Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21 от 09.03.2022, Районен съд - Белоградчик

Съд
Районен съд - Белоградчик
Дело
Административно наказателно дело 177/2021
Вид
Решение № 21
Подписан
09.03.2022
В сила
09.06.2022
Състав
Божидарка Данчова Йосифова

Цитирани разпоредби

  • чл. 43, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 257, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 64 , ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 64, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 64, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Белоградчик, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно наказателно дело № 20211310200177 по описа за 2021 година ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. П. В. от гр. Б., обл. В., против Наказателно постановление № 242-2-ЗМВР-2021 г. от 29.07.2021 г. на Началника на РУ – Белоградчик, с което на осн. чл. 257, ал. 1 ЗМВР, й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00 лв., за нарушение на чл. 64, ал. 2 ЗМВР.

В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено, без да се сочат конкретни основания за исканата отмяна.

В съдебно заседание, жалбоподателката се явява лично. Поддържа жалбата и моли съда да отмени издаденото Наказателно постановление.

Заявява, че желае да даде обяснения при което описва сходна на действителната такава фактическа обстановка, но обяснява действията си с други аргументи.

Въззиваемата страна – РУ – Белоградчик, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

По делото са допуснати и разпитани и свидетелите на въззиваемата страна – В. О. Т. – актосъставител и Б. К. Б. – свидетел при извършване на 1 нарушението и при съставяне на акта.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице – наказаното ФЛ, в законния срок и пред компетентния съд.

Разгледана по същество, съдът приема, че жалбата е неоснователна.

Съображенията на съда са следните :

От разпита на изслушаните по делото свидетели на въззиваемата страна – В. Т. – полицейски инспектор в служба КОС, група „ОП” при РУ Белоградчик и Б. К. Б. – полицейски инспектор при РУ Белоградчик, се установи следната фактическа обстановка :

На 01.06.2021 г., двамата полицейски служители посетили дома на жалб. Р. В. в с. В., общ. Д., обл. В., на ул. „............................. “ № .., с цел да й бъде връчен съставен АУАН за извършено от нея друго административно нарушение и за да й бъде върнато иззето по – рано неогнестрелно оръжие газсигнален пистолет. Жалбоподателката отказала да подпише предявения й АУАН. Последвал и отказ от нейна страна да получи неогнестрелното оръжие, което следвало да й бъде върнато от полицейските служители, с аргумент, че същото не е изправно и от него липсват части. Същата заявила, че трябва да изпробва оръжието чрез възпроизвеждане на изстрел преди да го получи. При тези заявени от нейна страна намерения, св. В. Т. й отправил устно полицейско разпореждане да не произвежда изстрел. Въпреки отправеното й устно полицейско разпореждане, жалбоподателката В. не го изпълнила и възпроизвела изстрел с оръжието в присъствие на двамата полицейски служители.

Жалбоподателката Р. В. не отрича, че е възпроизвела изстрел с оръжието, но се аргументира, че газ – сигналния пистолет е бил повреден от органите на МВР при изземването му и по тази причина отказала да го получи преди да го изпробва.

Св. В. Т., съставил на жалб. Р. В., АУАН № 2 от 01.06.2021 г., за нарушение на чл. 64, ал. 2 ЗМВР – за неизпълнение на устно полицейско разпореждане. АУАН й е връчен в условията на отказ да го получи, като отказа й е удостоверен с подписа на един свидетел – Е. М. К..

Въз основа на съставеният

2

АУАН, е издадено Наказателно постановление № 242-2-ЗМВР-2021 г. от 29.07.2021 г. на Началника на РУ – Белоградчик, с което на Р. П. В., на осн. чл. 257, ал. 1 ЗМВР й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00 лв.

От правна страна, съдът намира следното :

Съдът, като обсъди събрания по делото доказателствен материал – в частност – показанията на свидетелите на въззиваемата страна, намира, че в хода на делото се доказа, че жалб. В., е осъществила състава на административното нарушение за което е наказана. Установи се от показанията на свидетелите на въззиваемата страна, че на посочената в АУАН и НП дата, жалбоподателката не е изпълнила издаденото от полицейския служител устно полицейско разпореждане.

По смисъла на чл. 64 , ал. 1 ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено, а съгласно ал. 2 на същия законов текст – при невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.

В случая, сме изправени пред хипотезата на чл. 64, ал. 2 ЗМВР.

Полицейският служител е издал устно полицейско разпореждане на жалбоподателката – да не възпроизвежда изстрел с оръжието, за което се събраха безспорни доказателства, че не е изпълнено. Налице е била необходимост от издаването на такова устно полицейско разпореждане, тъй като е следвало да се преустановят намеренията на жалбоподателката да произведе изстрел с газ – сигналния пистолет, което е могло да доведе дори до причиняване на телесно увреждане на присъствалите на място лица.

Установи се по категоричен начин, че полицейското разпореждане не е изпълнено от страна на наказаното лице. В този смисъл са показанията и на двамата свидетели – полицейските служители, които са очевидци и са присъствали на извършване на нарушението. Възприятията им са лични и непосредствени и пресъздават действителната фактическа обстановка. Нещо повече – дори жалбоподателката не отрича, че е възпроизвела изстрел.

Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ЗМВР, р азпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат 3 извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.

В случая, не се доказа да е налице което и да е от изключенията на тази законова разпоредба, поради което и жалбоподателката В. е била длъжна да изпълни издаденото устно полицейско разпореждане, тъй като то е задължително по смисъла на Закона.

С доказаният по безспорен начин факт на неизпълнение на издаденото й устно полицейско разпореждане, жалб. В., е реализирала състав на административно нарушение, инкриминирано като такова в ЗМВР.

Поради това, съдът приема, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна, АУАН и Наказателното постановление са издадени при изяснена фактическа обстановка, при доказаност на авторство и вина.

Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са очевидци, а показанията им са еднопосочни и безпротиворечиви по между си и корелират с останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът, при извършване на цялостния служебен контрол за законосъобразност на административнонаказателното производство, намира, че в хода на същото не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Конкретизирани са времето, мястото и начина на извършване на нарушението, подробно са описани обстоятелствата при което същото е извършено. Нарушението е описано в достатъчно конкретна степен, за да е наясно нарушителя в какво нарушение е обвинен, че е извършил.

Спазена е и законовата процедура за връчване на АУАН в условията на отказ. Отказът на жалбоподателката В. да получи съставения й АУАН, е удостоверен с подписа на един свидетел като са посочени имената и адреса му, при спазване на процедурата, регламентирана в чл. 43, ал. 2 ЗАНН.

При всичко изложеното по – горе, съдът намира, че от страна на жалб.

В. е осъществен състав на административно нарушение, инкриминирано като такова в

ЗМВР и правилно от същата е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Предвидената санкционна разпоредба за това административно нарушение, е тази в чл. 257, ал. 1 ЗМВР, по смисъла на която : Който не 4 изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. От наказващият орган правилно е определена административнонаказателната разпоредба. Законосъобразен е вида и размера на наложеното административно наказание. Наложено е наказание от вида «Глоба» , в законоустановения минимум – 100.00 лв.

При тези мотиви, съдът намира, че издаденото Наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради което го потвърждава.

По разноските:

Разноски не са претендирани, поради което съдът не присъжда такива.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 242-2-ЗМВР-2021 г. от 29.07.2021 г. на Началника на РУ – Белоградчик, с което на Р. П. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес – гр. С., обл. С., бул. „...............................“ № ..........., ет......, ап. ..., живуща в с. В., общ. Д., обл. В., ул. „.............................“ № .., на осн. чл. 257, ал. 1 ЗМВР, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00 лв. (сто лева) – за нарушение на чл. 64, ал. 2 ЗМВР.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.

Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________ 5