Определение № 924 от 14.11.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 924 гр. Ловеч, 14.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500687 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл. 121 от ГПК

Г. В. К., чрез адв. И. К. –Д. от ЛАС е подал частна жаба №11415/14.10.2024 г. против определение от 04.10.2024 г. по ч.гр.д. 1791/2024 г. на ЛРС,което моли да бъде отменено като неправилно. Посочва, че седалището на длъжника е в гр. С. и в заявлението изрично е посочено, че заявителят се позовава на изборна подсъдност. Обсъжда се, че подсъдността по чл. 113 от ГПК е изборна, а жалбоподателят има качеството на потребител по пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. Твърди се , че заявителят е подал заявлението в Районен съд-Ловеч като е съобразил и постоянния адрес на заявителя.

Изтъкват, че съдът неправилно е приел, че делото е подсъдно на Софийски районен съд и не е дал въз0ожност на жалбоподателят да се запознае с извършените процесуални действия и не е изписал възможността на обжалва съдебния акт.

Съдебният акт на ЛРС не е връчен на жалбоподателят, тъй като е посочено, че е окончателен. На основание чл. 121 от ГПК заинтересованата страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността, каквото е предмет на инстанционния контрол. Следователноq след като на 1 жалбоподателят не е връчено съдебното определение, настоящата инстанция приема,че частната жалба е в срок и е допустима.

Ловешки окръжен съд съобрази процесуалните действия по делото и доводите на страните и приема за установено следното:

Подадено е заявление №10963/03.10.2024 г. от Г. В. К. против „България Еър” АД – ЕИК ********* -гр. София за заплащане на сумата 250 евро. В обстоятелствената й част се излага, че на 10.07.2024 г. жалбоподателят е имал закупен билет за полет **** от 20.15 часа от длъжника. Посочва,че пристигнал навреме на летището,но не получил информация за закъснение на полета до 19 часа. Твърди, че научил от родителите си самолетът ще кацне на летище Б. в 01.00 часа и започнал да звъни на телефоните на информационния център на длъжника за информация, каквато не му била дадена. Заявява,че опитал да се насочи към полет през ****, но той вече бил изпуснат , тъй като бил от 20.00 часа. Посочва , че при своевременно уведомяване е могъл да пренасочи пътуването си през гр.В. Заявява, че от служители на длъжника получил предложение за полет до гр.В. на другия ден , но при цена от 800 лева, която била непосилна за него.Твърди , че излетял за **** 00.21 часа, над 4 часа след планирания час и пристигнал в 01.00 часа на другия ден, изпускай възможност за почивка с родителите си през едната от трите вечери в КК“****“. Посочва, че въпреки отправеното оплакване до превозвача на 16.07.2024 г. , касаещо полет 983 на 10.07.2024 г. той не е получил отговор и изплащане на обезщетение по Регламент 261/2004 г. на ЕП.

Заявява, че обосновава компетентност на съда, съобразно адреса на кредитора, тъй като задължението е парично и заявителя има качеството на потребител по ЗЗП и се прилага специална местна подсъдност.

„България Еър” АД – ЕИК ********* -гр. София има седалище и адрес на управление в ****.

Ловешки районен съд се е произнесъл с определение № 971/ 04.10.2024 година, с което приел че длъжникът има седалище и адрес на управление в град София и населеното място не е в съдебния район на Ловешки районен съд. Производството по частно гражданско дело № 1791/21 по описа за 2024 година на Ловешкия районен съд е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на РС-София. Настоящият съд е сезиран за произнасяне относно местна подсъдност в заповедното производство.

Съдът отчита развитието в законодателната идея относно местната 2 подсъдност в заповедното производство. Първоначално разпоредбата на чл.

411,ал.1 от ГПК /в редакцията до изменението с ДВ бр. 42/2009 г./ предвижда алтернативна местна подсъдност по постоянен адрес на длъжника или по местоизпълнението, като заявителят избира къде да предяви заявлението си. В последствие се възприе текст на 411,ал.1 от ГПК от 2009 г. до 2019 г.подсъдността да е само по постоянен адрес или седалище на длъжника. В действуващата редакция на чл. 411,ал.1 от ГПК е конкретизирано,че заявлението за издаване на заповед за изпълнение, се подава до районния съд по постоянния адрес на длъжника,явно целейки бързина на заповедното производство. В текста на чл. 411,ал.1 от ГПК/ с изм. ДВ бр. 100 от 2019 г./ обаче се въведе диференциран режим досежно определен кръг субекти.

Изрично е предвидено, като гаранция за реализиране на правото на защита на потребителите,че при подаване на заявление срещу потребител местната подсъдност е по настоящ адрес/само при липса на настоящ адрес-по постоянен/. Следва да се отчита и характера на заповедното производство като особено,едностранно, даващо облекчен ред на кредитора да реализира вземането си към длъжника. В чл. 411 от ГПК по отношение на заповедното производство е възприета постановката, че заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника.

С пециалната подсъдност досежно заповедното производство, установена в чл. 411 ал. 1 от ГПК/ в действащата поснастоящем редакция/ е свързана със служебна проверка от заповедния съд .В разпоредба са разграничени две отделни хипотези,според качеството на длъжника. При подаване на заявление срещу потребител се сезира съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес по постоянния. В случая, когато обаче се касае до заявление от потребителвзискател заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника. В настоящият случай, действително Г. К. има качеството на потребител при действието на § 13. точка 1 от др. на Закона за защита на потребителите, но той не е длъжник,а взискател в производството по гражданско дело. № 1791 от 2024 година. Следователно е налице хипотезата на чл. 411, ал. 1, предложение първо от ГПК и подсъдността се определя от седалището на длъжника-търговско дружество. Седалището на длъжника е в съдебния район на Софийски раойнен съд и следователно този съд е местно компетентен да се произнесе по заявлението на жалбоподателя 3

№10963/03.10.2024 г. против „България Еър” АД – ЕИК ********* -гр. София.

В посочения аспект съдебния състав съобразява установената съдебна практика- Определение № 4829 от 24.10.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2956/2024 г., Определение № 4611 от 15.10.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3120/2024 г. Определение № 4612 от 15.10.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2964/2024 г..

Ловешки окръжен съд ,счита че обжалваното определение № 971/ 04.10.2024 година п о ч.гр.д. 1791/2024 г. на Л овешки районен съд е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно, определение № 971/ 04.10.2024 година по ч.гр.д. 1791/2024 г. на Ловешки районен съд .

Определението е обжалваемо в едноседмичен срок от съобщение на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4