Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 29 от 22.02.2026, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Административно наказателно дело 157/2025
Вид
Решение № 29
Подписан
22.02.2026
В сила
11.06.2026
Състав
Антонина Даниелова Якимова

Цитирани разпоредби

  • чл.45, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.415в · Кодекс на труда
  • чл.415в, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.61, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.62, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.62, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.62, ал.5 · Кодекс на труда
  • чл.63, ал.1 или ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.63, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Разлог, 22.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Адм. нак. дело №

20251240200157 по описа за 2025 г.

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от „Г..“ЕООД, ЕИК*, с адрес г.Б., у„П.“№*, с управител Б.Б.Г., против НП №*/21.02.2025 г. на Дир-ра на Д„ИТ“-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ от 2`000.00 лева за нарушение по чл.63, ал.2 от КТ.

В жалбата се посочва, че НП е незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се твърдения, че същото следва да бъде отменено, поради липса на вина, както и поради неправилно възприемане на фактическата обстановка от страна на НО. Твърди се, че е нарушен и материалният закон, тъй като не са посочени разпоредбите, които са нарушени. Сочи се, че НП не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно за детайлно описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, кои са били присъстващите лица и док-ствата, които го потвърждават. Иска се отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят - редовно призован, се представлява от адв. Б. от АК-Б., която поддържа жалбата. Претендира разноски по представен списък. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения, с които мотивира искането за отмяна на атакуваното НП.

АНО в качеството му на въззиваема страна – Д„ИТ“-Б. - редовно призован, изпраща представител – ст. юрк. С., която оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на атакуваното НП като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрк. възнаграждение.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа страна следното:

На 28.11.2024 г. около 18.20 часа, инспектори от Д„ИТ“-Б.“ извършили проверка по раб. места, относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект – механа „Л.с.“, в г.Б., у„П.“№*, стопанисван от „Г..“ЕООД ЕИК*, представлявано от Б.Г..

В хода на проверката била попълнена декларация от Ц.П.П., в която е посочил, че работи в механа „Л.с.“ в г.Б., у„П.“№* от 28.11.2024 г. като „сервитьор“ с раб. време от 16.00 ч. до 22.00 ч. и с уговорено трудово възнаграждение от 933.00 лева на час. Отразил също, че няма сключен ТД и не получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен 1

ТД.

След приключване проверката по раб. места дружеството е призовано по реда на чл.45 от АПК, за извършване на проверка по документи в Д"ИТ“-Б. с Призовка с Изх. №*/28.11.2024 г.

На 13.12.2024 г. била извършена проверка по документи на “Г..“ЕООД. Вътрешнофирмената документация на дружеството, изискана с горепосочената призовка, е представена в Д„ИТ“-Б., ч/з куриер. Относно правоотношението с Ц.П.П. е представен ТД №* от 28.11.2024 г., който видно от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, е бил регистриран на 29.11.2024 г. в 10:47 ч., след проверката по раб. места.

В резултат от извършените проверки по раб. места и документи било констатирано, че „Г..“ЕООД, в качеството му на работодател е допуснал на 28.11.2024 г. лицето Ц.П.П., ЕГН*, да извършва трудова дейност в обекта на проверка на длъжност „сервитьор“, с раб. време от 16.00 часа до 22.00 часа и уговорено трудово възнаграждение от 933.00 лева, без да му е предоставил екземпляр от ТД, подписан от двете страни и копие на уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, за което бил съставен АУАН №*/20.12.2024 г., който е връчен лично на управителя на дружеството.

Констатирайки нарушението на трудовото законодателство, инспектор при Д„ИТ“-Б., М.Ц., в присъствието наА.А.-Ч., на 20.12.2024 г. съставила АУАН №*/20.12.2024 г., надлежно връчен на нарушителя /на управителя на „Г..“ЕООД – Б.Г./ на същата дата, който го подписал без да излага възражения в него. Възражения не са постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

На основание така съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция" от 2`000.00 лева за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото док-ства, а именно от АУАН №*/20.12.2024 г.; Декларация от Ц.П.П.; Протокол за извършена проверка №* от 13.12.2024 г.; ТД №*/28.11.2024 г., ведно с Длъжностна хар-ристика за длъжността „сервитьор“; Справка по чл.62, ал.5 от КТ; Призовка на осн. чл.45, ал.1 от АПК;

Идентификационна карта за „Г..“ЕООД; Справка за актуално състояние от ТР за „Г..“ЕООД и други писмени док-ства, приобщени по реда на чл.283 от НПК; свидетелските показания на М.К.Ц. и А.Л.А.-Ч..

По делото като свидетели са разпитани инспекторите от Д„ИТ“-Б.. Същите са категорични, че при извършената проверка по раб. места са установили, че лицето Ц.П. работи в проверявания обект – механа „Л.с.“ в г.Б. като сервитьор. Сочат, че лично възприели как в продължение на 20-30 мин., П. обслужвал 2 маси с клиенти в заведението.

Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя Ц. и на свидетеля и А.-Ч., които отразяват преките им впечатления. Показанията им са последователни, логични и кореспондиращи с писмените док-ства. Те се подкрепят от констатациите в протокола на проверката, от съдържанието на попълнената декларация от Ц.П. и представените впоследствие документи. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.

От показанията на тези свидетели съдът установи реда по който е проведена проверката по раб. места, предоставянето на декларации на установените в обекта лица, включително на лицето Ц.П. и извършваната от него дейност.

В хода на съд. следствие, по искане на процесуалния представител на жалбоподателя, са допуснати до разпит, в качеството на свидетели лицата Ц.П. и К.К.. Свидетелите заявяват, че си спомнят проверката, извършена в механа „Л.с.“, г.Б., в която и понастоящем работят.

