Определение № 79 от 13.09.2021, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 79 гр. Пазарджик , 13.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20215200900102 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 374 от ГПК.

Образувано е по подадена искова молба вх. № 8706 от 19.05.2021 г. от М. Б. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „П. И. Б.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, срещу „ГЕПАНСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК 203826364, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „П. Ю. Тодоров“ № 4, ет. 4, ап. 15.

С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на писмени доказателства, за допускане на СТЕ, по която вещото лице да отговори на въпроса на какъв етап е завършена сградата и процесните обекти, както и стойността на неизвършените СМР по Приложение № 1 към договора - за обектите и общите части въпросите са подробно описани в ИМ - на л. 5 от делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Направено е възражение, че спорът не се разглежда по реда на глава 32 от ГПК, както и че не е представена справка по чл. 366 от ГПК. Предвид размера на претенцията, моли делото да се изпрати на районния съд. Моли за разпит на свидетели, които да установят твърдението, че процесните обекти не могат да се ползват преди сградата да бъде въведена в експлоатация, съгласно чл. 178, ал. 1 от ЗУТ.

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца.

В определението на РС - Пазарджик по чл. 118, ал. 2 от ГПК от 14.06.2021 г. е цитирана съдебна практика, според която при предявен иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е налице едно спорно правоотношение - обявяване на предварителен договор за окончателен, а обстоятелството, че договорът между страните има за обект няколко недвижими имота, не променя същността на спора. Или, цената на предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е данъчната оценка на всички обекти, предмет на предварителния договор, т. е. не е налице обективно съединение на искове (вж.

Определение № 416 от 1.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3107/2013 г., IV г. о., Определение № 341 от 4.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 556/2019 г., II т. о.). С оглед на това, сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК. Възражението на 1 ответника е неоснователно.

Съдът намира за неоснователно също така искането на ответника делото да се разглежда по общия ред, а не по реда на търговски спорове по чл. 365, т. 1 от ГПК, тъй като се касае до абсолютна търговска сделка по чл. 286, ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1, т. 14 от ТЗ.

Съгласно чл. 366 от ГПК, ищецът в производството по търговски спор е длъжен да представи справка съдържаща необходимите изчисления за определяне размера на предявения иск, която макар да не е предпоставка за допустимостта на предявения иск е основание за редовността на самата искова молба. Законодателят обаче не е изрично определил вида на същата, поради което характер на справка по см. на чл. 366 ГПК притежава всеки документ, съдържащ сочените данни. Непредставянето на отделна справка, съдържаща необходимите изчисления за определяне размера на парично вземане, е правно ирелевантно, след като тези изчисления се съдържат в исковата молба, както е в настоящия случай (така и Определение № 632 от 27.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2148/2018 г., II г. о.).

По доказателствата:

Основателно е искането на ищцата за приемане на представените писмени доказателства, както и за допускане на СТЕ.

Неоснователно е искането на ответника за разпит на свидетели, които да установят твърдението, че процесните обекти не могат да се ползват преди сградата да бъде въведена в експлоатация, тъй като ползването на сградата след въвеждането й в експлоатация е извън предмета на спора съществува ли потестативното право на ищцата да иска обявяване на предварителния договор за окончателен.

На основание чл. 374, ал. 2 о т ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на ищцата и от отговора на ИМ от ответника.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба вх. № 8706 от 19.05.2021 г. от М.

Б. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Пазарджик, ул. „П. И. Б.“ № *, вх. *, ет.

*, ап. *, срещу „ГЕПАНСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК 203826364, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „П. Ю. Тодоров“ № 4, ет. 4, ап. 15.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отвода за родова неподсъдност на делото.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на 2 страните, на основание чл. 121 от ГПК.

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от М. Б. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „П. И. Б.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, срещу „ГЕПАНСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК 203826364, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „П. Ю. Тодоров“ № 4, ет. 4, ап. 15, както следва:

1 / за обявяване за окончателен на сключения между страните договор от 05.01.2016 г. за строителство и продажба на недвижими имоти, допълнен с Анекс от 27.12.2017 г., Анекс от 01.11.2018 г. и споразумение от 06.01.2020 г., находящи се в гр.

П., ул. „О. С.“ № *, в УПИ ***, кв. **, с идентификатор *** по КККР на града, целият с площ от 544 кв. м., а именно: Апартамент № 6, на втори жилищен етаж, със застроена площ от 69.80 кв. м., ведно с 7.23 кв. м. общи части от сградата, или обща площ от 77.03 кв. м., при граници: апартамент № 5 и стълбище, ул. „О. С.“, калкан и вътрешен двор, Изба № 2, със застроена площ от 4.80 кв. м. и 0.31 кв. м. общи части от сградата, или обща площ от 5.11 кв. м., както и Магазин № 5, със застроена площ от 25.40 кв. м. и 2.91 кв. м. общи части от сградата, или обща площ от 28.31 кв. м., при цена от 27 730 евро за апартамента, 1 533 евро за избата и 14 155 евро за магазина, на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД;

2/ за осъждане на ответника да заплати неустойка за забава, съгласно раздел ІV, т. 4 от договора, в размер на 2 209 лева, представляваща 10 % от стойността на незавършените работи, на основание чл. 92 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 18.05.2021 г. до окончателното плащане;

3/ за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неизпълнение на договора в размер на 19 881 лева, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 18.05.2021 г. до окончателното плащане.

Претендират се направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:

Ищцата твърди, че на 05.01.2016 г. е сключила с ответника договор за строителство и продажба на недвижими имоти, допълнен с Анекс от 27.12.2017 г., Анекс от 01.11.2018 г. и споразумение от 06.01.2020 г., с които той се задължава да построи и да продаде недвижими имоти, находящи се в жилищна сграда в гр. П., ул.

„О. С.“ № *, в УПИ ***, кв. **, с идентификатор *** по КККР на града, целият с площ от 544 кв. м., а именно: Апартамент № 6, на втори жилищен етаж, със застроена площ от 69.80 кв. м., ведно с 7.23 кв. м. общи части от сградата, или обща площ от 77.03 кв. м., при граници: апартамент № 5 и стълбище, ул. „О. С.“, калкан и вътрешен двор, Изба № 2, със застроена площ от 4.80 кв. м. и 0.31 кв. м. общи части от сградата, или 3 обща площ от 5.11 кв. м., както и Магазин № 5, със застроена площ от 25.40 кв. м. и 2.91 кв. м. общи части от сградата, или обща площ от 28.31 кв. м., при цена от 360 евро/кв. м. за апартамента, или 27 730 евро, 300 евро/км. м. за избата, или 1 533 евро и 14 155 евро за магазина. Прехвърлянето на собствеността била уговорена след заплащане на пълната продажна цена съобразно сроковете за извършване на строителството, която включвала всички СМР, предвидени в Приложение № 1 към договора, като степен на завършеност. Ответникът поел задължението да се снабди с разрешение за ползване на сградата до 31.12.2018 г., което не било изпълнено от негова страна, което наложило сключване на двата анекса за продължаване на срока. Ищцата твърди, че до 06.01.2020 г. е изплатила пълната продажна цена от 43 418 евро по банков път, което било удостоверено между страните с подписване на споразумението от същата дата. До момента страдата е построена до груб строеж, видно от Актобразец № 14/24.01.2020 г. Ищцата излага, че ответникът отказва да прехвърли собствеността върху имотите по надлежния ред, което обуславя и правния й интерес от водене на настоящото производство за обявяване на предварителния договор за окончателен, на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Наред с това се претендира и неустойка за забава, съгласно раздел ІV, т. 4 от договора, в размер на 2 209 лева, представляваща 10 % от стойността на незавършените работи, които се твърди да са в размер на 22 090 лева. Излага се, че сумата от 22 090 лв. по същество представлява и стойността на неизпълнената част от договора от страна на ответника, т. е. претърпяната от ищцата вреда доколкото това е сумата, необходима за завършване на обектите, предмет на договора, в това число и общите части на сградата, до уговорената в същия степен на завършеност. Ето защо се претендира и обезщетение за неизпълнение на договора на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 от ЗЗД в размер на 19 881 лева, представляваща разлика между 22 090 лева и неустойката от 2 209 лева. Моли съда да уважи предявените искове с присъждане на разноските.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ГЕПАНСТРОЙ“ ЕООД е подал отговор на исковата молба. Не се спори, че между страните е сключен процесният договор от 05.01.2016 г. и анексите към него. Оспорва се иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД предвид липса на условието по чл. 4 от договора, а именно подписан между страните приемо-предавателен протокол. Не се оспорва, че е налице забава в изпълнението на строителството, поради което се признава, че искът по чл. 92 от ЗЗД е основателен, но се оспорва неговият размер, тъй като не се установяват критериите, въз основа на които се изчислява същият. Оспорва се и искът по чл. 79 от ЗЗД, тъй като не е налице отказ на строителя да завърши сградата, респ. обектите, които се намират в нея.

Напротив - след като строителят завърши обектите, ищцата няма да е претърпяла никакви вреди, а право и задължение на строителя е да завърши сградата и да я въведе в експлоатация с изготвяне на необходимите за това документи.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно

4 правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

Повдигнатият правен спор по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД възлага в тежест на ищеца доказване на следните предпоставки: валиден предварителен договор, т. е. сключен в изискуемата се от закона форма и съдържащ всички елементи на окончателния; ответникът да е собственик на имота; изправност на ищеца по договора, както и изискуемост на задължението за сключване на окончателния договор, респ. неизпълнение на това задължение от ответника.

Повдигнатият правен спор по чл. 92 от ЗЗД възлага в тежест на ищеца доказването на следните обстоятелства: да съществува задължение; това задължение да не е изпълнено или да не е изпълнено точно от ответника; неустойката да е уговорена между страните; ищецът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни.

Повдигнатият правен спор по чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 от ЗЗД възлага в тежест на ищеца доказването на следните предпоставки: настъпване на реална вреда, довела да негативна промяна в имущественото състояние на кредитора - ищец, която е в пряка причинна връзка с неизпълнението на длъжника - ответник, както и че тази вреда не би била налице, ако задължението беше изпълнено.

На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът УКАЗВА на ищцата, че не представя доказателства за твърдените обстоятелства - че процесните обекти и сградата не са заснети в одобрената кадастрална карта на гр. П..