Решение № 6023 от 18.04.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6023 гр. София, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ. К.ОВАМЛАДЕНОВА при участието на секретаря Р. П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. К.ОВА-МЛАДЕНОВА

Гражданско дело № 20221110161795 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 318 – 329 от ГПК.

Ищецът Б. Р. К. твърди, че с ответника К. Д. К. сключили граждански брак на 03.06.2016г. в гр. София. Твърди се, че страните имат две общи деца – Николай К.ов К., роден на 10.04.2012г. и роденият по време на брака - Мартин К.ов К., роден на 05.07.2017г.

В исковата молба се твърди, че страните живеел заедно от 2011г. в жилище, собственост на родителите на ответника в гр. София, кв. Бъкстон, ***. През 2016г. сключили граждански брак. През последните години, от 2020г. до настоящия момент съпрузите започнали да се отдалечават един от друг. Настъпило отчуждение помежду им, съчетано с все по- ясно открояващите се различия относно възприятията им за заобикалящия свят и за семейния живот. Това довело до отдалечаване на съпрузите, които преустановили общуването си помежду се освен по въпроси, свързани с децата. През месец януари 2022г. ищцата заедно с децата напуснала семейното жилище и заживяла под наем в жилище в гр.

София, кв. Манастирски ливади. По изложените съображения моли съда да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен, да й предостави упражняването на родителските права над ненавършилите пълнолетие общи деца на страните, като определи режим на лични отношения на ответника с децата и последният да бъде осъден да им заплаща издръжка в размер на минимума, определен от закона. Претендира възстановяване на предбрачното си фамилно име – С. Предлага постигане на споразумение с ответника по всички въпроси, свързани с прекратяване на брака, като към исковата молба прилага проект на такова. В съдебно заседание се явява лично и заявява желание за прекратяване на брака с ответника поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака на страните.

Ответникът К. Д. К. не е депозирал отговор на исковата молба. Не се явява в съдебно заседание и не взема становище по иска за развод.

Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи на страните, прие за установено следното:

Страните Б. Р. К. и К. Д. К. са сключили граждански брак на 03.06.2016г. в гр.

София, видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за 1 сключен граждански брак № 3210/03.06.2016г. на Столична Община - район „Средец“. При сключването му жената е приела да носи фамилно име на мъжа - К..

Страните имат две общи деца – Николай К.ов К., роден на 10.04.2012г. и Мартин К.ов К., роден на 05.07.2017г. (малолетни).

При изслушването по реда на чл. 59, ал. 6 от СК ищцата Б. К. заяви, че сама се грижи за децата, работи , а когато има нужда от помощ нейните родители се отзовавали. Не възразява децата да се срещат с баща си. Те ес забавлявали на срещите с него, но той вземал само едното дете и ги редувал. Децата били свикнали вече с обстоятелството, че родителите ми са разделени, защото живеели така вече година и три месеца. Ответникът заплащал по 300-400 лв. месечно издръжка, с което покривали разходите по образованието на децата.

От показанията на разпитания по делото свидетел - Р. К. С., майка на ищцата, кредитирани в съответните части, в които свидетелят пресъздава собствени впечатления, а не споделено му от страна по делото, в която част свидетелските показания са негодни да установят релевантни за спора факти, се доказа, че страните живеят разделено от година и два месеца. Отношенията им били силно влошени през последните две години, постоянно ставали семейни скандали и накрай ищцата решила и се изнесла от семейното жилище. Причина за скандалите било отношението на ответника, който постоянно бил мнителен, опитвал се да контролира съпругата си къде е, какво прави.

Проблемите се задълбочили когато съпругата започнала работа. Имала пълната подкрепа на родителите си. След раздялата бащата се срещал постоянно с децата, като майката не го възпрепятства за това, но той обикновено вземал само едното, защото не можел да се справи с двете заедно.

По делото е постъпил социален доклад от ДСП Лозенец. Същият е изготвен след среща с ищеца Б. К.. От доклада се установява, че към момента основни грижи за двете деца – Николай и Мартин К.и полага майката. Тримата живеят в жилище под наем, в което има много добри хигиенно –битови условия за отглеждане на децата. Същите поддържат редовни отношения с разширените си семейства. Детето Николай е ученик в 4 клас в НУККГорна Баня, където малкият Мартин посещава детска градина. Според социалните работници двамата са усмихнати и спокойни деца, които имат силно изградена емоционална връзка с майка си. При проведен разговор със социалните работници са заявили, че се разбират добре и с двамата си родители.

След среща с ответника К. К. е изготвен и приложен по делото доклад от ДСП Красно село. Ответникът е заявил пред социалните работници,че е положил всички усилия да се грижи за семейството си не само финансово. Твърдял е, че в семейния им живот се месели родителите на съпругата, която се обръщала към тях за всеки проблем. Според ответника примерът, който давал дядото по майчина линия за семеен живот и взаимоотношения не бил най-добрият за съпругата му и децата. Под давление на родителите си ищцата е променила отношението си към него, отчуждили са се като семейство и това е довело до логичният край на семейният им живот, когато съпругата е напуснала семейното жилище преди повече от година. Ответникът е заявил, че независимо от раздялата със съпругата си полага адекватни грижи за децата. Вземал ги почти всяка седмица, води ги и прибира от училище. Според бащата децата имат различни интереси и различни забавления, което предполагало да ги взема отделно и да ги води на различни места. Според социалните работници отношенията на децата с техните родители, страни по настоящото дело не са пострадали от обстоятелството, че са разделени и всички трябва да положат усилия и за в бъдеще да запазят добрият тон в отношенията си.

