Решение № 570 от 07.10.2019, Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

07.10.2019

Дупница

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГО, V-ти

Районен съд – Дупница състав

24.09.

2019 на Година

Мирослав Саневски

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

Райна Боянова

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

449

2019 дело № по описа за година.

„РАЙФАЙЗЕНБАНК”

/БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район "Лозенец" „Експо 2000“, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, е предявила срещу С.Й.К., ЕГН: ********** и С.Д.К., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл.

92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че оветниците му дължат солидарно сума в общ размер от 2 797.63 лева, от които: изискуема главница в размер на 2 633.83, изискуема редовна лихва в размер на 113.35 лева, начислена за периода от 20.12.2017г. до 04.11.2018 вкл., изискуема наказателна лихва в размер на 50.45 лева, начислена за периода от 20.01.2018 г. до 19.11.2018г.включително, ведно със законна лихва за забава за периода от 21.11.2018г. до изплащане на вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 1707172197269740 от 20.07.2017г., съгласно издадената Заповед за изпълнение от 22.11.2018г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №2373 по описа за 2018г. на Районен съд- Дупница.

При условията на евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен установителният иск по чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, ищецът моли да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца горепосочените суми. Претендира и присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.

Ищецът твърди, че на 20.07.2017г. е сключен

Договор за потребителски кредит № 1707172197269740, между него, от една страна и отвеницата С.Й.К., като кредитополучател и ответникът С.Д.К., като съдлъжник, по силата на който договор ищецът предоставил на ответницата С.Й.К. кредит в размер на 2 952.20 лева, с краен срок на погасяване - 20.07.2021г. Съгласно чл.

4 от договора за кредит, между страните е уговорена възнаградителна договорна лихва; постигнато е и неустоечно съглашение по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, с което страните отнапред са определили размера на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита. Съгласно чл. 5.2 и чл. 2 от Договора са описани схемите съответно на погасяване и усвояване на кредита.

Банката е изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор и закона. На кредитополучателя е отпусната парична сума за възмездно ползване. От страна на кредитора не са нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между страните.

Длъжниците са изпаднали в забава по отношение на заплащането на погасителните вноски по кредита, като не платили дължимите месечни погасителни вноски с падежни дати:

20.01.2018г.; 20.02.2018г.; 20.03.2018г.; 20.04.2018г.; 20.05.2018г.;

20.06.2018г.; 20.07.2018г.; 20.08.2018г.; 20.09.2018г. и 20.10.2018г., поради което и предсрочната изискуемост на вземането е настъпила по силата на чл. 9.2 във вр. с чл. 8.1 от Договора за потребителски кредит, поради неплащане на месечна погасителна вноска на падежната дата на дължимото плащане. Изпратени са и писма до длъжниците за обявяване исикуемостта на вземането с изх.номер ИЗХ-001-81015/28.09.2018г. и с изх.номер ИЗХ-001- 81016/28.09.2018г.

Банката е предприела действия за принудително събиране на вземанията си. Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение, на основание чл. 410 от ГПК.

Впоследствие, по образуваното ч. гр. д. № 2373 по описа за 2018г. на Районен съд - Дупница, е издадена заповед за изпълнение от 22.11.2018г., връчена на ответниците по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, чрез назначения им от съда особен представител, с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Особеният представител прави възражение, че договорът за кредит не е надлежно обявен за предсрочно изискуем. Излага подробни съображения в тази насока. Прави възражение за недействителност на клаузи от сключения договор за потребителски кредит, като противоречащи на императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП, както и на добрите нрави.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е подал на 21.11.2018г. до РС-Дупница заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответниците за дължими суми по договор за потребителски кредит от 20.07.2017г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 2373/2018 г. по описа на съда. В рамките на образуваното заповедно производство в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 22.11.2018г. против длъжниците и настоящи ответници, връчена им по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

По делото е представен договор за потребителски банков кредит от 20.07.2017г., сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (кредитор), С.Й.К.

(кредитополучател) и С.Д.К. (съдлъжник), по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 2952.20 лева, при фиксиран годишен лихвен процент за първите 12 месеца от 6.076 %, променлив лихвен процент за останалия срок на договора и годишен процент на разходите от 11.28%. Страните са уговорили, че задължението по сключения договор ще бъде погасявано на 48 анюитетни месечни погасителни вноски, считано от 20.08.2017г. до 20.07.2021г.

