Решение № 2278 от 21.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2278 гр. София, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М. АНГ. Д. при участието на секретаря В. Д. К. като разгледа докладваното от М. АНГ. Д. Административно наказателно дело № 20211110210695 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЕВГ. М. ИЛ. срещу наказателно постановление № 42-0001378 от 02.06.2021 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, с което за нарушение на чл. 34, § 6, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета относно тахографите в автомобилния транспорт, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лева, на основание чл. 93в, ал. 15, т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП).

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление поради неговата неправилност и незаконосъобразност. Извод за това жалбоподателят прави на първо място от неправилното изписване на презимето му в акта за установяване на административното нарушение. Сходно оплакване е наведено по отношение на наказателното постановление, в което била допусната грешка при посочването регистрационният номер на управляваното МПС. Горните са изтъкнати като процесуални нарушения, водещи до нищожност на обжалвания акт за налагане на административно нарушение. Същевременно се твърди, че случаят следва да се квалифицира като „маловажен“ по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, доколкото наложената на извършителя глоба била неоправдано висока предвид постигането целите на санкцията.

1

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна - Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

На 18.05.2021 г. в гр. С., на бул. „И.“ по посока на движение НПЗ „В. р.“, като водач на товарен автомобил М. 1528 N2 с рег. № ............, собственост на търговско дружество „М. р.“ АД с ЕИК .......... и адрес на управление: гр. С., ул. „Р.“ № ........., бл......, ет. ..., ап. ......., жалбоподателят ЕВГ. М. ИЛ. с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. В., ул. „С.“ № ....... осъществявал обществен превоз на товари за собствена сметка, видно от Заповед № 288 от 18.05.2021 г., по маршрута Враца – София – Враца с поставена табела „Превоз за собствена сметка“ отдясно на обзорното стъкло. Около 12:30 ч. срещу ул.

„Локомотив“ водачът бил спрян за рутинна проверка от служители на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“. По време на проверката било констатирано, че в тахографски лист от 12.05.2021 г. не било попълнено мястото, на което било приключило използването на тахографа за съответния транспортен курс. Срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение Серия А-2012 № 288269 от 18.05.2021 г. за нарушение на чл. 34, § 6, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета относно тахографите в автомобилния транспорт. Като доказателствени средства били иззети контролен талон № 6357630 към СУМПС и тахографски лист от 12.05.2021 г. Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля В. Г. С. с ЕГН **********, след което бил предявен на нарушителя, който го подписал без да се възползва от правото си на обяснения и/или възражения.

На база на съставения АУАН било издадено наказателно постановление № 42-0001378 от 02.06.2021 г. от Ч. А. К. - директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, с което за нарушение на чл. 34, § 6, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. на водача на товарния автомобил било наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лева на основание чл. 93в, ал. 15, т. 3 от ЗАвП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото доказателствени материали: гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания пред съда свидетел Г.

(актосъставител) и в писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред на чл. 283 от НПК – два броя тахографски листове, известие за доставяне на препоръчана пратка от „Български пощи“ 2

ЕАД, Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Заповед № 589/03.10.2020 г. за преназначаване на Ч. А. К. в длъжност директор, длъжностна характеристика на Г. М. Г. от РД „А.“.

Съдът счита, че показанията на разпитания свидетел, макар и лаконични, следва да бъдат кредитирани като обективни и еднопосочни с останалите доказателствени материали по делото. Съдът се доверява и на надлежно приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите изясняват в пълнота обстоятелствата по разглеждания случай. Анализът в съвкупност на посочените гласни и писмени доказателства води до несъмнени, безпротиворечиви и еднозначни фактически изводи, поради което подробното им обсъждане е ненужно.

При така установените фактически обстоятелства, първостепенният съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата съдът приема за процесуално допустима, доколкото същата изхожда от легитимирано лице, при спазване на срока за обжалване по чл.59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем, подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание -чл. 42 и 57 ЗАНН. Същите са издадени в срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването им на жалбоподателя.