Поддържат, че на процесната дата към момента на проверката, Ц.П. все още не е била нает от дружеството-жалбоподател, като е дошъл в механата единствено с цел да разговаря за работа с управителката и да се запознае с раб. процес.

2

Според дадените обяснения от управителя на дружеството – Б.Г., на процесната дата е интервюирала Ц.П., макар към момента на пристигането на проверяващите да не се е намирала в заведението, тъй като й се наложило да се качи в жилището си над механата.

Твърди, че едва след приключване на проверката бил сключен ТД с въпросното лице.

Съдът не кредитира обясненията на управителя Б.Г., преценявайки ги защитна версия, както и показанията на свидетелите Ц.П. и К.К., които в случая намира за заинтересовани свидетели. При анализа на показанията на свидетелите, съдът съобразява служебната им зависимост от ТД, като отчита и житейската им нелогичност, вътрешната им противоречивост и несъответствието с показанията на свидетелите Ц. и А.-Ч.. Така свидетелите К. и П., а и управителката Г. твърдят, че към момента на проверката П. все още не е работил като сервитьор, ами само се е запознавал с раб. процес в заведението, в което не е имало никакви клиенти, поради т. нар. „мъртъв сезон“. При липсата на каквато и да реална дейност и отсъствието на клиенти в обекта, според настоящия съд. състав обективно не е било възможно П. да се запознае с практическото изпълнение на длъжността „сервитьор“. Това навежда за вътрешна противоречивост в изложеното от свидетелите и управителката, поради което се намира за лансирана защитна теза. Още повече, житейски нелогично е да се приеме, че в същия момент е било провеждано интервю за работа, доколкото безспорно се установява от събраните по делото док-ства, че при пристигането на инспекторите, управителката на дружеството не се е намирала в обекта. Същата се е явила едва след около 20-30 мин., тъй като е била уведомена за извършваната проверка от св. К.К..

При това положение твърдението за провеждан подбор или въвеждане в раб. процес се явява недостоверно и неподкрепено от останалия доказателствен материал.

Съдът не споделя възраженията на защитата, че декларацията е била попълнена по указания на проверяващите органи. Напротив, от показанията на свидетелите се установи, че Ц.П. лично я е попълнил, като първоначално отбелязал, че има сключен ТД. Едва след появата на управителката на дружеството-жалбоподател, същият направил корекция в декларацията, посочвайки че няма сключен ТД. Следователно, указания не са давани от проверяващите, а единствено от управителката Б.Г.. Отделно от това, първото и спонтанно отбелязване в декларацията от св. П., разкрива съзнание у лицето за наличие именно на трудово правоотношение, а не за обикновено кандидатстване за работа.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения срок от връчването му на оспореното НП.

Обжалваното НП и съставения АУАН, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като съдът достигна до тези изводи след служ. проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Видно от чл.21, ал.4 от УП на ИА„ГИТ“, служителите в Д„ИТ“-Б. имат компетентност на контролен орган в териториалния обхват на съответната дирекция, в който безспорно се включва територията на проверявания обект, поради което актосъставителят М.К.Ц. е действала в рамките на така определената териториална компетентност. НП е издадено от компетентен орган съгласно Заповед №*/15.08.2022 г. от ИД на ИА„ГИТ“.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно приложените по делото писмени док-ства. В процесния казус не е спорно м/у страните, че актосъставителят М.К.Ц. е заемала длъжността „Инспектор“ при Д„ИТ“ и като такъв съобразно чл.21, ал.4 от УП на ИА„ГИТ“, е имала правомощия да съставя АУАН. Лицето подписало НП - С.С.С.-Я., е заемала към момента на издаването му длъжността Дир. на Д„ИТ“-Б., чиято материална компетентност да издава НП се доказва от приетите по делото Заповед */15.08.2022 г. от ИД на ИА„ГИТ“ /на л.8/, удостоверяваща, че същата се явява носител на санкционна власт, делегирана й в длъжностно качество. В този смисъл съдът, след извършена служебна проверка по спазването на процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили, съответно издали 2-та процесуални документа /АУАН и НП/, счете, че същите са 3 съставени и издадени от компетентни за това органи.

АУАН и НП са и надлежно връчени, ч/з управителя на дружеството. Ясно, пълно и конкретно е посочен и АУАН, който е мотивирал издаването на обжалваното НП.

Вмененото на жалбоподателя адм. нарушение е описано надлежно в НП от фактическа страна, като АНО е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези /време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено/. Посочени са док-ствата, с които се установява, отразена е и съответната правна квалификация. Не е засегнато правото на защита на нарушителя, тъй като последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му.

Неоснователно е възражението, че липсва дата на извършване на нарушението, което е процесуално нарушение, достатъчно за отмяната на атакуваното НП. Съдът счита, че датата, отразена в НП, а и в самия АУАН – 28.11.2024 г., е действителната дата, на извършване на нарушението, тъй като тогава е констатирано, че лицето работи без да му е представен екземпляр от сключен ТД и копие от уведомление по чл.63, ал.2 от КТ, а това че съвпада с датата на извършване на самата проверка, не е процесуален проблем, който да води до такова твърдяно от защита нарушение на съдопроизводствените правила.

Предвид изложеното, настоящият съд. състав намира, че противно на защитните упреци, няма допуснато процесуално нарушение по смисъла на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като привлеченото към тази отговорност лице е било в състояние да разбере при какви обстоятелства е извършил вмененото му нарушение и да разбере параметрите на това обвинение.