Решение № 1615 от 30.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1615 гр. София, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100502214 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение от 15.12.2021г. по гр.д. № 24003 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 76-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с§ 1, ал.1 т.2 от ЗРВК вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД че М. А. А., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул.

**** дължи на „Софийска вода” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „****”, „****” № 1, сграда 2А заплащане на сумите, както следва: сумата от 4000лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 06.01.2021г., до изплащането й, представляващи стойност на потребени услуги „водоснабдяване” за периода от 03.06.2017г. до 17.09.2020г. ; сумата от 1325,37лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 03.06.2017г. до 17.09.2020г . за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 579/2021г. по описа на СРС, , като М. А. А., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Софийска вода” АД, ЕИК **** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата 127,25лв. съдебни разноски, като неоснователни са отхвърлени исковете за горницата над 4000лв. до предявен размер от 7421,71лв. и за периода 1 отф19.03.2012г. до 02.06.2017г. и за горницата над 1325,37лв. до предявен размер от 2458,95лв. и за периода от 19.04.2012г. до 02.06.2017г.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. № 25004468/21.01.2022г. от ответника по исковете – М. А. А., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че не било установено да е в договорни правоотношения с ищеца с предмет ВиК услуги.

По делото не било установено да е собственик на имота. Приетото споразумение по делото за развод установявало, че собствеността върху имота била предоставена на съпругата. Този имот не бил деклариран от него като собствен поради одобреното от съда по бракоразводното дело споразумение. Това била причината и за промяната на постоянния му адрес.

Получаването на призовка по делото на настоящия му адрес, съвпадащ с този на процесния имот не доказвало че постигнатото споразумение не било проявило ефект. Не било доказано и че е потребил ВиК услуги в количества и на стойност, за които са уважени исковете. Вещото лице не се запознало с протоколи за отчет , не било установено да не е предоставил достъп до отчет на водомерите. Неправилно бил определен и периода на погасените по давност задължения, както и количествата потребени ВиК услуги за периода.

Задълженията били периодични, погасителната давност била 3 години, заявлението било от 06.01.2017г. и така погасени по давност били задълженията възникнали до 06.01.2018г. Претендирал е разноски.

Въззиваемият- ищец „Софийска вода” АД, ЕИК **** не е изразил становище.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 22009091/27.04.2021г. по регистъра на СРС на „ Софийска вода” АД, ЕИК **** срещу М. А. А., ЕГН ********** , с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 203 от Закона за водите вр. с § 1, ал.1 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , да 2 признае за установено, че М. А. А., ЕГН ********** дължи на „Софийска вода” АД, ЕИК **** заплащане на сумите, както следва: сумата от 7421,71лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението06.01.2021г., до изплащането й, представляващи стойност на потребени „ВиК услуги” за периода от 19.03.2012г. до 17.09.2020г. в имот представляващ апартамент № 8 в гр. София, ул. ****; сумата от 2458,95лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 19.04.2012г. до 17.09.2020г . за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 579/2021г. по описа на СРС, като му се присъдят съдебни разноски. Навело е твърдения, че с ответника били в договорни правоотношения за доставка на ВиК услуги в имота , облигационните правоотношения били уредени от Общите условия, Наредба № 4/2004г., ответникът имал качеството на потребител по смисъла на Наредба № 4/2004г., потребил ВиК услуги в имота за периода на стойност в размер на процесните суми, изпаднал в забава на плащането им, за което били издадени и фактури, забавата настъпвала 30 дни след дата на фактуриране.

Ответникът М. А. А., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че не е в договорни правоотношения с ищеца с предмет ВиК услуги за имота, ищецът не бил доставил количества ВиК услуги на стойност, за които са предявени исковете, задълженията възникнали преди 06.01.2018г. били погасени по давност. Не бил собственик или вещен ползвател на имота, не бил и наемател на същия. През по-голямата част от периода имотът бил необитаем, общите и индивидуалните водомери не били отчетени поне веднъж годишно с представител на ЕС, общият водомер не бил преминал през метрологична проверка, задълженията били погасени по давност. Представил е извлечение от съдебно решение от 16.09.2008г., сочейки с писмената защита, че със същото е утвърдено споразумение между него и съпругата му в процеса по прекратяване на брака им, с което имотът е предоставен на съпругата. Претендирал е разноски.