При проверка за правилното приложение на материалния закон, настоящият съдебен състав счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, § 6 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., "всеки водач на превозно средство, оборудвано с аналогов тахограф, въвежда следните данни върху своя тахографски лист: а) в началото на използването на тахографския лист — своето фамилно и собствено име; б) датата и мястото, където започва използването на тахографския лист, и датата и мястото, където приключва използването; в) регистрационния номер на всяко 3 превозно средство, което е определено за водача, както в началото на първото пътуване, регистрирано върху тахографския лист, така и впоследствие в случай на смяна на превозното средство по време на използването на тахографския лист; г) показанието на сумиращия брояч за изминатото разстояние: i) в началото на първото пътуване, регистрирано върху тахографския лист; ii) в края на последното пътуване, регистрирано върху тахографския лист; iii) в случай на смяна на превозното средство по време на работния ден — показанието на брояча на първото определено за водача превозно средство и показанието на следващото превозно средство; д) часът на всяка смяна на превозно средство". Чл. 288 , изр. 2 от ДФЕС определя регламента като „акт с общо приложение“, който „е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки“. Регламентът съдържа задължителни, както за държавите-членки, така и за техните физически и юридически лица, правила за поведение. Прякото приложение предполага, че не е необходимо държавите да предприемат каквито и да било действия по транспониране на регламента във вътрешното си законодателство. Всяка една държава-членка е длъжна да прилага регламента в неговата цялост и същият се явява част от нормативната уредба на страната. Безспорно е, че процесният превоз е осъществен на територията на Република България.

Предвид членството на страната ни в ЕС следователно, общностните норми намират своето пряко приложение към настоящия случай и наказващият орган правилно се е позовал на съответната разпоредба от правото на Европейския съюз.

Съгласно техническите си характеристики, тахографът представлява уред, предназначен да бъде монтиран в пътно превозно средство, за да показва, регистрира, разпечатва, съхранява и извежда автоматично или полуавтоматично данни за движението, включително за скоростта на превозното средство и за определени периоди на дейност на водача му. В Регламент (ЕС) № 165/2014 г. е определено приложното поле на тахографите, като същите са предназначени за употреба в превозни средства, регистрирани в държави-членки, които се използват за автомобилен превоз на пътници или товари. Легалната дефиниция, залегнала в § 4, буква „а“ от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози, дава следното определение на превоза за собствена сметка, осъществен от извършителя на процесното правонарушение: „превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва 4 превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него“.

За съставомерността на вмененото на жалбоподателя нарушение се изисква тахографският лист, изготвен в нарушение на посочените разпоредби, да е бил издаден именно от монтираното в управляваното от извършителя тахографно устройство. Настоящата съдебна инстанция счита, че е налице съответствие между посочения регистрационен номер на управлявания товарен автомобил и регистрационния номер, фигуриращ в приложения по делото тахографски лист. В този смисъл не следва да бъде подкрепено възражението на жалбоподателя за неправилно посочване номера на регистрация на използваното МПС. Очевидно е, че в наказателното постановление е допусната техническа грешка при пренасянето на индивидуализиращия белег на товарния автомобил, което се дължи на близостта в ръкописното изписване на буквите „Н“ и „М“, като именно това е причината рег. № „СВ2040КН“ да бъде погрешно пренесен като „СВ2040КМ“. Последното обаче по естеството си не представлява съществено процесуално нарушение и поради това не може да се счита, че правото на защита на жалбоподателя е било накърнено от допуснатата грешка.

По подобни съображения не следва да бъде подкрепено и възражението на наказаното лице за погрешно изписване на презимето му в акта за установяване на административно нарушение. Видно от съдържанието на последния, налице са всички изискуемите индивидуализиращи белези за самоличността и персонификацията на нарушителя. Въпреки, че формално е налице несъответствие в поименно означаване на лицето с неговото презиме, то е само частично и се изразява единствено в добавянето на излишна буква в ръкописното изписване на съществителното собствено име. От всички останали данни по делото, в това число – длъжностната характеристика на лицето, наказателното постановление, жалбата – изхождаща лично от извършителя, се установява идентичност между останалите белези, служещи за идентификация на едно физическо лице. От анализа на наличните доказателства съдът достигна до безспорния извод, че действителният нарушител, срещу който е съставен АУАН и жалбоподателят са едно и също физическо лице, което е идентифицирано по ясен начин. Самоличността на нарушителя е безспорно установена с правилно посочване на останалите индивидуализиращи белези, определени с чл. 8 от ЗГР за „основни данни за гражданска регистрация“.