При така установените факти съдът счита, че предявеният иск за развод е основателен. Съобразно така установената фактическа обстановка съдът счита, че предявеният иск за развод е основателен. Воденето на самостоятелен живот от страните, които са във фактическа раздяла от началото на 2022г. и не общуват помежду си като съпрузи, според настоящия съдебен състав е обстоятелството, което е разрушило трайно и необратимо семейната общност. Всеки от тях е абдикирал от задължението си за общата 2 грижа за семейството, разбирателство и уважение, поради което и бракът следва да бъде прекратен доколкото няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание.

Изводът на съда, че бракът между страните е изпразнен от съдържание не се променя от факта, че съпругът не е взел становище по иска в настоящото производство, защото ищецът е категоричен в нежеланието си да продължи брачната обвързаност. Бракът, според чл.46 от Конституцията на РБългария е доброволен съюз между мъж и жена, като съпрузите имат равни права и задължения в семейството, т.е възникването и съществуването на брачните отношения е основано на съгласието на двете страни. Ето защо независимо от желанието на единия съпруг за продължаване на брачната връзка, доколкото по делото се установява, че последната е дълбоко и непоправимо разстроена и съществува само формално, мъжът е категоричен в нежеланието си тази обвързаност да продължи, бракът между страните следва да бъде прекратен. В тази връзка следва да се добави, че разпоредбата на чл.99, ал.4 от СК /отм./, съгласно която "развод не се допуска, ако разстройството на брака се дължи само на виновно поведение на ищеца, а другия съпруг настоява да се запази брака, освен ако важни обстоятелства налагат да се допусне разводът ", не е възпроизведена в новия Семеен кодекс. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати без съдът да издирва и да се произнася по въпроса за вината, доколкото такава претенция не е заявена от нито един от съпрузите.

Според чл.322, ал.2, изр.ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.

По делото не се спори, че страните са родители на малолетните деца Николай К.ов К., роден на 10.04.2012г. и Мартин К.ов К., роден на 05.07.2017г.. От значение за предоставяне упражняването на родителските права е съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай, с оглед на това, че моралните качества на родителите са важна предпоставка за създаване у децата на нравствени добродетели при възпитанието им.

Законодателят предоставя възможността съдът да прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата, като при преценка кому да се предостави упражняването на родителските права, следва да бъде съобразена възрастта на децата, техния пол, както и материално-битовите условия за живот, които може да му предложи всеки от родителите.

Извършвайки тази преценка и отчитайки именно тези обстоятелства-касае се за две малолетни момчета, за които от раждането им се грижи майката, както и предвид обстоятелството, че бащата не възразява роздителските парава да бъдат предоставени на майката, съдът намира, че родителските права по отношение и на общите на страните деца, следва да бъдат предоставени на ищцата. Съдът намира, че с предоставянето на родителските права на майката интересите на децата ще бъдат максимално защитени, още повече, че от данните по делото може да се направи извод, че последната притежава нужните родителски качества за полагане на грижи и умение за възпитаване на децата, с които има изградена силна емоционална и доверителна връзка. Местоживеенето на децата следва да се определи при майката.

От събраните по делото доказателства се установи, че ответникът продължава да поддържа регулярни лични отношение с двете деца. Страните поддържат отношения и контактуват помежду си по повод на възпитанието и отглеждането на двете им общи деца.

Ответникът К. не взема становище по исковете, не се явява и в съдебно заседание, но активно съдейства на социалните работни при изготвяне на доклад по делото. Поради това, а и с оглед обстоятелството, че режимът на лични отношения е право на децата, а не на родителя, в настоящото производство следва да бъде определен такъв. Поизложените съображения на бащата следва да се определи режим на лични отношения съобразно диспозитива на решението, който съдът не намира основание да ограничава, след като установи добра емоционална връзка между бащата и двете деца. Режимът следва да се осъществява с преспиване при бащата доколкото по делото се установи, че в жилището, 3 което той обитава има добри санитарно-битови условия за отглеждане на малолетни деца.

Децата пък имат нужда от пълноценно общуване с баща си, от ясни и регламентирани срещи с него, които да бъдат очаквани и предвидими. Майката от своя страна следва да изпълнява задължението си да съдейства за режима на личните контакти на бащата с децата, като не допуска поведение насочено към отчуждаването на децата от бащата и препятстване на контактите им.

Само за яснота на страните следва да бъде отбелязано, че при определяне на конкретния режим на лични контакти между неотглеждащия родител и ненавършилите пълнолетие деца от брака съдът не е обвързан от искането на страните, а само и единствено от интереса на децата, като не дължи отхвърлителен диспозитив при несъвпадане на определения режим с поискания такъв от родителите.

Съгласно чл.143, ал.2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си” (последното отрицателно условие се отнася за децата и тяхната работоспособност и имущество, а не за родителите-ППВС №5/1970г., т.2, поради което е очевидно незаконосъобразно разбирането за безусловния характер на задължението за издръжка от родител спрямо ненавършило пълнолетие дете), като според чл.142, ал.1 СК „размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи”, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата (чл.142, ал.2 СК); Възможностите на родителя, който няма да упражнява родителските права и при когото няма да живеят децата, да дава издръжки е предпоставка не само за размера на издръжката (чл.142, ал.1 СК-2009 г.), но и за основанието на иска (арг. чл.140, ал.2 СК-2009 г., така-ППВС №5/1970 г., т.ІV).