лихва за забава върху главницата за топлоенергия в размер на 94,77 лв. за периода от 15.09.2020г., до 26.09.2022г. и 1,67 лева - лихва за забава върху стойността на услугата за периода от 31.10.2019г. до 26.09.2022г., за които суми по ч. гр. дело № 55065/ 2022 г. по описа на СРС, 144 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от датата 21.10.2022г.

С решението са отхвърлени като неоснователни и предявените искове за установяване на вземания спрямо М. А. Д. с ЕГН:********** за следните суми: сумата от 723,15 лева, от които 618,27 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2019г. до 04.2021г. ведно със законната лихва от 11.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 94,77 лв. за периода 15.09.2020г., до 26.09.2022г., както и сумата за дялово разпределение 8,43 лв. - главница за периода м.09.2019г. до м.04.2021г. ведно със законната лихва от 11.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането и 1,67 лева лихва за периода от 31.10.2019г. до 26.09.2022г., за които суми по ч. гр. дело № 55065/ 2022 г. по описа на СРС, 144 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от датата 21.10.2022г., поради плащане в хода на делото.

С решението по делото е разпределена и отговорността за разноски, съобразно неговия изход.

Срещу така постановеното решение в частта, с която съдът е признал дължимостта на суми от Н. М. Ш., е постъпила въззивна жалба от ответника, която е върната с влязло в сила разпореждане на СРС от 23.08.2024г., поради което същата не е предмет на настоящото въззивно производство.

Срещу решението, в частта, с която съдът е признал съществуването на вземане в полза на ищеца срещу М. С. Ш., за сумата от 6,69 лв. – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.10.2019г. – 26.09.2022г. е постъпила в срок въззивна жалба от посочения ответник, чрез адв. Б., в която са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част.

Жалбоподателят поддържа, че в Общите условия на ищцовото дружество няма уговорка за начисляване на лихви върху суми, дължими за услугата дялово разпределение. За сумите нямало уговорен падеж, поради което лихви се начислявали само след покана, доказателства за отправянето на каквато в случая не били ангажирани. Ето защо, счита искът за неоснователен, моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли посочения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който са развити съображения за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемата страна сочи, че съдът бил изследвал събраните по делото доказателства, както и съдебната практика по такива договори, и бил достигнал до правилни фактически и правни изводи.

Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба.

2

С Определение №5361/09.03.2026г. в правата на починалия в хода на делото М. С. Ш., са конституирани законните му наследници Н. М. Ш. и М. А.

Д..

Съдът е сезиран и с частна жалба, подадена от адв. В. Ф. С., процесуален представител на М. Д., срещу Решение от 29.04.24г., постановено по същото дело, в частта му, имаща характера на определение по чл.248 от ГПК, с която е оставена без уважение молбата му за изменение на решението от 01.12.23г. в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че срещу представлявания от него ответник М. Ал. Д. предявените искове са отхвърлени изцяло, при което адвокатският хонорар, определен по реда на чл.38 от ЗА, следва да е в размер на 1 600 лв. – по 400 лв. за всеки от кумулативно съединените искове, а не както е определил СРС – 44,74 лв. Ето защо, моли ищеца да бъде осъден да му заплати допълнително сумата от 1 555,26 лв. На следващо място, макар исковете срещу М. Д. да са отхвърлени изцяло, с решението по делото същият е осъден за разноски. Моли диспозитивът в тази му част да бъде заличен изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на частната жалба, в която са развити съображения за нейната неоснователност.

Съдът е сезиран и с частна жалба, подадена от адв. съдружие „Б. консулт“, процесуален представител на ответника М. Ш., срещу същото решение, в частта му, имаща характера на определение по чл.248 от ГПК, с която е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че с оглед изхода на делото следвало да му бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 156, 61 лв., каквото СРС не е присъдил, с мотива, че съдружието не било правосубектно. С оглед на това, моли съда да отмени определението в обжалваната част и да му присъди претендираното възнаграждение, а при условията на евентуалност да присъди същото на съдружниците или на преупълномощения от сдружението адвокат – К. Б.. Претендира разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на частната жалба, в която са развити съображения за нейната неоснователност.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По въззивната жалба:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Във връзка с доводите в жалбата, съдът намира същата за ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

3

Доколкото първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е уважен предявеният установителен иск за главница за цена на услугата за дялово разпределение, то наличието на главен дълг се явява безспорно установено между страните.

По отношение на процесните вземания за цена на топлинна енергия са приложими общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София /ОУ/, одобрени на 27.06.2016г. Относно вземането за цена на услугата дялово разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на главницата за дялово разпределение, поради което акцесорната претенция за законна лихва се явява неоснователна. Като е уважил същата за сумата в размер на 6, 69 лв., първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в обжалваната част.

По частната жалба на М. Д., чрез адв. С.:

Същата е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване, поради което е редовна и процесуално допустима.

По същество, жалбата е неоснователна, поради следното:

Изложените от жалбоподателите съображения, че съдът не бил спазил минималните размери на възнагражденията съобразно цената на всеки от предявените искове поотделно, не съответстват на постановките на Решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело C-438/2022 и Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16, според които при определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от цитираната наредба. В случая с решението по делото съдът е определил размер на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адв. С. за първоинстанционното производство от 553,55 лева, който е съобразен с материалния интерес по делото, с размера на възнаграждението, който обичайно се уговаря в практиката по този вид дела, с ниската правна и фактическа сложност на делото и с предприетите от процесуалния представител процесуални действия /подаване на отговор на исковата молба и представителство в о.с.з/. Съобразно чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адв. С. е присъдена част от така определеното възнаграждение, съобразно размера на вземането спрямо неговия доверител.

В този смисъл изложените от жалбоподателя съображения не обосновават ревизиране на присъдения размер на възнаграждението. Що се касае до искането ответника да не бъде осъждан за разноски, същото е неоснователно, т.к. претенцията е отхвърлена поради извършеното плащане на дължимите суми от този ответник в хода на делото – на 02.02.2023г., след предявяването на иска. В този случай страната носи отговорност за сторените от ищеца разноски по делото.

4

По частната жалба М. Ш., чрез адв. съдружие „Б. консулт“:

Същата е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване, поради което е редовна и процесуално допустима, а по същество е частично основателна, поради следното:

С решението по делото съдът е приел, че на адв. съдружие не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв., тъй като не е правосубектно. Този извод е неправилен. Съгласно чл.52 от Закона за адвокатурата адвокати, адвокатски дружества, адвокати от Европейския съюз и група адвокати от Европейския съюз, трайно установени на територията на Република България или временно упражняващи професията при условията на чл. 19г, могат да обединяват дейността си чрез договор за съдружие.

Договорът се сключва в писмена форма и се регистрира в адвокатския съвет.

Съдружието е дружество по чл.357 и сл. от ЗЗД и е неперсонифицирано, но с оглед специалната му уредба и специфичния предмет на дейност – предоставяне на адвокатски услуги, когато съдружието е оказало безплатно правно съдействие и защита и в съответното насрещната страна носи отговорност за разноски, определеното от съда адвокатско възнаграждение следва да се присъди на съдружието, в който смисъл е и новата ал.3 на чл.38 от ЗА (ДВ, бр. 17 от 2026 г.). Ето защо, на сдружението следва да се присъди адвокатско възнаграждение, което, като съобрази критериите по чл.36, ал.3 от ЗАдв. и съразмерно с уважената част от исковете, съдът определя на сума в размер на 49,53 лв. или 25,32 евро.