Определение № 170 от 20.09.2021, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 170 гр. М. , 20.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Аделина Люб. Тушева като разгледа докладваното от Аделина Люб. Тушева Гражданско дело № 20211600100219 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на А.И.А., П.И.П. и Р. Г.

Х. , всичко от село Н., обл. М., подадена в качеството им на процесуални субституенти на Б. АД гр. С. срещу Д. Т. СТ. от гр. М. с петитум съдът да осъди ответника да заплати на Б.

АД сумата 87 600 лева обезщетение за претърпени от банката имуществени вреди в резултат на неправомерно принудително изпълнение на синдика – чл. 663,ал. 3 от ТЗ , ведно със законна лихва от исковата молба , както и сумата 28155.92 лева обезщетение за забава за периода 21.05.2018г.-20.07.2021г. .

От фактическа страна в исковата молба , допълнена с молба от 11.08.2021г. ищците твърдят, че дължат на Б. АД по сключен на 08.12.2005г. договор за банков кредит сумата 140 170.38 лева - главница , ведно със законната лихва , считано от 08.11.2011г. 39 700.19 лева - мораторна лихва , 26 589.77 лева - наказателна лихва, ведно с разноски , за които вземания банката се е снабдила с изпълнителен лист . Задълженията по договора за банков кредит са обезпечени със законна ипотека, вписана на 09.12.2005г. и подновена на 17.11.2015г. върху имот Имот № * с площ от 2.060 дка, НТП Хранителна пр., заедно с построеното в имота Производствено масивно хале, самостоятелно обособено със застроена площ от 348 кв.метра, находящ се в гр. М.,махала М.К.. Впоследствие собствениците на имота Р. и И. Х. са се разпоредели с него като са го прехвърлили на трети лица с договор от 24.06.2006г. , които трети лица от своя страна са го апортирали в К. ООД, а на 07.10.2008г. между това дружество и Б. е сключен договор за банков кредит, обезпечен с ипотека върху същия имот , вписана на 07.10.2008г. . Дружеството е обявено в несъстоятелност по дело45/2013г. на ОС М. , като ответникът Д.С. е назначена за синдик . Вземанията на Б. по отношение дружеството с предмет договора за банков кредит са приети за събиране в производството по несъстоятелност. Недвижимият имота, обезпечаващ тези вземания е продаден от синдика на 08.02.2018г. , като получената от продажбата му цена 87 600 лева е разпределена на кредитора Б. .

Поддържа се, че синдикът в производството по несъстоятелност Д.С. е нарушила разпоредбата на чл. 717н от ТЗ , като не е уведомила кредитора на ищците Б. за продажбата 1 на имота, който обезпечава задълженията им по сключения 2005г. договор за банков кредит и незаконосъобразно е изплатена получената от продажбата му цена в изплащане задълженията на К. ООД с оглед поредността на вписаните ипотеки . С така извършените действия синдикът е причинил имуществени вреди на банката , която бездейства и не предприема действия за реализирането им по реда на чл. 663,ал. 3 от ТЗ . В резултат на това бездействие на банката задълженията на ищците по договора за банков кредит не са намалели с получената от продажбата цена, с което обосновават правния си интерес да предявят от името на банката иск по чл. 663,ал. 3 от ТЗ.

След оставяне исковата молба без движение за посочване основанието , въз основа на което ищците твърдят качеството си на кредиторите на банката , е подадена молба, с която се поддържа, че ако сумата , получена от продажбата на имота е разпределена на банката за погасяване размера на задълженията им , то размерът им е щял да се намали с тази сума , съответно ищците са кредитори на банката по отношение на тази сума, с която дългът им би се намалил .

Съдът , след преценка на твърдените в исковата молба и допълнителната такава от 11.08.2021г., подадена в изпънение разпореждане на съда от 29.07.2021г. , намира , че не са налице условията на чл. 134 от ЗЗД, легитимиращи ищците да предявят пред съд чужди права, поради следните съображения:

Предпоставките за предявяване на иск в хипотезата на чл. 134 от ЗЗД са ищецът /процесуален субституент/ да има качеството на кредитор спрямо даденото лице, т.е. да има вземане срещу това лице, а длъжникът на ищеца и титуляр на правата, които се защитават с иска, да бездейства, като не упражнява имуществените си права. Доктрината и съдебната практика са последователни, че при предявяване на иск по чл.134 ЗЗД, ищецът трябва да установи, че е кредитор и правния си интерес от водене на иска, като за да е редовна исковата молба по чл.134 ЗЗД ищецът следва да излага твърдения за качеството си на кредитор с посочване основанието за това.

От фактическа страна в исковата молба и допълнителната такава не са посочени факти, от които да се направи извод, че ищците притежават вземане към Б. . Не са твърди ищците да са платили задълженията си по договора за банков кредит , като сумата 87 600 лева, стойността на ипотекирания имот, се явява недължимо платена и подлежи на връщане от страна на банката , в която хипотеза ищците биха имали качеството на кредитори на банката.

От изложените фактически обстоятелства е видно, че ищците са длъжници на Б. по сключения през 2005г. договор за банков кредит , като не са осъществени факти , при които за ищците е възникнало вземане срещу банката . Поддържа се единствено, че със сумата 87 600 лева, стойността реализирана от продажба на ипотекирания имот в хода на производството по несъстоятелност , би се намалил размера на дълга им към банката , които обстоятелства обаче не придават на ищците качеството на кредитори на банката . И към 2 настоящия момент с оглед изложените в исковата молба и допълнителната такава ищците са длъжници на Б. АД по сключения на 08.12.2005г. договор за банков кредит , съответно банката е техен кредитор , като не са осъществени факти , водещи до възникване на облигационно правоотношение, по което Б. да се явява длъжник на ищците .

С разпоредбата на чл. 134 ЗЗД се цели защита на реално съществуващо вземане , каквото ищците към настоящия момент не твърдят да е възникнало към Б. АД , за да е допустим искът, основан на чл. 134 ЗЗД. След като от твърдените в исковата молба фактически обстоятелства не е обосновано ищците да имат качеството на кредитори на Б.

, то същите не разполагат с активна процесуална легитимация да предявят при условията на чл. 134 от ЗЗД правата на банката срещу ответника Д.С. .

Предвид гореизложеното и на основание чл. 130 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 219/ 2021г. по описа на Окръжен съд – М. като недопустимо .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд С. в едноседмичен срок от връчването му на ищците .

Съдия при Окръжен съд – М.: _______________________

3