Решение № 107 от 13.03.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Русе, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Ралица С. Костадинова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20254520201651 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на "РС СТРОЙ" ООД, ЕИК 203660070, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, пл. „Света Троица“ № 13, вх. 1, ет.

7, ап. 19, чрез адв. С. Ю. Р. от АК – Варна със съдебен адрес гр. Русе, ул.

„Пирот“ № 13, ет. 3, офис 6, против Наказателно постановление № 182500381/14.10.2025 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лв. на основание чл. 414, ал. 3 КТ за нарушение на чл. 62, ал.

1, вр. чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, необосновано и издадено при съществени процесуални нарушения. Не били обсъдени писмените възражения срещу съставения АУАН, както и липсвало мотиви в самото НП – нарушения на чл. 52, ал. 4 и чл.

57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Нарушени били разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 53, ал.

2 ЗАНН, тъй като нарушението не било доказано по несъмнен начин.

Липсвали елементи от състава на нарушението по чл. 62, ал. 1 КТ, доколкото лицето, във връзка с което било установено нарушението, не работило на 1 трудов договор, а на граждански такъв. Наказващият орган не направил разграничаване между трудов и граждански договор. Моли за отмяната на наказателното постановление като претендира и разноски за производството.

В съдебното заседание за дружеството жалбоподател се явява адв. С. Р. от АК – Варна, който поддържа жалбата, моли за нейното уважаване и за присъждането на сторените по делото разноски. Излага подробни съображения, че е налице правоотношение по граждански договор, а не трудов такъв, доколкото за конкретния работник имало сключен граждански договор по ЗЗД за изпълнение на точно определена работа, а именно иззидване на 150 кв. м на кота 3,67 м. Декларациите не били попълнени от работника, а по указания на служителите на ДИТ. Той е престирал конкретен трудов резултат, а не е полагал труд.

Наказващият орган – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, редовно призован, се представлява от юрк. С. Т., която поддържа наказателното постановление, моли жалбата да бъде отхвърляна и претендира разноски за производството – юрисконсултско възнаграждение. Не се касаело за граждански правоотношения, защото видът и характерът на работата предполагали едно точно място на изпълнение – на конкретния обект на дружеството жалбоподател. Работните дейности са се осъществявали също така в работно време, отново определено от дружеството жалбоподател.

Материалите, които са били използвани при работата на зидарите, също са били собственост на дружеството жалбоподател. Установено било, че работникът все пак е изразил конкретна воля в декларацията, макар и да е заявил, че е неграмотен, и съдържанието било вярно.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 05.11.2025 г. чрез куриер, при положение че наказателното постановление е било връчено на управителя на дружеството на 22.10.2025 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 18-2500381/14.10.2025 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе е издадено за това, че 07.08.2025 г., около 11,40 ч., при извършена проверка за спазване на трудовото 2 законодателство на „РС СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК: 203660070, с обект на контрол:

СМР – многофамилна жилищна сграда с обществено обслужващ първи етаж и апартхотел в УПИ I - 437, кв. 59, ЦЧГ, обл. Русе, общ. Русе, гр. Русе, УПИ I – 437, кв. 59, ЦЧГ, „Одрин“ и „Евстати Винаров“, контролните органи на ДИТ са установили, че лицето А. Ю. И., ЕГН: **********, е полагал труд като „зидар“ в обекта на конторл, без да има сключен писмен трудов договор с работодателя „РС СТРОЙ“ ЕООД, като И. декларирал, че работи, считано от 06.08.2025 г., с работно време от 08,00 ч до 06,00 ч, и получавал трудово възнаграждение 80 лв. на ден.

От разпита на актосъставителя, свидетелите както и от приложените по делото доказателства, се установи следната фактическа обстановка:

На 02.06.2025 г. А. Ю. И. подписал документ, озаглавен Граждански договор № 101 с дружеството жалбоподател „РС СТРОЙ“ ЕООД, в което първият фигурирал като „изпълнител“, а дружеството – като възложител.

Страните се договорили изпълнителят да приеме да извърши зидарски работи на кота 3,67 м, като следвало да иззида приблизително 150 кв. м, а възложителят се задължавал да му заплати 1 950 лв. в брой за свършената работа. Обектът на работа бил в гр. Русе на ул. „Евстати Винаров“ № 9 и ул.

Одрин. Там А. И. извършвал зидария със свои инструменти и с материали, давани му от служители на дружеството жалбоподател, като И. бил част от бригада, сред които били и лицата Р. А., К. И., А. С., Г. А. и Г. А..

Техническият ръководител на обекта бил св. Д. П. Т.. На 07.08.2025 г. служители на ДИТ – Русе, сред които била и св. Г. С. С., извършили проверка на обекта на дружеството „РС СТРОЙ“ ЕООД в гр. Русе, намиращ се на ул.

