Решение № 2 от 08.01.2026, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Нова Загора, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Административно наказателно дело № 20252220200474 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закон а за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Б. Н. П. с ЕГН ********** и адрес: общ.

********, чрез адвокат Д. Д. от АК-Сливен, против НП № 25-0306-001174 от 27.10.2025 г. издадено от началник на РУ – Нова Загора към от ОДМВР Сливен, с което:

1. На основание чл. 179, ал. 2 пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

2. На основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.

3, б. „а“ от ЗДвП.

3. На основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.

3, б. „в“ от ЗДвП.

4. На основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца за нарушение на чл. 123, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез адв. Д. счита, че НП е 1 незаконосъобразно и моли съда за неговата отмяна. Позовава се на процесуални нарушения при издаването му.

Ответникът – началник на РУ – Нова Загора към от ОДМВР Сливен не се явява и не се представлява. В писмено становище постъпило по делото, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 03.10.2025 г. около 04:30 часа в Община Нова Загора по път И-66 км 18.600 Б. П. е управлявал в посока за град Нова Загора лек автомобил марка и модел "БМВ 520Д" с регистрационен номер ******, собственост на Н.И. П., като при избиране скоростта си на движение не се съобразил с пътните условия (мокра пътна настилка), в следствие на което загубил контрол над автомобила и напуснал пътното платно в дясно по посоката си на движение и се блъснал със своята предна част в пътен знак В24 и пътен знак Т2, след което се блъснал и в крайпътна канавка.

При реализираното ПТП с материални щети не останал на мястото на произшествието, за да окаже съдействие за установяване на причинените вреди и не уведомил съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието.

След настъпилото произшествие той е установен и е изпробван за алкохол с техническо средство ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510 с фабричен номер АГЗ№-0096 в РУ-Сливен в 10:20 часа, като цифровата индикация на уреда отчела 0.59 промила. Изпробван е и за употреба на наркотични вещества и техните аналози, като резултата бил отрицателен. На същият бил издаден талон за изследване с номер 117793.

При така изложената фактическа обстановка бил издаден АУАН, серия GA № 4548758 от 03.10.2025 г., а въз основа на него и процесното НП.

Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелите Б. и М., тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са достатъчно информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от състава на нарушението.

Съдът кредитира и свидетелските показания на св. П., св. И.И. и св. Т.И., които посочват, че сутринта в дома си са видели наказаното лице да употребява бира.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за 2 дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление за нарушението по са спазени изискванията за форма и съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, и сроковете за това. АУАН и НП отговарят на отговаря на изискванията за форма, съдържание и реквизити, регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Неоснователни са доводите на адв. Д., че от свидетелските показания се е установило, че е повреден един стълб, на който са били поставени два знака, а не два знака, както е записано в НП и АУАН. Тази неточност не може да се приеме като съществено процесуално нарушение, водеща до отмяна на НП.

Мястото е описано точно и ясно и не нарушава правото на защита на наказаното лице.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно предоставените доказателства, приложени по делото.

По отношение на приложението на материалния закон:

Всеки правоспособен водач има задължение да се движи по начин, съобразен с конкретните пътни условия, като е длъжен да спазва предписанието на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, да управлява автомобила с такава скорост, която да бъде съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие; водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК, водачът на МПС е длъжен да съобрази скоростта на движението не само с примерно посочените от чл. 20, ал. 2 ЗДвП фактори, но и с всички други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците, маркировката, психофизиологическото състояние на водача и всички други отрицателно действащи фактори, като намаляването на скоростта е в зависимост от степента на опасността-колкото опасността е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-малка, като при пътни условия и ситуации, когато движението и с минимална скорост създава опасност за настъпване на произшествие, водачът следва да спре.

Следователно, разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП съдържа примерно, а не 3 изчерпателно изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори.

От доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че П. е управлявал автомобила при влошени метеорологични условия (мокра настилка), като не е извършил нужната преценка да съобрази скоростта си с атмосферните условия, поради което е реализирал и ПТП.

Съобразно разпоредбата на чл. 179, ал. 2 пр. 1 от ЗДвП е предвидено наказание глоба във фиксиран размер от 300 лева, поради което настоящият състав счита, че наказанието по т. 1 от НП е наложено законосъобразно.

Разпоредбата на чл. 123 ЗДвП урежда какви са задълженията на водач на моторно превозно средство, участник в ПТП. Всеки водач, участник в ПТП, има задължението да спре, за да установи какви са последиците от произшествието (чл. 123, ал. 1 т. 1 ЗДвП), а останалите задължения на водачите са диференцирани в зависимост от това дали при ПТП има пострадали хора или са причинени само материални щети, а в последния случай водачите имат различни задължения в зависимост от това дали между участниците в ПТП има или липсва съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП.

По отношение на нарушението по т.2 е приложима нормата на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "а" от ЗДВП, създаваща задължение за водач, който е участник в ПТП, при което са причинени само имуществени вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. В случая безспорно се установява от доказателствата по делото, че Б. П. не е спазил задължението си за да установи последиците от ПТП и не е оказал съдействие за установяване на вредите, жалбоподателят не е останал на местопроизшествието, а го е напуснал. За това нарушение правилно е наложен фиксирания в закона размер на наказанието на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, а именно 3 месеца лишаване от управление на МПС и глоба от 200 лева.

За да е осъществено нарушението по т. 3 от НП по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.

„в“ от ЗДвП трябва: 1. да е реализирано ПТП; 2. от произшествието да са настъпили само имуществени вреди; 3. между участниците в ПТП да няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него; 4. нарушителят да е напускал местопроизшествието без да уведоми съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълни дадените указания.

Освен това от субективна страна е необходимо нарушителят към момента на извършване на деянието да е съзнавал наличието на тези елементи от обективна страна; да е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си и да е искал настъпването на обществено-опасните последици или макар и да не ги е предвиждал, да е бил длъжен и да е могъл да ги предотврати /доколкото административно-наказателната отговорност може да бъде 4 ангажирана и при умишлени, и при непредпазливи деяния от страна на нарушителя/.

Видно от свидетелските показания и фактическата обстановка се установява, че П. е самокатастрофирал, като е бил единствения участник в настъпилото ПТП, поради което състава на 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП не може да бъде осъществен от обективна страна, тъй като няма несъгласие между участниците в настъпилото ПТП, поради което НП в тази част следва да се отмени.

Съгласно нормата на чл. 123, ал. 2 от ЗДВП, всеки участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен при поискване от други участници в движението да дава данни за самоличността си и за задължителната си застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, а в зависимост от последиците от произшествието и да уведоми собствениците на имуществото, което е повредил в резултат на произшествието. От фактическата обстановка се установява, че П. е напуснал местопроизшествието, но с тези си действия е извършил нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "а" от ЗДвП, създаващ задължение за водач, който е участник в ПТП, при което са причинени само имуществени вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. В случая безспорно се установява от доказателствата по делото, че жалбоподателя не е спазил задължението си за да установи последиците от ПТП и не е оказал съдействие за установяване на вредите, жалбоподателят не е останал на местопроизшествието, а го е напуснал, поради което с това си действие е извършил нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "а" от ЗДвП, за което правилно е бил санкциониран по т. 2 от НП и не е извършил вмененото му нарушение по т. 4, поради което в тази част НП следва да се отмени.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 25-0306-001174 от 27.10.2025 г. издадено от началник на РУ – Нова Загора към от ОДМВР Сливен, в ЧАСТТА по т. 3 и т. 4, с което на Б. Н. П. с ЕГН ********** и адрес: общ. ******** на основание чл. 175, ал.

1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т.