По делото е приложено заповедно дело № 579/2021г. по описа на Софийски районен съд, съгласно което по заявление вх. № 23000687/06.01.2021г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено М. А. А., ЕГН ********** да заплати на „Софийска вода” АД, ЕИК **** сумите, както следва: сумата от 7421,71лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 06.01.2021г., до изплащането й, 3 представляващи стойност на потребени услуги „водоснабдяване” за периода от 19.03.2012г. до 17.09.2020г. в имот представляващ апартамент № 8 в гр.

София, ул. ****; сумата от 2458,95лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 19.04.2012г. до 17.09.2020г ., както и съдебни разноски от 247,61лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 19.03.2021г., на 24.03.2021г. е подал възражение с което е посочила, че не дължи сумите по заповедта, на 30.03.2021г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 27.04.2021г.

По делото СРС се е снабдил със справка от Агенция по Вписвания, съгласно която по партида на М. А. се води апартамент № 8 в гр. София, ул.

****, придобил го заедно с М.а Ж.-А.а по договор за покупко-продажба от 22.12.2000г. с продавач Г.Д..

Прието е неоспорено от страните извлечение от Решение от 16.09.2008г. по дело № 336/2008г. на СРС, 90-ти състав с отбелязване , че е влязло в сила на 16.09.2008г. , с което бракът на М. А. и М.а Ж.-А.а, сключен на 17.04.1992г., е прекратен с развод, като е одобрено споразумение между съпрузите, съгласно което съпругата М.а Ж. е получила в дял и изключителна собственост апартамент № 8 в гр. София, ул. ****.

Прието е удостоверение от СО, съгласно което М. А. е с деклариран постоянен адрес в с. Панчарево, ул. „Ловджийска чешма” считано от 25.01.2011г. до 25.06.2020г., а след това е декларирал постоянен адрес на ул.

****а, ап. 8.

С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило, че за имота партида при ищеца се води на името на М. А., като след декември 2012г. обитатели се водят 3-ма, през 2010г. водомерите в имота са били с изтекла валидност на метрологична проверка, дадено е предписание за проверка, но няма данни същото да е направено, реални отчети на уредите не са правени след 2010г., начисления са на база, но не е спазен алгоритъм на Наредба № 4/2004г. за същото както и ОУ на ищеца.

Общият водомер в имота бил монтиран през 2016г. и съответствал на изискванията за периода. Посочило е, че ако се спазят правилата за начисления „на база” то стойността на потребената в имота вода за периода е 4 общо 13 558,37лв., като за периода от 20.01.2015г. до 06.01.2018г. стойността била 4218,82лв. През целият процесен период начисленията били на база.

Представена е справка от ищеца за начислени суми по ответника. партида на

Призовките до М. А. са се върнали с отбелязване, че са получени от него на адреса в на процесния имот.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът приема, че постановеното решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решенията в обжалваната част :

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 203 от Закона за водите (ЗВ) вр. с Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги (ЗРВКУ), чл. 79 и чл. 86 от ЗЗДиск за установяване на съществуване на вземане за плащане на потребени ВиК услуги и обезщетение за забава , за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

При така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по което ищецът се е задължил да предоставя на ответника доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода, че е изпълнил задълженията си по договора и стойността на същото.

Съгласно разпоредбата на чл. 198о от ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК съоръженията и предоставяните на потребителите ВиК услуги се извършва по реда на Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги (ЗРВКУ).

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от тях ВиК услуги.

Съгласно чл. 1, ал.2 от ЗРВКУ водоснабдителни и канализационни 5 услуги са по пречистване и доставка на вода за питейно-битови нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчни и дъждовни води от имотите на потребителите, както и дейности по изграждане, поддръжка и експлоатация на ВиК системи, като съгласно чл. 12 от ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на водите и присъединяването на потребители към водоснабдителни и канализационни системи се регулират от КЕВР.

Съгласно чл. 2 от ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги.

Съгласно § 1, ал.1, т. 2 буква „а” и буква „б” от ДР на ЗРВКУ „потребител” е физическо лице или юридическо лице, което е собственик или ползвател на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и такива на имоти в етажна собственост. В същият смисъл е и разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2014г. за условия, ред за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи (Наредба № 4), която уточнява, че ползвател е този който има вещното право на ползване или право на строеж.

Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, които се публикуват в един централен и местен ежедневник и на интернет-страница на оператора, те влизат в сила 1 месец след публикуването им, но потребител има право в 30дневен срок от влизането и в сила да предложи специални условия, които ще обвързват страните, ако оператор ги приеме, а при неприемането им – важат Общите условия.

Съгласно чл. 11 от Наредба № 4 потребителят следва да монтира за своя сметка водомери в имота си и отговаря за проверка, поддръжка и ремонт на същите.