„Евстати Винаров“ № 9 и ул. „Одрин“, като установили, че А. И. полагал труд като „зидар“ в обекта на контрол, без да има сключен писмен трудов договор с работодателя. На А. И. му било дадено да попълни декларация, но същият бил неграмотен и попълнил такава отчасти по указания на служителите на ДИТ, отчасти с помощта на останалите членове на неговата група зидари, като накрая се подписал. На 18.09.2025 г. св. Г. С. съставила АУАН № 182500381/18.09.2025 г. срещу „РС СТРОЙ“ ЕООД за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ, защото установила, че А. И. реално не престирал труд по граждански договор, а било налице трудово правоотношение, за което нямало сключен трудов договор.

3

Тази фактическа обстановка съдът установи като несъмнена и безспорна между страните, като спорен е само въпросът дали така описаното в АУАН и НП деяние се явява административно нарушение. Спорът е съсредоточен единствено върху приложението на материалния закон спрямо установените по делото фактически положения.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице. Съдът намира за неоснователни развитите от защитата доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във фазата на издаване на наказателното постановление. Неизлагането на мотиви в наказателното постановление във връзка с депозирано възражение не съставлява процесуално нарушение, което да е съществено и което да ограничи по някакъв начин правото на защита на наказаното лице, тъй като районният съд в качеството си на въззивна инстанция дължи цялостна проверка на издадения санкционен акт на всички основания и може да събира нови доказателства и установява факти, от значение за правилността на обжалваното наказателно постановление. С други думи, въззивният съд, в случай че наказващият орган не е взел под внимание направените възражения срещу АУАН, е длъжен да ги обсъди и да извърши преценка за тяхната основателност. В настоящия случай е видно, че развитите в подаденото срещу АУАН възражение са инкорпорирани в жалбата, но дори и да не бяха – въззивният съд е длъжен да ги съобрази и прецени дали са основателни, доколкото неговата роля е на „втора първа инстанция“. Евентуалните пропуски на наказващия орган при издаването на наказателното постановление да обсъди задълбочено фактите и 4 обстоятелствата, установени в хода на административнонаказателното производство, от наказващия орган при издаване на наказателното постановление, което фактически представлява довод за необоснованост на административнонаказателния акт, не са от категорията на съществените процесуални нарушения, защото районният съд, в качеството си на въззивна инстанция, е и инстанция по фактите и може да прави самостоятелни фактически установявания и фактически изводи. На същата плоскост стои и въпроса с необсъждането или непосочването на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства или само схематичното им изброяване, без извършване на анализ за тяхното отношение помежду им, макар и такова изискване да е налице съобразно чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗАНН, защото преценката за индивидуализацията на наказанието и за отделната тежест на всяко едно отегчаващо или смекчаващо обстоятелство може да бъде извършена от въззивния съд и отново не представлява съществено процесуално нарушение, което да бъде самостоятелно основание за отмяната на издаденото НП.

За да е налице съставът на административното нарушение по чл. 414, ал.

3 КТ, нарушителят следва да притежава качеството на работодател, като в настоящия случай следва да е нарушил изискванията на чл. 62, ал. 1, вр. чл.

61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ, като допусне до работа работник, полагал труд, без сключен трудов договор. Не е спорно в настоящия случай, че дружеството жалбоподател може да бъде „работодател“ по смисъла на дефиницията, заложена в § 1, т. 1 КТ. В настоящия случай както актосъставителят, така и наказващият орган са посочили, че е налице нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, а именно несключване на трудов договор в писмена форма, както и че според чл. 1, ал. 2 КТ отношенията по предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Основната разграничителна линия между двата вида договора е, че трудовият договор има за предмет работната сила, която се престира за определен период от време, без да се изисква постигането на конкретен резултат. При извършване на дадена работа въз основа на граждански договор, който най-често бива такъв за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД, когато се дължи извършването на фактически действия, и такъв за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, когато се дължи извършването на правни действия, винаги има за предмет осъществяването на конкретен резултат, например брой произведени стоки, брой обучени специалисти и т.н. Друга 5 основна разлика между двата договора е, че при гражданския договор изпълнителят сам организира работата си и използва собствени средства, докато при трудовия договор работникът или служителят е подчинен на дисциплинарната власт на работодателя, като в прерогативите на последния е да установява вътрешен трудов ред и работно време, а също така и да разполага с материалните средства за организацията на производствения процес. Така на практика при гражданските договори изпълнителят има широка рамка за действие досежно постигането на заложения му от възложителя резултат, т.е. това как той ще постигне уговорения резултат е изцяло въпрос на неговата преценка и организация, която не се определя или регулира по никакъв начин от възложителя, включително и когато възложителят упражнява правото си по чл. 262, ал. 1 ЗЗД да проверява работата на възложителя. По делото са налице гласни доказателства, сочещи, че т.н. „бригада зидари от Сливо поле“ ползват свои собствени инструменти при извършването на зидарската работа, но материалите се предоставят от дружеството жалбоподател. Това автоматически само по себе си не води до извода, че използването на материали, дадени от възложителя, с категоричност е белег за наличието на трудово правоотношение, доколкото чл.