По делото са представени и писма с изх. № ИЗХ-001-81015/28.09.2018г. и изх. № ИЗХ-001-81016/28.09.2018г., изпратени от кредитора - „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД до длъжниците С. и С. Костадинови, за уведомяване на последните, че поради неизпълнение на задълженията по сключения договор за банков кредит и просрочие в плащането на месечни вноски в периода от 21.01.2018г. до 28.09.2018г., цялото непогасено задължение е обявено за предсрочно изискуемо. Видно от приложените 2 бр. известия за доставяне, изпратените до двамата ответници писма, са върнати обратно, тъй като не са потърсени от получателите в срок.

По делото е представена и изготвена от банката - ищец справка за незаплатените по месеци суми по договор за банков кредит от 20.07.2017г.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че задължението на кредитополучателя, произтичащо от договор за банков кредит от 20.07.2017 г., е в общ размер от 2797.63 лева към 19.11.2018г., от които: усвоена и непогасена главница в размер на 2633.83 лева; изискуема договорна (възнаградителна) лихва в размер на 113.35 лева; неустойка (наказателна лихва) в размер на 50.45 лева. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно дадено и съобразно задачите, по които е допусната експертизата.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Исковете с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 92 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответниците в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. При разглеждането им по същество съдът намери следното:

Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми. Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: наличието на сключен договор за банков кредит, изпълнение на задължението на заемодателя да предаде заемната сума, размера и основанието на претенциите на ищеца, в т. ч., че кредит е бил обявен за предсрочно изискуем и че ответниците са били уведомени за това.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидна облигационна връзка между ищцовата страна, в качеството ù на кредитор и ответниците, в качеството им на съдлъжници, въз основа на сключения договор за банков кредит от 20.07.2017 г. Договорът е обективиран в писмена форма и съдържа надлежна индивидуализация на страните, датата, мястото на сключване и предмета на сделката, от ответната страна не се оспорва тяхната действителност, поради което следва да се приеме за доказано, че страните са били обвързани по силата на валидно облигационно правоотношение. Безспорно е и обстоятелството, че С.Д.К. се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя С.Й.К. за изпълнение на задълженията по договора за кредит.

Изправността на ищеца досежно задължението му за предоставяне на парични средства на кредитополучателя се установява от приобщената към доказателствения материал по делото съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че банката е отпуснала на кредитополучателя еднократно цялата сума по кредита, която е усвоена на 20.07.2017г.

На изследване в настоящото производство подлежи и въпросът за наличието на предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на процесните вземания. С Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 18 бе прието, че при сключен договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.

В цитираното тълкувателно решение се дава разрешение, че правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ урежда субективното потестативно право на кредитна институция да трансформира дилатирани кредитни задължения в предсрочно изискуеми, при наличие на изискуемите предпоставки. Механизмът за упражняване на потестативни материални права се свързва с достигане до правната сфера на длъжника на съответното преобразуващо изявление, за да настъпи в тази сфера очакваната правна промяна.

В чл. 9.2 от сключения договор страните са уговорили, че с настъпването на случай на неизпълнение, банката има право с едностранно писмено предизвестие до кредитополучателя да обяви всички усвоени и непогасени суми по договора, начислената лихва (евентуално наказателна лихва) и комисионите за предсрочно и незабавно изискуеми. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответникът не е заплатил изцяло месечни вноски, с падежи, сичтано от 20.01.2018г. до 20.10.2018г., от което следва, че на 21.02.2018г. цялото задължение по договора е станало предсрочно изискуемо (по силата на чл.8.2 от Договора). Вследствие на изложеното, кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ, като е изпратил 2 бр. писма - уведомления до кредитополучателя и съдлъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита на адресите, посочени от ответниците в процесния договор. Видно от приложените известия за доставяне, пратките не са били потърсени от ответниците. При извършване на преценката дали ответниците са били редовно уведомени от кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост, съдът съобрази изложеното в решение № 180/23.11.2016 г. по т. д. № 2400/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., според което начинът на удостоверяване на връчването на уведомително писмо на банката, с което кредитът се обявява за предсрочно изискуем, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване.