Акт № 1295 от 09.11.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1295 гр. Пловдив, 09.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Величка Белева

Членове:Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно гражданско дело № 20265300502078 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ТП на НОИ-Пловдив против Решение № 3075/15.06.2026 г., пост. по гр.д. № 15238/2025 г., ПРС, с което е признато за установено на основание чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР в отношенията между С. Г. Х. и ТП на НОИ Пловдив, че за времето от 10.05.1989 г. до 01.03.1991 г. Ищецът Х. е полагал труд по трудово правоотношение на длъжността „***“ в редакцията на в.“***“ (в.

„***“) в с.К., обл.Пловдив при пълно работно време, което следва да му се зачете за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. , като са присъдени и разноски.

Жалбоподателят ТП на НОИ Пловдив е останал недоволен от така постановеното решение и поддържа, че същото е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Основните доводи за неправилност и незаконосъобразност, според жалбоподателя, са свързани с това, че съдът е приел за безспорно, че наименованията на вестниците „***“ и „***“ касаят един и същи работодател, а по делото липсват доказателства за това. Развити са доводи във връзка с представените доказателства, като се моли за отмяна на постановеното решение и се претендира отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна С. Х. не е подал отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание поддържа неоснователност на същата.

1

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна – ответник, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е бил сезиран. От приложеното копие на пенсионната преписка на ищеца Х. се установява, че исковият период не му е зачетен за трудов стаж при пенсиониране. По делото е представено и удостоверение от НОИ от което се установява, че не са предавани архиви на в. *** или ***, с. К.. При тези данни е очевидно, че са работника съществува правен интерес от установяване на трудовия си стаж по съдебен ред, т.к. не би могъл да се снабди с официални документи за същия, с които да защити пенсионните си права.

По отношение на правилността се твърди, че съдът неоснователно е приел, че по делото се доказва полагането на труд по трудово правоотношение за исковия период, доколкото в различни документи работникът удостоверява сключване на трудови договори с различни правни субекти – в. *** и в. ***, без данни за тяхното правоприемство.

Съдът намира, че от представените – трудов договор, допълнително споразумение към трудов договор и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение се доказва, че в периода 10.05.1989г.-01.03.1991г. ищецът Ст. Х. е работил по трудов договор на пълен работен ден като *** във в. ***/ ***, с. К..

Трудовата книжка е оформена със същите данни, като е записано, че ПТО е възникнало и прекратено с в. ***, но е положен печат за работодателя – с надпис в.

***. Пред първоинстанционния съд е представен в оригинал брой на в. ***, в който е публикувана статия с автор ищеца Х.. Пред настоящата инстанция са представени две копия на в. *** и на в. ***, в които също са публикувани статии с автор Ст. Х., като в броя на в. *** е записано, че е наследник на в. ***.

От представените писмени доказателства се доказва по безспорен начин, че в процесния период ищецът Х. е работил по трудово правоотношение с в. ***, преименуван във в. *** след събитията през 1989г. Началото и клая на ПТО се 2 удостоверяват както от представените трудов договор и заповед за прекратяване на ТПО, така и от записите в трудовата книжка на служителя. Налице е и допълнително споразумение към трудовия договор, сключено в този период. Тези безспорни писмени доказателсдтва удостоверяват факта, че ищецът е работил именно при този работодател. Представените печатни издания удостоверяват факта на преименуване на работодателя от *** на ***.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан за исковия период, поради което и следва да бъде уважен.

Първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3075/15.06.2026 г., пост. по гр.д. № 15238/2025 г., ПРС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

3